Решение № 40 от 17.02.2017, Районен съд - Свищов

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40 гр. Свищов, 17.02.2017г.

Свищовският районен съд, в публично заседание на 19.01.2017 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА при секретаря В.Л. и в присъствието на прокурора Силвия Начкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 326 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 132,ал.1,т.2, чл.143 и чл.149 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Ф. Х., родена на ***г. В гр.Гент, Белгия. Дъщеря им била родена от брака с ответника, сключен на 23.05.2014г. В същия белгийски град.

Бракът бил регистриран в Община Търговище, за което бил съставен Акт за граждански брак №0083/19.05.2016г. Твърди, че брачното съжителство с ответника било прекратено на 20.08.2015г., когато последният извел неу и детето на разходка на 30 км. от гр.Грант. Там той изоставил съпругата си и детето си, като преди това ѝ взел личната карта и дебитната карта, по която получавала помощи за детето. След като ги изоставил, ответника не вдигал телефона си, тъй като бил блокирал входящите си обаждания.

По-късно ищцата установила, че ключалката на входната врата на жилището е сменена. Твърди, че успяла да влезе в жилището им след намеса на полицията. В жилището успяла да намери единствено собствения си паспорт и този на детето.

Останалите документи, включително и за брака ѝ с ответника липсвали. След това ищцата и детето пребивавали няколко седмици у различни приятели, след което с помощта на родителите се прибрала с детето в България. Междувременно в Белгия чрез назначения ѝ служебен адвокат брака ѝ с ответника бил прекратен на 22.04.2016г. В постановеното решение на белгийския съд обаче не се съдържало решение относно упражняването на родителските права над малолетното дете, нейната издръжка и режима на лични отношения с бащата. Счита, че ответника като баща на малолетното дете Ф. Х. не полага трайно грижи за детето си и не дава средства за издръжка.Твърди, че след раздялата с ответника се е чувала само един единствен път с него по телефона. В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да лиши на ответника от родителски права поради трайно и виновно дезинтересиране от отглеждането и възпитанието на детето Ф. Х.. Моли местоживеенето на детето да бъде предоставено на нея, а ответника да бъде осъден да плаща издръжка на детето в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата като майка и законен представител на детето Ф. Х. за сумата в размер на 2000 лева, представляваща главница на дължимата от него издръжка за малолетното дете за период от десет месеца, считано от 20.08.2015г. , ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. Претендира предварително изпълнение на решението.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в лицето на адв. К.К., ответника не взема отношение. Сочи, че отношение ще вземе след изслушване на свидетелските показания.

В съдебно заседание ищцата А.М.С. се явява лично и с упълномощения си представител- адв.П.Д.. Поддържа иска и моли да бъде уважен така, както е предявен.

В съдебно заседание ответника О.Р.Х., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения особен представител адв.К.К.. По отношение на иска за лишаване от родителски права счита същия за основателен.

По отношение на издръжката, поради невъзможност да ангажира доказателства, предоставя на съда да определи нейния размер.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Свищов застъпва становище за основателност на предявения иск за лишаване от родителски права на ответника.

В съдебно заседание Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Свищов не изпраща представител, депозиран е социален доклад.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното удостоверения за раждане, издадено въз основа на акт за раждане

№061 от 19.12.2014г. на Община Свищов е видно, че ищцата А.М.С. ЕГН ********** и ответника О.Р.Х., ЕГН ********** са родители на детето Ф. Х., ЕГН **********, родено но ***г.

Установява се от приложения препис от удостоверение за сключен граждански брак издаден въз основа на акт за граждански брак №0083 от 19.05.2016г., че страните имали сключен граждански брак от дата 23.05.2014г. в Белгия. Видно от представения по делото легализиран превод на съдебно решение с общ регистър №15/4696/А, FD

430101-15-02349 на Съд от първа инстанция Източна Фландрия, отдел Гент – осемнадесета семейна камара бракът между страните по делото е прекратен със съдебно решение, оповестено на 22.04.2016г.

Видно от представения препис на личен електронен регистър на Община Свищов разводът е регистриран в общината на 05.10.2016г.

Видно от представения по делото легализиран превод на разпит на потърпевш от 23.08.2015г. е, че за инцидента описан в исковата молба има заведен сигнал от полицията в гр.Гент Белгия. Пред полицейските органи ищцата е описала случка, състояла се на 22.08.2015г. във Вахтебеке.

Посочила е, че след скарване със свекърва й, мъжът й си тръгнал и я изоставил с детето. Когато се върнала в жилището, установила, че ключалката на вратата е сменена. Посочила, че личните документи и на двете се намират в жилището им.

Посочила е, че има къде да живее в момента, но желае да си вземе личните вещи.

Посочила е, че ще се посъветва с адвокат, за да задейства процеура по развод. Посочила е, че отдавна иска да напусне съпруга си и възнамерява да се върне в къщи.

Видно от представените по делото удостоверения за доходи №№ 001/06.01.2017 г., 1/11.01.2017 г. майката получава доход от трудова дейност от м.юли 2016г., като до м.декември 2016г. същият е в общ размер на 1614,80 лева.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция

„Социално подпомагане“ гр.Свищов. Видно от него е, че малолетната Ф. Х. е родена на ***г. в гр.Гент, Белгия по време брака на страните А.С. и О.Х.. Родителите на детето от 20.08.2015г. живеят във фактическа раздяла, като грижи за него след раздялата и до настоящия момент полага само майката. Последната е подпомагана от своите родители. Към момента майката на детето е трудово ангажирана, като доходите в домакинството се допълват от тези на родителите на майката. Детето е привързано към своята майка, а връзката с баща му е прекъсната, като то няма спомени за баща си. В заключение социалните работници посочват, че майката на детето полага качествени грижи, които да задоволят потребностите на детето от битов, образователен, здравен и емоционален аспект по приемлив начин, за да не съществува риск за живота и здравето му. Майката полага адекватни грижи за общо физическо и психическо здраве на детето. Има възможност и желание да продължи да отглежда да отглежда детето си, като е осигурила всички необходими условия за правилното му отглеждане и възпитание, безопасна и сигурна среда в съответствие с изискванията за неговата възраст. Връзката на детето с бащата и неговите родители е прекъсната. Същият не изплаща издръжка и не се подпомага майката в грижите по детето.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. С. и М.С.. В своите показания двамата свидетели поддържат твърдения, че за описаната в исковата молба случка, при която бащата на детето – ответника О.Х. изоставя съпругата и детето си в парк на около 30км. от дома им в Белгия, научили от дъщеря си. Свидетелката М. С. посочва, че в същия ден дъщеря й А.С. й се обадила разтревожена по телефона и й разказала, че се е скарала със свекърва си в парка, където се разхождали заедно с родителите на съпруга й. След това той заедно със своите родители си тръгнал и повече не вдигал телефона си. Ищцата казала на майка си, че няма пари и българските й документите били в семейното жилище. За детето, което към него момент било на една година и два месеца имало само един банан и шише с вода. Свидетелката, която имала приятели в гр.Гент, Белгия ги помолила да отидат и да приберат дъщеря й и внучката й. След това от дъщеря си научила, че със съдействието на белгийската полиция, тя успяла да влее в жилището и да вземе дрехите си и тези на детето, както и българските документи за самоличност на детето и международния паспорт на ищцата. Актът за раждане на детето, българската лична карта на ищцата и други документи А.С. казала на майка си, че не ги е намерила, тъй като явно преди това съпруга й ги бил взел. Единствено от личните документи успяла да намери само паспортите на двете. Три седмици по-късно дъщеря й и детето се прибрали в България. По-късно бил прекратен и брака им в Белгия от белгийски съд. От прибирането си в България ищцата сама отглеждала детето с помощта на родителите си. Бащата на детето не е правил опит да се свърже с майката или детето сам или чрез другиго, не е изпращал пари за издръжката му.

Свидетелката твърди, че детето не познава баща си. Майката му показвала снимки с баща му , но то реагирало на същия като на непознат. Според изнесеното от свидетеля М.С. ответника и неговите родители са си сменили телефоните и контакт с тях вече не може да бъде осъществен. И двамата свидетели твърдят, че в момента за детето полага грижи само ищцата, като детето не би се чуствало комфортно в присъствието на бащата без майката.

При анализа на показанията на двамата свидетели, съдът се съобрази обстоятелството, че същите се явяват близки родственици на ищцата-нейни родители, което предполага заинтересоваността им по делото. Съдът ги кредитира изцяло като последователни, непротиворечиви, почиващи на непосредствени впечатления и кореспондиращи на доказателствата по делото.

Съгласно чл.133, ал.2 СК, съдът е задължен служебно при заведено дело за лишаване на родител от права да изслуша родителят, чието лишаване се иска. В настоящия случай, обаче, съдът не би могъл да изпълни това си задължение.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0061/19.12.2014 г. на Община Свищов, Удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за брак № 0083/19.05.2016 г. на Община Търговище, декларация от А.С. от 01.06.2016 г. – 2 бр., както и днес представените Решение по бракоразводното дело между страните проведено в Белгия с легализиран превод, препис от електронния личен регистрационен картон на ищцата, от който се вижда, че разводът е регистриран в Регистъра на населението на Община Свищов, заверен препис от легализиран превод на удостоверяването за наличността на това производство от служебно предоставения адвокат на ищцата в Белгия с апостил, легализиран превод на полицейски протокол за разпит на ищцата служебна бележка с изх. № 000002/12.01.2017 г., че детето има ангажиран личен лекар и всички задължителни имунизации, медицинска бележка, 2 броя удостоверения за доходи №№ 001/06.01.2017 г., 1/11.01.2017 г.

Преценен по същество, съдът намира иска за допустим и основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Лишаването от родителски права представлява цялостно отнемане на родителските правомощия и е крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите и се осъществява, когато са налице двете кумулативни предпоставки- родителят без основателна причина трайно не полага грижи и не дава издръжка, като липсата на която и да е от тях води до невъзможност да бъде приложена предвидената санкционна мярка. В случая от събраните доказателства безспорно се установява, че ответника от м.август 2015г. и към настоящият момент, трайно и без основателна причина не е полагал грижи за детето, като едновременно с това не е участвал в неговата издръжка и не е давал средства за задоволяване на преките и непосредствени нужди на детето, не се е интересувал от детето, не е предприемал мерки за лични контакти, не го е търсил, включително и по телефона, не е проявявал интерес за ежедневието му, не го е търсил за празници и рождени дни.