Решение № 4357 от 03.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4357 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110114753 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *********, с която против А. С. Т., ЕГН **********, с адрес: ******** са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сумите, за които с разпореждане №32685/29.08.2023 г., по ч.гр.д. №10950/2023 г. е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: 1448,02 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №741012/11.08.2014 г., ведно със законна лихва, считано от 28.08.2023 г., до окочателното изплащане на дълга; 76,72 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.10.2022 г., до 01.06.2023 г.; 99,50 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 11.10.2022 г. до 13.08.2023 г.; 22,41 лева – такси, начислени за периода от 11.09.2022 г., до 11.05.2023 г.; 25,20 лева – обезщетение за уведомяване, начислено за периода от 30.06.2023 г. до 13.08.2023 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендирА.те от ищеца права:

Въз основа заявление на ищеца и представен документ по чл.417, т.2 1

ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д. № 10950/2023 г., като с разпореждане №32685/29.08.2023 г., съдът отказва издаването на заповед за незабавно изпълнение за претендирА.те суми и изпълнителен лист, като намира, че заявителят не е доказал, че е уведомил длъжника за правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението в съда.

Исковата молба е подадена в съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Посочването на чл.124 ГПК в заглавната стрА.ца на исковата молба, съдът възприема като техническа грешка, доколкото претенцията на ищеца е свързана с инициираното от него заповедно производство. С оглед трайно установената съдебна практика, посочената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основА.е на иска, въз основа на изложените в исковата молба фактически основА.я и петитум – решение №65/27.04.2016 г. по гр.д. №3693/2015 г. на ВКС, 3 г.о.

Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между стрА.те по делото, въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит №741012/11.08.2014 г., по силата, на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 5374 лева, за погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит от 25.09.2012 г., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне усвоената сума, ведно с дължимите лихви, при условията и в сроковете, посочени в договора. Сумата от 5374 лева е изплатена на ответника на 11.08.2014 г. и е изцяло усвоена от същия. Погасяването на кредита се извършва на равни месечни вноски, определени в нарочен погасителен план.

Твърди се, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Договора, през първата година от срока на издължаване на кредита, за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 2.050 %. Към момента на сключване на процесния договор Референтният лихвен процент ПРАЙМ на Банката е в размер на 5.95 %. За всяка следваща година, до крайния срок на издължаване на издължаване на кредита,

Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, в размер на сбора от Референтния лихвен процент ПРАИМ на Банката, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 8.050 2

%.

Сочи се, че стрА.те са постигнали съгласие, погасяването да се извършва на 120 бр. анюитетни месечни вноски, вкл. лихва и главница, посочени в нарочен погасителен план, с падеж до 11-то число на месеца, като крайният падеж е 11.08.2024 г. СтрА.те са уговорили заплащането на възнаградителна и мораторна лихва, както и такси. Твърди се, че кредитополучателя не е изпълнил задълженията си по чл. 6, чл. 7 и чл. 8 вр. чл. 3 и чл. 4 от Договор за потребителски кредит FL 741012 от 11.08.2014 г. При горните доводи, настоява за осъждане на ответника да заплати претендирА.те в заповедното производство суми.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез пълномощник, намира предявените искове за допустими и частично основателни. Сочи, че погашенията по договора са извършвА. от трето лице, което не е заплатило на ищеца, предоставените му от ответника суми. След получаване на исковата молба, кредитополучателят е заплатил сумата от 1671,85 лева, вкл. главница, възнаградителна и мораторна лихва, както и обезщетение за уведомяване. До този размер намира претенцията за основателна. Намира, че претенцията на ищеца за заплащане на разноски в заповедното производство е неоснователна, доколкото предявените искове са с правно основА.е чл.124 ГПК, а не чл.422 ГПК. Отделно, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което не дължи разноски за неуспешно проведеното от ищеца заповедно производство. Сочи, че при издаване на изпълнителен лист в заповедното производство, както и при присъждане на сумите в настоящото производство, ищецът ще получи двукратно плащане на едни и същи суми.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на стрА.те, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основА.е в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. 430 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Налице е проведено производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 10950/2023 г., по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на „Ю.Б.“ 3

АД, с което против А. С. Т., е отправено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за следните суми: 1448,02 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №741012/11.08.2014 г., ведно със законна лихва, считано от 28.08.2023 г., до окочателното изплащане на дълга; 76,72 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.10.2022 г., до 01.06.2023 г.; 99,50 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 11.10.2022 г. до 13.08.2023 г.; 22,41 лева – такси, начислени за периода от 11.09.2022 г., до 11.05.2023 г.; 25,20 лева – обезщетение за уведомяване, начислено за периода от 30.06.2023 г. до 13.08.2023 г.

С разпореждане №32685/29.08.2023 г., по ч.гр.д. № 10950/2023 г. на ВРС, заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение, като е намерил, че са налице отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т.4 и т.5 ГПК, за издаване на исканата заповед, а именно – длъжникът няма постоянен адрес и обичайно местопребиваване на територията на страната. На заявителя е указана възможността да предяви осъдителен иск за сумите, в законоустановения едномесечен срок, на осн. чл.415, ал.1, т.3 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, образувана в настоящото дело.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между стрА.те, елемент от съдържА.е, на което е задължението на ответника да престира определени парични суми по процесния договор, при неизпълнение на това задължение от страна на ответника. При въведено възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендирА.те суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

С протоколно определение по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че стрА.те се намират в облигационно правоотношение възникнало въз основа на сключения между тях договор за потребителски кредит №FL 741012 от 11.08.2014 г., в 4 изпълнение на който ищецът е предоставил, а ответникът е усвоил кредит в размер на 5374,00 лева. Ищецът не оспорва, че на 20.03.2024 г., след датата на подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. №10950/2023 г. на ВРС /29.08.2023 г./, ответникът е погасил задължения в общ размер на 1671,85 лева.

От приобщения по делото договор за потребителски кредит №FL741012/11.08.2014 г., се установява, че в изпълнение на същия, ищецът е предоставил на ответника, а последният е усвоил банков кредит, в размер на 5374 лева, за пълно предсрочно погасяване на задълженията на кредитополучателя, по договор за потребителски кредит от 25.09.2012 г. и по договор за кредитна карта от 14.08.2006 г., сключени между ищеца и ответника. Разрешеният кредит се усвоява по банкова сметка на потребителя, като номерът на същата е посочен в чл.2, ал.1 от договора. Уговорено е, че за първата година от срока на действие, кредитополучателят дължи на банката, променлива годишна лихва, в размер на референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю.Б. АД, за необезпечени кредити в лева, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка, в размер на 2,05 % Уточнено е, че към момента на сключване на договора, ПРАЙМ е в размер на 5,95%. От втората година, от срока на действие на договора, договорната надбавка, формираща годишната лихва, се увеличава на 8,050 %. Годишният процент на разходите е 14,67%, като дължимата от кредитополучателя сума, изчислена към датата на сключване на договора, е в размер на 9997,84 лева.

Предвидено е дължимите погасителни вноски да се изплащат в срок до 11-то число на месеца. Към договора е приложена методика за определяне на референтния лихвен процент ПРАЙМ по потребителски кредити, както и погасителен план.

Видно от приожения погасителен план, първата погасителна вноска е дължима на 11.09.2014 г., а крайният падеж е 11.08.2024 г. В погасителните вноски са включени: главница, лихва и такса в размер на 2,50 лева, последната, дължима за обслужване на разплащателната сметка, на основА.е чл.5, ал.2 от процесния договор.

От приобщените по делото извлечение от разплащателната сметка на ответника и справка „Трансакции“, се установява, че последното погасяване по кредита е извършено на 11.09.2022 г. Поради неиздължаване на вноска с падеж 11.10.2022 г. и следващи, банката-кредитор се е възползвала от правото 5 си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 01.06.2023 г.

С писмена молба по делото вх. № 29403/09.04.2024 г., ищецът заявява, че на 20.03.2024 г., ответникът е заплатил сумата от 1671,85 лева.

Видно от приобщено преводно нареждане за кредитен превод, на 15.04.2024 г., ответникът е заплатил на ищеца сумата 785,11 лева, с основА.е „пог-не задълж. по кр. сделка №4402179 разноски по ГД №14753/23 на РСВарна“.

С молба по делото, преди провеждане на първо открито съдебно заседА.е, ищецът заявява, че общо по кредита, са платени суми в размер на 10612,36 лева, от които: 4775,76 лева за главница, 3086,02 лева за лихви, 1362,88 лева за разноски и 320,51 лева за такси. Заплатени са и други видове такси по обслужване и нареждане на преводи в размер на 1067,19 лева.

С допълнителна молба по делото, ищецът потвърждава извършено от ответника, плащане на сума в размер на 785,11 лева. Уточнява, че сумата от 1067,19 лева, начислена като „други видове такси“, представлява съдебни разноски, генерирА. от ищеца, за образуването на настоящото дело.

Анализът на приобщените по делото писмени доказателства сочи, че след образуване на настоящото производство, ответникът е заплатил на ищеца всички суми, претендирА. с исковата молба, като последният потвърждава извършеното плащане. Съгласно разрешението, дадено с т.9 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение...” С оглед горното, доколкото ищецът потвърждава, че ответникът е заплатил дължимите суми, след образуване на настоящото дело, то исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяването им чрез плащане, извършено в хода на процеса – факт, който на основА.е чл. 235 ГПК, съдът следва да съобрази.