Решение № 113 от 18.04.2022, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 1296/2021
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 18.04.2022
- В сила
- 02.06.2022
- Състав
- Пламен Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. гр. Хасково, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20215640201296 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Шери и Тоси” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Х., ул. „******“ № **, ет. *, ЕИК: 201968692, представлявано от управителя Н. А. Н. срещу Наказателно постановление № 606730 – F611005 от 15.10.2021 г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на дружеството жалбоподател е наложена, на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на състава на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че не било налице описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, като се оспорва и методиката на определяне размера на оборота на дружеството – жалбоподател за процесния период.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени, като незаконосъобразно, 1 атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен от управителя на „Шери и Тоси” ЕООД, град Хасково процесуален представител в лицето на адв. И. П. от АК - Хасково, който заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество се придържа към изложените в същата аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт В.Р., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно аргументирани в съдебно заседание. Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Установено в хода на административнонаказателното производство и в производството пред съда е, че „Шери и Тоси” е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище и адрес на управление: град Х., ул.
„******, регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП с ЕИК: 201968692, представлявано от управителя Н. А. Н., която е и едноличен собственик на капитала. Дружеството има предмет на дейност – търговия на дребно с облекла.
В хода на извършена, за времето от 14.12.2020 г. до 15.04.2021 г. от свид. С. Д. А., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, проверка било установено, че в системата на НАП, регистър „Актуално състояние на действащи трудови договори“ нямало данни на наети лица по трудово правоотношение с дружеството – жалбоподател. В хода на проверката били осъществени действия и по анализ на изискана и 2 представена от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД информация за предоставени на „Шери и Тоси“ ЕООД куриерски услуги – доставки на пратки с наложен платеж или пощенски паричен превод на територията на страната за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Установено било, че за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД били получени парични средства по изпратени пратки в размер общо на 36 798.06 лева и била подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО със следните данни за периода – общо приходи – 37 200 лева, в това число нетни приходи от продажби – 37 200 лева, общо разходи – 25 249.00 лева, счетоводна печалба 11951.00 лева, данъчна печалба 11951.00 лева и полагащ се корпоративен данък – 1195.10 лева.
За периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД били получени парични средства по изпратени пратки в размер общо на 48 596.31 лева и била подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО със следните данни за периода – общо приходи – 36085.00 лева, в това число нетни приходи от продажби – 36085.00 лева, общо разходи – 32 327 лева, счетоводна печалба 3758.00 лева, данъчна печалба 3758.00 лева и полагащ се корпоративен данък – 375.80 лева.
Изготвена била и справка за формирания общ облагаем оборот на „Шери и Тоси” ЕООД, град Хасково по чл. 96 от ЗДДС за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2021 г., като в хода на проверката било установено, въз основа на нея, че към 31.01.2019 г. за период от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г. дружеството било достигнало облагаем оборот в размер на 53 516.31 лева, но въпреки това в законовия срок – в случа до 07.02.2020 г. не било подадено заявление за регистриране по ЗДДС.
Констатациите от проверката били обективирани в съставен Протокол № П – 16002620206527-073-001/15.04.2021 г., а въз основа на тях и след достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 96, ал.
1 от ЗДДС, срещу „Шери и Тоси” ЕООД град Хасково, бил съставен от свид.
С. Д. А., Акт за установяване на административно нарушение № F611005 по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател – управителя Н. А. Н., която подписала акта, а в графата за възражения и обяснения по него не вписала такива.
3
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение все пак са депозирани с вх. № ВхК - 2246 на 21.05.2021 г. – в рамките на тридневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка. В подадените писмени възражения са изложени конкретни и подробни съображения във връзка с търговската дейност на дружеството и начина на осъществяването й и на реализиране и отчитане на търговските обороти за съответните данъчни периоди.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, а след като приел подаденото възражение за неоснователно и че не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, наложил на основание чл. 178 от ЗДДС процесната имуществена санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Д. А. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, съдът дава вяра на изложеното и от свид. З. Н. Н. като съответни на обективната истина.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, с изм. и доп. в редакцията, относима към датата на процесното деяние, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни 4 месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Според чл. 178 ЗДДС, данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на законния представител на дружеството – жалбоподателя лице, която е запозната със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която се е възползвала. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 96, ал 1 от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че дружеството – жалбоподател е лице, извършващо продажби чрез т.нар. „онлайн“ търговия, а за заплащане на продажната цена от клиентите е използвана опцията „наложен платеж“.
Тоест, установено е след дължимия анализ на относимите писмени и гласни доказателства, че доставката на поръчаната стока „Шери и Тоси“ ЕООД, град Хасково е осъществявало с използване на опцията наложен платеж за заплащане на продажната цена от получателя на стоката, събирането на който е възлагано на „Спиди“ АД, град София и „Еконт Експрес“ ООД, град София.
5
Съгласно Пар. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за пощенските услуги, „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. От така дадената дефиниция следва да се изведе и правния извод, че тази допълнителна услуга се състои от два елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като само проявлението и на двата елемента може да означава, че услугата „наложен платеж“ е осъществена, тъй като ще бъде изпълнена и гаранционната й функция за страните - получателят да може да бъде сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я плати, а продавачът да е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на получаването й. Следователно, при доставки, които са заявени онлайн, се приема, че дейността е относима към даденото в Пар. 1, т. 1 ДР на Наредба № Н-18/2006 г. определение за понятието „разносна търговия“ – продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. На следващо място, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от цитираната наредба регламентира задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, а при разносна търговия, каквато следва да се приеме, че е извършвана в настоящата хипотеза, фискалната касова бележка се издава от доставчика, предава се на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, съобразно разписаното в ал. 2 на чл. 25 от Наредбата задължение за търговеца. Оттук следва и основният извод по делото, че правилно контролните органи са възприели всяка от тези продажби, регистрирани в куриерската служба като юридически факт, определящ за формиране на търговския облагаем оборот на „Шери и Тоси“, ЕООД, както и че за процесния период от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г. същият е достигнал сумата в размер на 53 516.32 лева. Този факт не само е можело, но е следвало и е бил известен за търговеца и същият съставлява основание за него по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за възникване на задължението, в предвидения в същата норма 7дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, да подаде заявление за 6 регистрация по този закон. Или, в случая в срок до 07.02.2020 г. е следвало да бъде подадено заявление за регистрация по ЗДДС на „Шери и Тоси“ ЕООД, град Хасково.