Определение № 2995 от 20.11.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№…………. гр. Варна, 20.11.2018г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,10-ти съств в закрито заседание, проведено на 20.11.2018г. в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА

ВЛАДОВА като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова гр.д. №

2154 по описа за 2018г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Р.М.Б. против Б.М.Д. и П.Б.М. с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителни спрямо ищеца на разпоредителните сделки извършени между ответниците, както следва:

1) Договор за покупко-продажба, с който Б.Д. е продал на П.М. собствената си ½ ид.част от ПИ с ид.*** по КК на гр.Варна, вилна зона „Траката“, местност „Ваялар“ с площ от 1043 кв.м., обективиран в нот.акт № 92, том 1, рег.

№ 4745, дело № 72/2017г. и

2) Договор за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 134, том 1, рег. № 6292, дело № 107/2017г., с който Б.Д. е прехвърлил на П.М. собствената си ½ ид.част от вилна сграда на два етажа с ид.*** по КК на гр.Варна, вилна зона „Траката“, местност „Ваялар“, изградена в ПИ с ид.***, при твърдения, че ищцата е кредитор на прехвърлителя Б.М.Д..

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът твърди, че е кредитор на Б.М.Д. за вземане в размер на общо 24014 лева, формирана както следва: 15472 лева, ведно със законната лихва считано от 19.03.2018г. – представляваща уравнение на дяловете при извършена съдебна делба по гр.д. № 2341/2012г. по описа на ВРС, сумата от 1800 лева – сторени разноски по същото дело пред ВКС, както и сумата от 6742 лева – съдебни разноски присъдени в полза на ищцата по гр.д. № 1751/2013г. по описа на ВОС с влязло в законна сила решение на 18.05.2016г. Посочва, че на 29.06.2017г. първият ответник е прехвърлил чрез покупко-продажба на втория ответник притежаваната от него ½ ид,.част от поземлен имот с ид, *** по КК на гр.Варна, вилна зона „Траката“, местност „Ваялар“ с площ от 1043 кв.м., за което е съставен нот.акт № 92, том 1, рег. № 4745, дело № 72/2017г., а на 14.08.2017г. отново първият ответник е прехвърлил на втория ответник чрез договор за издръжка и гледане притежаваната от него ½ ид.част от вилна сграда на два етажа с ид.*** по КК на гр.Варна, вилна зона „Траката“, местност „Ваялар“, изградена в ПИ с ид.***, за което е съставен нот.акт № 134, том 1, рег. № 6292, дело № 107/2017г. Ищцата твърди, че с извършените разпоредителни сделки в полза на сина си П.М. ответникът Д. се е лишил от единственият притежаван имот и имущество, с цел да постави ищцата в невъзможност да удовлетвори вземането си. На това основание моли съда да обяви за относително недействителни спрямо нея на сделките обективирани в цитираните нот.актове.

Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Б.М.Д. и П.Б.М., чрез процесуалния им представител. Заявяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията на ищеца, че понастоящем е налице неудовлетворено вземане към тях, като твърдят, че са изплатили задължението си към ищцата. Излагат, че и двете разпоредителни сделки предшестват възникването на вземането на ищеца, което е станало с влизането в законна сила на решение по гр.д.2341/2012г. по описа на ВРС на 19.03.2018г. По тази причина оспорват, че у тях е било налице намерение за увреждане на кредитора им. Ответникът Б.Д. посочва, че покупко-продажбата към сина му през 2017г. е била наложителна с оглед необходимостта от акумулиране на парични средства с цел да се разплати със свои кредитори, в това число 3 кредита към Банка ДСК /на 16.04.2013г. – 2500 лева; на 23.04.2014г. – 3300 лева и на 04.05.2015г. - 6600 лева/. Твърдят, че задължението на ответника П.М. към ищцата в размер на 4442,85 лева е било напълно погасено, при което образуваното срещу него изпълнително дело /№ 395/2018г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова/ е било прекратено на 09.08.2018г., а задължението на Б.Д. в размер на

26697,61 лева, за принудителното събиране на което е било образувано изп.дело № 396/2018г. по описа на ЧСИ Р.Тодорова е било погасено чрез плащане на 30.10.2018г. Твърдят, че не са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД – качеството кредитор на ищцата, увреждане на ищцата, поради което считат предявените искове за неоснователни. Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че е кредитор на ответника Б.М. Тодоров, че същият е извършила разпоредителни сделки с имуществото си, с което я е увредил, както и че лицето с което е договарял – П.М. попада сред лицата по чл.135, ал.2 от ЗЗД, а именно че е негов син.

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответниците, че носят доказателствената тежест да установяват наведените в отговорите на исковата молба положителни твърдения и възражения, включително, че са изплатили дължимите към ищцата суми, за който в нейна полза са издадени изпънителни листи по гр.д.2341/2012г. по описа на ВРС и гр.д. № 1751/2013г. по описа на ВОС.

Съдът по доказателствата на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства следва да бъдат приети в първото по делото съдебно заседание.

Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за 14.12.2018г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от депозираните писмени отговори на ответниците ведно с приложенията към тях.

* ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ приложените с исковата молба и отговорите писмени доказателства.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има предимства пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: