Акт от 05.11.2019, Окръжен съд - Видин

ПРОТОКОЛ гр. Видин,

5 ноември 2019 г.

ВИДИНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 05.11.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Д.Д.

2. Р.К.

При участието на секретар Н. К. и прокурора В. Д. сложи за разглеждане

НОХ дело № 215 по описа за 2019 година докладвано от съдията И. И.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА

ПРОКУРАТУРА – Видин се явява прокурорът

Д.

ПОДСЪДИМИЯТ И.Т.Й. се явява лично и с адв.

И.В., с пълномощно от преди.

На страните се разясниха правата по чл.274 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ – Моля, да се даде ход на делото за разпоредително заседание. Нямам искане на основание чл.274 от НПК.

АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото за разпоредително заседание. Нямам искания по чл.274 от НПК.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за провеждане на разпоредително заседание.

ПРИЕМА НОХД №99/2019г. на ВОС, като дава възможност на страните, с оглед разпореждането на ВОС от 01.10.2019г., да вземат отношение по така поставените въпроси, които ще се обсъждат в разпоредителното заседание по реда на чл.248, ал.1, от НПК.

ПРОКУРОРЪТ – По реда на чл.248, ал.1 от НПК заявявам на съда следното:

Делото е подсъдно на ВОС.

Считам, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

По т.4 заявявам, че е в прерогативите на защитата и подсъдимия да решат налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. На този етап, нямам искания по тази точка.

Не са налице условия за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебно следствени действия;

По отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение, която е изиграла своята роля и считам, че не следва да бъде изменена в друга, по-тежка такава.

Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Ако се насрочи делото за разглеждане по общия ред, да се призоват лицата, посочени в списъка на обвинителния акт.

АДВ. В. – На въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, заявявам следното:

По т.1 - делото е подсъдно на ВОС.

Считам, че няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

По т.3 на чл.248, ал.1 от НПК считам, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на моя подзащитен. Излагам пред вас съображенията си относно това, кои процесуални правила са нарушени.

Считам, че обвинителният акт е съставен в нарушение на императивната норма на чл.246, ал.2 и ал.3 от НК. Ролята и значението на обвинителния акт следва да даде рамката на процеса така, както същият ще се развие занапред в съдебна фаза. В конкретния случай, обстоятелствената част на обвинителния акт и заключителната, не кореспондират помежду си, като в обстоятелствената част е посочено престъплението и начинът на извършването му. Тоест, механизмът на извършване на деяние, различно от това, което е посочено в заключителната диспозитивната част на обвинителния акт, като правна квалификация. Какво имам предвид – внесеният обвинителен акт е след влязло в сила определение на Окръжен съд Видин, потвърдено и от САС, за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. Това, което е посочено в определенията, е отстранено, но в така изготвения и връчен на моя подзащитен обвинителен акт са посочени и е описан механизмът на извършване - на избягване установяването и плащане на данъчни задължения в големи размери, при осъществено счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство. Деянието е по основния текст на чл.255, ал.1, т.5 от НК.

От страница 3 на обвинителния акт, който е връчен на моя подзащитен, от абзац 6 до страница 6-та, първите три абзаца изясняват само и единствено фактическа обстановка за извършено деяние – осъществяване счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство. В диспозитивната част на обвинителния акт такова обвинение сега, по отношение на моя подзащитен, няма.

Посочвам конкретни абзаци – на стр.5 от обвинителния акт, вторият абзац – „Счетоводната отчетност не е водена съгласно изискванията на Закона за счетоводството. чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството въвежда общото изискване …“ и т.н. В един голям абзац пък и следващият, касаещ счетоводните регистри, защо според обвинението не кореспондират помежду си, какви са крайните салда. Тоест, водене и осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство.

На стр.3 от обвинителния акт, абзац 6-ти е посочено – „Ревизията е проведена по реда на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, като основанията за това са: счетоводната отчетност не е водена съгласно Закона за счетоводството, воденото счетоводство не дава възможност за осъществяване основата за облагане.“

В диспозитивната част на обвинителния акт формулираното обвинение на моя подзащитен е по чл.255, ал.3, но във вр. с ал.1, т.1 от НК – неподаване на декларации.

На следващо място, освен посочените само няколко абзаца и пасажа от обвинителния акт, на следващо място на стр.3 от обвинителния акт е посочено, че моя подзащитен не е подавал годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и няма публикувани годишни финансови отчети в Търговския регистър.

В заключителната част на обвинителния акт обвинението е за неподаване на декларация от образец 6 на ЗДДФЛ по чл.42.

Моят подзащитен при така посочените противоречия между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт не може и няма как да организира адекватна защита. На първо място, защото не става ясно, защо е описана фактическа обстановка и механизъм на извършване на престъплението по чл.255 – осъществявайки счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, а в заключителната част повдигнатото обвинение е за неподаване на декларация по чл.42 от ЗДДФЛ. Освен това пък, в обвинителния акт в един пасаж само се сочи, че не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО. Тоест, има абсолютно несъответствие между двете части на обвинителния акт.

Константна е практиката на съдилищата, че обвинителният акт следва по такъв начин да описва както престъплението и неговия механизъм в обстоятелствената част, така също и да кореспондират тази част с повдигнатото обвинение в диспозитивната част, като посочване на правната квалификация на деянието. Всякога, когато обвинителният акт е в нарушение на императивната норма на чл.246, ал.2 и 3 от НК, са ограничени процесуалните права на обвиняемия и това представлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на моя подзащитен.

Ето защо считам, че по т.3 на чл.248, ал.1 от НПК са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на моя подзащитен, като ви моля, да прекратите съдебното производство и да върнете делото на Окръжна прокуратура Видин с указания за отстраняване на тези процесуални нарушения, които ви описах подробно по-горе.

По т.4 – не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Не са налице условия за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебно следствени действия.

По т.6 считам, че взетата мярка „подписка“, следва да остане така, както е взета.

По т.7 имам искания за събиране на нови доказателства, но това ще стане след като бъде внесено делото за съдебно заседание.

По т.8 нямам искания.

Действително, разпоредбата на чл.255, ал.1, т.5 от НК не е посочена, но четейки обстоятелствената част на обвинителния акт, същността точно се извежда от обстоятелствената част, без същата да е посочена. А в диспозитивната част обвинението по чл.255, ал.1, т.2 от НК е затова, че подзащитният ми не е подал декларация.

ПРОКУРОРЪТ – Във връзка с възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила така, както се направиха в днешното разпоредително заседание, заявявам следното:

Първо, цялата тази пледоария на защитата по отношение на допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия на ДП, са меко казано, не знае какво е НПК.

В чл.248 и 248а законодателят изчерпателно е посочил, какво значи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тук е една смесица, с която защитата иска да въведе в дезориентация съдебния състав по отношение допуснати нарушения на ДП и се позовава на чл.246 за несъответствие на обвинителния акт с дадения текст. По т.3 няма допуснати съществени процесуални нарушения. На същия му е било повдигнато обвинение в присъствието на защитата.

Предявено е обвинение в присъствието на защитник, за което не са правени възражения и искания на ДП, както по отношение на допуснати нарушения, така и пропуски от страна на разследването.

Що се касае за цитирането на отделни абзаци на обвинителния акт считам, че е извън правилата или, .. не знам как да го нарека.

В обвинителния акт е описано това неподаване на декларации, които подсъдимият, в качеството си на работодател, е длъжен да подава за спрян данък общ доход въз основа на изплатени суми на работници и това е нарушение на Закона за счетоводството.

В обвинителния акт са посочени констатациите от ревизионния акт, при която ревизия е установено, че част от трудовите възнаграждения са плащани не по Закона за счетоводството, а с ведомости по определен начин, при който той спира данък общ доход върху трудовите възнаграждения, а е длъжен ежемесечно да декларира пред НАП какви суми е събрал по този начин и да ги внесе в бюджета на държавата, което той не е сторил. Плащал е по друг начин възнаграждения, с което е избегнал тези данъчни задължения. Ако това не е нарушение на Закона за счетоводството! Това е, описан е механизмът и начинът, по който той е нарушил неговите задължения при спирането на ДОД, декларирането му и внасянето в бюджета на държавата.

Всяко изречение и всеки абзац поотделно тълкуван, извън контекста на обвинителния акт, е некоректно.

На същия е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за продължавано престъпление, неподаване дакларация по чл.42 от ЗДДФЛ за спрения данък общ доход върху изплатените суми за възнаграждения на служители. Затова е обвинителният акт и считам, че всички тълкувания на чл.246 на защитата са неоснователни, защото има и тълкувателно решение на Върховния съд по този въпрос и това дава рамката на обвинителния акт по отношение механизма на изплащане на тези задължения, които са били пречка да подаде и годишна данъчна декларация поради това, че в годишната данъчна декларация трябва да посочи целия размер на дължимата сума, а с цел да не я посочи, не е подал такава декларация, предвид на този укрит и задържан от него размер за тези периоди за изплатени заплати трудови възнаграждения на работници, които е спрял, но не е платил.