Определение № 37360 от 09.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37360 гр. София, 09.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110113800 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Джи Ес Ес консулт“ ЕООД, с ЕИК:

201778472 против „А1 България“ АД, с ЕИК: 131468980, с която се иска: 1/ съдът да признае за установено, че между страните не е налице облигационна връзка по силата на договор № ***; 2/ при условията на евентуалност – съдът да признае за установено, че договор № *** е недействителен поради липса на съгласие от страна на ищеца за сключването му; 3/ при условията на евентуалност съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника парични суми – уточнени по размер в допълнителна молба с вх № 146364/25.04.2025 г.

При преглед на исковата молба и с оглед изложените в нея твърдения съдът е установил, че същата е нередовна.

Съгласно исковата молба между страните е било образувано ч.гр.д. № 23201/2023 г. на СРС. В хода на същото срещу ищеца като длъжник по заявление от ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Доколкото е прието връчване на заповедта по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК в полза на заявителя /ответник по настоящото дело/ е издаден изпълнителен лист.

Ищецът сочи, че е узнал за съществуване на изпълнителния лист на 29.11.2024 г., когато е получил съобщение от ЧСИ Н.М. по образувано изпълнително дело въз основа на посочения лист. Към съобщението по твърдения на ищеца се е съдържала ПДИ, както и копие от самия изпълнителен лист.

В тази връзка и ищецът твърди, че е провел производство по реда на чл.

423 от ГПК – по в.ч.гр.д. № 826/2025 г. на СГС. Възражението на длъжника обаче не е било прието от въззивния съд.

Независимо от това ищецът счита, че има правен интерес от настоящите искове, доколкото спорът за вземането по изпълнителен лист, 1 издаден на несъдебно изпълнително основание, не бил разрешен със сила на пресъдено нещо – като цитира в полза на твърдението си Решение № 88/08.01.2020 г. по търг.д. № 2056/2018 г. на ВКС.

Цитираното решение обаче настоящият състав не намира за релевантно към настоящия случай, доколкото изпълнителният лист не е издаден въз основа на „несъдебно изпълнително основание“, а на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – спрямо която ищецът като длъжник по ч.гр.д. № 23201/2023 г. на СРС е имал възможност за защита чрез подаване на възражение. Посочената възможност обаче ищецът е пропуснал, като не е прието и възражението му по чл. 423 от ГПК.

Предвид това и възможностите за защита на ищеца като длъжник по заповедното производство са уредени в чл. 424 и чл. 439 от ГПК.

В тази връзка и производството по делото е оставено без движение с разпореждане № 121690/04.08.2025 г. – като на ищеца е указано да посочи: новооткрити/нововъзникнали обстоятелства и/или новооткрити/нововъзникнали писмени доказателства, които не са му били известни до датата на изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и на които основава исковите си претенции, както и да посочи дата на която са му станали известни новите обстоятелства респ. е могъл да се снабди с новите доказателства респ. да посочи факти, настъпили след изтичане на срока по чл. 414 от ГПК спрямо ч.гр.д. № 23201/2023 г. на СРС, на които основава претенциите си.

В дадения от съда срок ищецът е депозирал уточнителна молба с вх. № 270692/11.08.2025 г., в която сочи, че всички обстоятелства, касаещи процесните вземания – които ответното дружество търси от ищеца, се явявали за ищеца „новооткрити и нововъзникнали“. Това било така, доколкото в счетоводството на дружеството липсвали каквито и да било данни за процесния договор № *** и за претендираните суми. В тази връзка и ищецът сочи, че узнал за претенциите на ответника и съответно за твърденията му за съществуване на договор между страните едва на 29.11.2024 г. – с получаване на съобщението за образувано изпълнително дело.

В самата искова молба се твърди, че между страните никога не е бил сключван договор № ***, респ. такъв не е бил подписван от представител на ищеца. Твърди се, че ищецът не разполага с този договор и същият никога не е бил изпълняван от ответника.

Предвид така изложените от ищеца твърдения и уточнения, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, като съображенията за това са следните:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, поради което, след влизането в сила на заповедта за изпълнение, на разположение на длъжника са само исковете по реда на чл. 424 и чл. 439 от ГПК, като в последния случай искът на длъжника може (процесуално допустимо е) да се основава само на факти, настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение, но не и на такива, които той е могъл да релевира 2 преди изтичането на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, както и че след влизането в сила на заповедта за изпълнение тече петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД / така определение № 956/22.12.2010 г. по ч. търг. д. № 886/2010 г. на I-во търг. отд., решение № 6/21.01.2016 г. по търг. д. № 1562/2015 г. на I-во търг. отд., решение № 60172/14.04.2022 г. по търг. д. № 942/2020 г. на I-во търг. отд., решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на III-то гр. отд. и пр./ В случая ищецът не твърди никакви обстоятелства, които да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение – като в този смисъл не са налице „нововъзникнали“ обстоятелства, на които ищецът да основе претенциите си.

Изложените от ищеца обстоятелства в исковата му молба и уточнителните такива, не съставляват и „новоткрити“ обстоятелства по смисъла на закона. Това е така, доколкото ищецът е можел да наведе съответните обстоятелства в срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Фактът, че ищецът не е пребивавал на адреса си и поради това не е узнал своевременно за образуваното срещу него заповедно дело и съответно е пропуснал срока по чл. 414 от ГПК, а възражението му по чл. 423 от ГПК не е било прието от въззивния съд, не е основание ищецът да търси защита по реда на исковете, регламентирани в чл. 424 и чл. 439 от ГПК.

Следва да се има предвид и че представеният от ответника договор за мобилни услуги е подписан от управител на ищцовото дружество, вписан в ТРРЮЛНЦ – към 2019 г., поради което и доводите на ищцовото дружество, че сделката съставлява новоузнато обстоятелство едва към 29.11.2024 г. няма как да бъдат възприети.

Предвид това и производството следва да бъде прекратено.

Претенции за разноски от ответника на този етап не са заявени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА гр.д. № 13800/2025 г. по описа на СРС, образувано по искова молба с вх. № 85369/11.03.2025 г. от „Джи Ес Ес консулт“ ЕООД, с ЕИК: 201778472 против „А1 България“ АД, с ЕИК: 131468980 поради недопустимост на предявените искове.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи н а страните, доколкото е постановено след срока по чл. 131 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3