Решение № 1898 от 12.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1898 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.а Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100507088 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗД„Б.И.“АД срещу Решение 20275544/14.12.2020г. по гр.д. 31758/2019г. на СРС, 140 с-в, в частта, с която са уважени частично искове за имуществени и неимуществени вреди и мораторна лихва и е осъден жалбоподателя да заплати на М. Я. сумата от 2000,00 лева – за неимуществени вреди и сумата от 937,84 лева за имуществени вреди от ПТП настъпило на 12.01.2018г. по вина на водач на автомобил, застрахован при ответника по застраховка ГО на автомобилистите.

Конкретни оплаквания са направени срещу изводи за извършено в хода на делото плащане и поради това неправилно частично отхвърляне на иска за неимуществени вреди поради плащане в хода на процеса и неправилно определени разноски на страните, както и за пълна неоснователност на исковете, като се посочва, че виновен за катастрофата е водачът на другото МПС, който не е пропуснал управлявания от застрахования при ответника автомобил със специален режим на движение, в който се е возил и пострадалия ищец. Посочва, че факта, че е платил към „Гаранционен фонд“ сумата която фонда (трето лице помагач по делото) е заплатил на ищеца не е признание за основателност на претенцията. Прави оплакване за прекомерен размер на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на чл. 52 1 от ССР. Поддържа възраженията си за съпричиняване поради непоставен от пострадалия ищец предпазен колан.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира обжалваното решение за правилно по следните фактически и правни съображения:

Спорът пред въззивната инстанция съобразно изложените оплаквания в жалбата на ответника се концентрира върху наличието на вина за настъпване на ПТП у водача на застрахования при ответника л.а. Опела Астра, относно наличието на съпричиняване и относно значението на факта, че третото лице помагач по делото е заплатило сума от 8144,65 лева на ищеца, а ответника е възстановил тази сума на ТЛП.

Не се спори за настъпването на процесното ПТП, участвалите в него МПС-та и водачи, както и за наличие на валидна застраховка ГО на автомобилистите за МПС-то с особен режим на движение, участвало в ПТП-то, в което се е намирал и ищеца по време на ПТП.

Неоснователни са оплакванията срещу изводите на СРС за извършено в хода на процеса частично плащане от ответника. По делото безспорно се установява факта, че ищецът е предявил претенция пред застрахователя-ответник с писмо с обратна разписка получено на 18.10.2018г. видно от заверените преписи на л. 11-13 от делото на СРС- неоспорено от ответника. Не е оспорено твърдението в уточнителна молба от 02.08.2019г. (л.9), че претенцията е препратена на Гаранционния фонд (с оглед на чл.

562 КЗ). Установява се от писмото на л. 20, че първоначално фонда (ТЛП по делото) е отказал плащане на обезщетение, но впоследствие видно от писмо на л.21 такова е одобрено и е изплатено на 15.02.2019г. от фонда на ищеца (л. 77) до размер на 8000,00 лева за неимуществени и 144,65 лева за имуществени вреди. Безспорно на 21.03.2019г. ответника застраховател по ГО е възстановил на фонда сумата платена на ищеца, като това е изрично твърдяно в отговора на исковата молба (т. 3 от отговора) и се твърди, че това е плащане от ответника към ищеца.

Тук следва да се има предвид, че в чл. 562, ал. 5, изр. 2 и 3 КЗ законодателят е уредил своеобразна процесуална субституция (процесуална суброгация, при която служебно не се конституира като главна страна носителят на материалноправното задължение, който е застрахователят), като фонда изплаща обезщетения за вреди от ПТП-та с участие на МПС под особен режим (каквото е и процесното по смисъла на тази норма), а след това има регресни права спрямо застрахователя по Г.О.

Материално правно задължен обаче си остава застрахователя, който е обезпечил 2 отговорността на деликвента-застрахования водач на автомобил под особен режим.

Това е направено с оглед защита на класифицирана информация за данни на МПС-тата в разпореждане на МВР и др. държавни ведомства. Липсва обаче пречка за пряко предявяване на претенция срещу застрахователя. Доколкото в КЗ не се урежда безусловно задължение за застрахователя да възстановява суми платени от фонда по този ред, без възможност за възражения срещу основателността на извършените от фонда плащания, а напротив уреждат се регресни права на фонда спрямо застрахователя, то следва да се приеме, че ако фонда плати обезщетение, то той встъпва в правата на увредения от ПТП, които поначало са срещу застрахователя, а щом застрахователя от своя страна е платил на фонда извънсъдебно, то се налага извод, че признава наличието на основание за плащане от страна и на фонда, тоест признава наличие на основание за заплащане на обезщетение в полза на увреденото лице, което включва и вина на водача на МПС под особен режим. Оспорването на вината след като има плащане, доброволно при това, е злоупотреба с процесуални права. Самото плащане (както от фонда към ищеца, така и от ответника към фонда) е след датата на исковата молба, която е 25.01.2019г.- предявена първоначално пред Соф. Градски съд.

Впрочем невярно е от хронологична гледна точка твърдението в т.. 3 от отговора на иска, че ответника бил платил на фонда, а след това фонда на ищеца-вярно е обратното. По въпроса за вината следва да се имат предвид и показанията на разпитания по делото водач на служебния автомобил, който е заявил, че не е имало други автомобили освен този, с който е настъпил сблъсък- следователно е имал и ясна видимост към кръстовището и е могъл да възприеме идващият отдясно автомобил и да предприеме действия за избягване на сблъсък (например като намали скоростта до възможност за спиране). Във въззивната жалба не са изложени оплаквания срещу приетият от СРС механизъм на ПТП, довел до инцидента (преминаване на червен светофар при ползван специален режим на движение от страна на водача на служебното МПС), а се прави довод, че другия участник в движението е виновен за ПТП, защото не е пропуснал ползващият се от предимство (поради специалния режим на движение) служебен автомобил. СГС споделя изводите на СРС в тази насока, че предимството не е безусловно. Независимо от липсата на задължение да спре при забранителен сигнал на светофарна уредба, водачът на МПС със специален режим на движение е следвало да намали скоростта достатъчно, за да извърши безопасно преминаване през този пътен участък. Регламентираното в чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП предимство на водача на МПС, ползващо специален режим на движение, не е безусловно, а то е предпоставено от задължението за управление по безопасен начин .

Последното е изрично регламентирано не само в предходно цитираната разпоредба, но и в ал. 2 на чл. 92 ЗДвП. (Решение № 57 от 30.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 488/2019 г., II т. о., ТК) При липса на ограничения на видимостта (изводима от показанията на свидетеля-водач) появата на другия автомобил не е непредвидимо препятствие, т. к. не 3 може да се предполага, че всички останали участници в движението са възприели и са могли да възприемат светлинната и звукова сигнализация, чието ползване в случая е безспорно установено.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване поради неползван предпазен колан. И СМЕ и САТЕ са посочили неефективността на предпазния колан при страничен кос удар като процесния при който коланът не може да предотврати травмите. Следователно няма изискуемата причинно следствена връзка между неползване на колан и настъпване на травмите на ищеца и не е налице съпричиняване.

Неоснователни са оплакванията по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Травматичните увреждания са безспорно установени от СМЕ и представените медицински документи.

Продължителността на възстановителния период от около три месеца, както и необходимостта от две оперативни интервенции, създадените битови-хигинени неудобства от травмата, причинените психологически притеснения за последиците от травмата, обуславят и правилен извод на СРС за размера на дължимото обезщетение от 10000.00 лева. Липсват други оплаквания в жалбата и поради неоснователността на направените решението следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски има само въззиваемия, който обаче не е претендирал и доказал такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20275544/14.12.2020г. по гр.д. 31758/2019г. на СРС, 140 с-в, в обжалваните му осъдителни части, с които е осъдено ЗД „Б.И.“ АД да заплати на М. Я. Я. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП настъпило на 12.01.2018г. в гр. София и мораторни лихви.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - Гаранционен фонд, на страната на ищеца - М. Я. Я., ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4