Решение № 222 от 07.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501034 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№ 2313/13.01.2022 г. на „Д.З.“ АД, гр.София – действаща чрез пълномощника юрисконсулт Р., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В. М. с рег.№ 860 на КЧСИ по изп.дело № 20218600401666, с които същият е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя по подадено от дружеството възражение до размера, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В жалбата „Д.З.“ АД излага доводи, че приетите от съдебния изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предприетите изпълнителни действия. Поддържа се, че застрахователите подлежат на стриктен държавен контрол, а в случай на изпадане в неплатежоспособност, задълженията му по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /каквото е и настоящото/, се покриват от Обезпечителния фонд, администриран от Гаранционния фонд, вземането – предмет на изпълнителното производство е гарантирано събираемо и то в кратък срок, като е отразено и че цялата дължима сума по изпълнителното дело, вкл. спорният размер на адвокатския хонорар, е преведена от дружеството по сметката на ЧСИ на 21.12.2021 г. Наведени са съображения и че действията на взискателя по изпълнението са ограничени до образуването на изпълнителното дело, предвид което адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде начислена само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. – за образуване на изпълнителното дело, но не и по чл.10., т.2 от същата.

Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ В. М. с рег. № 860 на КЧСИ по изп.дело № 20218600401666 по отношение на разноските за адвокатски хонорар на взискателя, като незаконосъобразни и да намали същия съгласно искането им, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – взискателят М.С.В. в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК не е депозирала възражение по жалбата.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 860 на КЧСИ – В. М. по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, заплатено от взискателя по изпълнителното дело е в съответствие със законовата уредба; че същото не е прекомерно, а напротив – същото е в минимален размер съгласно действа-щата към датата на образуване на изпълнителното производство Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.

Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000,00 лева – 200,00 лева и вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2-7 от този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което и предвид обстоятелствата, че вземането е заплатено в срока за доброволно изпълнение /на 22.12.2021 г./ и че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна и/или фактическа сложност, на взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия възнаграждение.

Част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е посочването на изпълнителен способ, предвид което последното, както и възлагането на правомощия по чл.18 ЗЧСИ, не представляват действия по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за тях не се дължи отделно възнаграждение.

Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че атакуваните действия на съдебния изпълнител във връзка с разноските по изпълнението, касаещи адвокатския хонорар на взискателя, обективирани в съобщение с изх.№ 835/06.01.2022 г., се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а претендираното адвокатско възнаграждение от М.В. по изпълнителното дело – да се намали до размера на сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07. 2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно приетия изход на спора – на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК във връзка с и чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по производството в размер на 75,00 лева – държавна такса /25,00 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /50,00 лева/.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ В. М. с рег.№ 860 на КЧСИ по изп.дело № 20218600401666, обективирани в съобщение с изх.№ 835/06.01.2022 г., с които е оставено без уважение възражението на длъжника „Д.З.“ АД с вх.№ 73195/21.12.2021 г. за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като незаконосъобразни, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя М.С.В. по изп.дело № 20218600401666 по описа на ЧСИ В. М. с рег.№ 860 на КЧСИ, от 935,00 лева до размера на сумата от 200,00 лева.

ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, ул.******* да ЗАПЛАТИ на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.*******, сумата 75,00 /седемдесет и пет/ лева – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3