Решение № 1967 от 11.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 11.03.2020 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …….……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7857 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №38569 от 13.02.2019г., постановено по гр.дело №45027/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, са отхвърлени предявените от В.К.К. срещу „В.Г.“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед №678/12.10.2017г. и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „управител зала, игрални автомати“ в град Перник, при ответното дружество. С решението е осъден В.К.К. да заплати на „В.Г.“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 900.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение №91830 от 12.04.2019г. е изменено решение №38569 от 13.02.2019г., постановено по гр.дело №45027/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на „В.Г.“ ЕООД на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение от 900.00 лв. на 810.00 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - В.К.К., чрез пълномощник адв.Св.Н., с която се обжалва изцяло решение №38569 от 13.02.2019г., постановено по гр.дело №45027/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, като са инвокирани твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че обоснованият краен извод на СРС, че са налице предпоставките за прилагане на посоченото в оспорената заповед за уволнение прекратително основание – чл.328, ал.2 от КТ, е в противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди се, че заеманата от ищеца длъжност – „управител зала, игрални автомати“, не е била ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, тъй като не е имал вменени трудови функции да ръководи трудов процес в рамките на цялото предприятие, а е осъществявал само изпълнителски функции по отношение на игралната зала, за която е отговарял. Поддържа се, че по делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „управител на игрална зала“, която е била връчена на ищеца на 01.10.1997г., към която дата същият не е заемал тази длъжност, предвид на което направеният от СРС анализ на вменените трудови функции за посочената длъжност не е относим към спора. Сочи се, че ответникът не е представил доказателства, въз основа на които да се обоснове извода къде в структурата на дружеството се намира длъжността, заемана от ищеца, съответно на кого е била подчинена, поради което липсва основание да се приеме, че ответникът като работодател е доказал с допустимите в закона доказателствени средства, че заеманата от ищеца длъжност, към момента на издаване на обжалваната заповед, е имала ръководни функции. Твърди се още, че незаконосъобразно СРС е приел, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е извършено в рамките на законоустановения 9-месечен срок. Поддържа се, че сключените договори за управление от 01.10.2017г. не са вписани в Търговския регистър, поради което срокът следва да тече от вписването на предходния договор – 17.05.2016г. и считано от този момент до датата на издаване на обжалваната заповед са изтекли повече от 9 месеца. Сочи се още, че незаконосъобрани са изводите на СРС, че към сключените договори за управление от 01.10.2017г. има съставен бизнес-план, с поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, които да бъдат постигнати. Твърди се, че приложеният по делото бизнес-план е с дата от 01.07.2016г. и се отнася към предходен договор за управление. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Претендира присъждане на направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - „В.Г.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Т.Т., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Излагат се доводи, че решението на СРС е законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при правилна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства. Излага се, че от анализа на събраните доказателства – писмени и гласни, се установява, че заеманата от ищеца длъжност „управител игрална зала“ включва достатъчен обем от ръководни функции – да ръководи, контролира и отговаря за определен персонал и ресурси в дадено звено, да планира трудовия процес и разпределя задачите между подчинените работници и служители, както и самостоятелно планиране на извършваните дейности, свобода на лична преценка, което е дало основание на първоинстанционния съд да обоснове правилен и законосъобразен извод, че същата има ръководни функции в ответното дружество. Твърди се още, че противно на поддържаното във въззивната жалба от приложените по делото и неоспорени от ищеца писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между „В.Г.“ ЕООД и всеки от управителите на дружеството са сключени договори за управление от 01.10.2017г., съдържащи бизнес задача с конкретни икономически показатели, както и че в изпълнение на поети задължения управителите са разработили бизнес-план на 01.10.2017г., утвърден от едноличния собственик на капитала на ответното дружество на 01.10.2017г., в който в раздел „Оперативна дейност“ са формулирани конкретни предложения за изпълнение на възложената с договорите бизнес задача. Допълнителни аргументи са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищеца - В.К.К., чрез адв.Св.Н., срещу определение №91830 от 12.04.2019г., с което е изменено решение №38569 от 13.02.2019г., постановено по гр.дело №45027/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на „В.Г.“ ЕООД на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение от

900.00 лв. на 810.00 лв.. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС след като е намалил размера на дължимото на ответното дружество адвокатско възнаграждение е начислил ДДС. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - „В.Г.“

ЕООД, чрез пълномощник адв.Г.Илиева, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената частна жалба. Твърди се, че СРС се е съобразил с релевантните за спора факти и правилно е приложил закона. Поддържа се, че правилно и в съответствие с разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения първоинстанционният съд е начислил върху намаления размер на дължимото адвокатско възнаграждение ДДС. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Предявени са от В.К.К. срещу „В.Г.“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2

КТ.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от В.К.К. срещу „В.Г.“

ЕООД при условията на кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ:

В конкретния случай не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства – трудови договори от 01.10.1997г. и от 01.01.1998г. и 12 броя допълнителни споразумения към тях, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността – „управител зала, игрални автомати“ в игрални зали на ответното дружество в град Перник. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №678/12.10.2017г. на основание чл.328, ал.2 от КТ - поради сключване на нов договор за управление на предприятието от 01.10.2017г., считано от 08.05.2018г.. Фактическият състав на уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, посочен като основание за прекратяване трудовия договор на ищеца, включва кумулативно следните елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански резултат, като без значение е формата на собственост на капитала - държавна, общинска или частна; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието - да му е възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по-късно от 9 месеца след сключването на договора за управление и по конкретно - не по-късно от 9 месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от управителя.