Определение № 2547 от 25.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2547 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502354 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Сити кеш“ООД,ЕИК-202531869 против определение № 2202/13.06.24г.,постановено по гр.д.№ 1263/23г.по описа на Районен съдАсеновград,с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение,иска се отмяната му и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските,като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адв.възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост.

Ответникът по частната жалба Д. Р. Н.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.Е.И. намира същата за неоснователна по подробни съображения,изложени в писмен отговор.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е частично основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на Д. Р. Н.,представляван от адв.Е.И. против „Сити кеш“ООД с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.26 от ЗЗД за признаване за установено между страните нищожност на клауза от договор за паричен кредит и чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платената по недействителната клауза сума,при цена на двата иска общо в размер на 563,30лв.От ищеца са приложени по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие,сключен между ищеца и адв.Е.И.,в който е уговорено безплатно оказване на правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв-защита на материално затруднено 1 лице.Впоследствие е представен и списък на разноските,в който се претендира по чл.38,ал.2 от ЗА адв.възнаграждение в размер на по 480 лв.с ДДС за всеки от двата иска,или общо разноски в размер на 960лв.с ДДС.

С писмения отговор на ответника,депозиран на 17.10.23г.същият признава за основателен иска и на осн.чл.237 от ГПК иска постановяване на решение при признание на иска.Поискал е на осн.чл.78,ал.2 от ГПК да не бъдат възлагани в негова тежест разноски.С молба от 20.02.24г.ответникът е възразил по претендирания размер на адв.възнаграждение на ищеца,позовавайки се на злоупотреба с право,отделно е поискал съдът да се съобрази с новата практика на СЕС-решение от 25.01.2024г.по дело С-438/22г.На самостоятелно основание е оспорил предпоставките за присъждане на разноски за адв.възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ,като твърди,че ищецът не е материално затруднен и в тази връзка представя искане за сключване на договор за кредит от 19.01.23г.,с което Н. е декларирал пред кредитора си доход от 10 500лв.възнаграждение за личен труд като механик,както и че живее в собствено жилище,несемеен е и има средно образование.

С решението, чието изменение в частта за разноските се иска,предявените от ищеца искове са били уважени,а съдът е присъдил разноски в негова полза по размер,определен в чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ-960лв.с ДДС(по 480лв.за всеки от обективно съединените искове),без да коментира възраженията на ответника в молбата му от 20.02.24г.,с изключение на тези за злоупотреба с право,по които се е произнесъл в съдебно заседание.

Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл.248 от ГПК от ответника,с доводи,сходни с тези,изложени в молбата му от 20.02.24г.Представя също във връзка с твърденията си,че ищецът не е материално затруднено лице справка от ТД на НОИ и справка от търговския регистър,според която ищецът е собственик на две фирми.Счита,че не следва да се присъждат разноски за всеки един от предявените искове,а интересът,върху който следва да се определи минималният размер на адв.възнаграждение,е сборът от цената на всички искове,(в случая-два кумулативно съединени иска).

С обжалваното определение ПдРС е оставил молбата без уважение,като е изложил мотиви,че от представените от молителя доказателства не може да се установи нейната основателност.Участието на Н. в няколко производства като ищец означавало също,че той следва да заплати адв.възнаграждение по всяко дело,т.е.би бил натоварен с разноски за всяко от тези дела.АРС е приел,че не са налице основания за намаляване размера на присъденото възнаграждение,тъй като същото отговаря на фактическата и правна сложност на спора,като е определено и с оглед осъществената защита по предявените от Н. искове.Съдът счита,че се дължи възнаграждение за всеки от предявените искове.Отново не е коментирал позоваването на молителя на решението на СЕС от 25.01.2024г.по дело С438/22г.и е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК.

Настоящата инстанция споделя само отчасти тези изводи на първоинстанционния съд.

На първо място правилно ПдРС е приел,че от представените от молителя доказателства не се установява ищецът да не е материално затруднен.Искането за отпускане на кредит,подадено от Н.,в което е посочен доход от 10 500лв. е подадено в друг период,а и не е ясно за какъв период се отнася сумата от 10 500лв,за да се прецени какъв е средномесечният доход,с който разполага ищецът към момента на завеждане на исковвата моба.Това,че е несемеен не означава непременно,че няма лица,на които дължи издръжка,нито участията му в търговски дружества предполага реализирането на доходи,както и в какви размери.Т.е. не се опровергават твърденията за материална затрудненост.

Настоящата инстанция също както и АРС счита,че п ри определяне на адв.възнаграждение следва да се вземе предвид вида и броя на предявените искове,за всеки един от тях поотделно,независимо от формата на съединяване на исковете,като за всеки от 2 тях се определя отделно възнаграждение.В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно съединени иска,независимо,че и двата иска са основани на неизпълнение на облигационни отношения,произтичащи от договор за потребителски кредит.

Неправилни са обаче изводите на АРС досежно размера на присъденото адв.възнаграждение.При претендирано такова на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.размерът му се определя от съда,а не зависи от посочения от пълномощника размер.В случая първостепенния съд е определил минималния размер по НМРАВ № 1/2004г.,без да обсъди възражението на ответника във връзка с решението на СЕС от 25.01.2024г.по дело С-438/22г.

Въззивният съд намира,че с оглед на цитираното решение на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери на адв.възнаграждения,определени в НМРАВ и при определяне на възнаграждението следва да изхожда от няколко критерия.Единият от тях е обема извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба и на становища,другият е наличието на фактическа и правна сложност на делото,както и цената на исковете.Съдът в случая не счита,че адв.възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото-такава сложност няма,по подобен род дела е налице вече постоянна и непротиворечива практика на съдилищата,отделно от това ответникът е признал исковете още с отговора на исковата молба,не са настъпили усложнения в тази връзка в хода на производството.Не са били осъществени при разглеждане на делото специфични действия за защитата по някой от исковете,процесуалният представител не се е явил на проведените съдебни заседания,а е изпращал писмени становища.Цената на двата иска е в размер на 563,30лв.,а присъденият адв.хонорар-в размер на 960лв.с ДДС.Никакви доводи,извлечени от цитираната от пълномощника на ищеца практика на СЕС не могат да обосноват „разумност“ на адв.възнаграждение,което е с приблизително 1/3 по-високо от цената на предявените искове.

Като се вземе предвид изложеното,а също вида на предявените искове,настоящата инстанция намира,че следва да се определи адв.възнаграждение за ищеца в размер на 200лв.

(240лв.с ДДС) за всеки от предявените искове,или общо адв.възнаграждение в размер на 400лв.(480лв.с ДДС).

С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се измени решението на ПдРС в частта за разноските,като се намали размера на присъденото адв.възнаграждение,дължимо от ответника, от 960лв.с ДДС на 480лв.с ДДС на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2202/13.06.24г.,постановено по гр.д.№ 1263/23г.по описа на Районен съд- Асеновград,с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 173/01.04.2024г.,постановено по гр.д.№ 1263/23г.на РС-Асеновград в частта за разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,които е осъдено „Сити кеш“ООД,ЕИК-202531869,със седалище гр.София да заплати на еднолично адвокатско дружество Е. И.,БУЛСТАТ-180978004,гр.***,от 960 (деветстотин и шестдесет)лв.на 480(четиристотин и осемдесет)лв.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4