Решение № 191 от 18.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000872 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на П.Й. Н. с ЕГН: **********, представляван от пълномощника си адвокат К. М. УЗ. против Решение № 260292 от 19.08.2021 г.,постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 198/2020 г.

По силата на обжалваното решение съдът е осъдил ответника П.Й. Н. да заплати солидарно с П. Ж. Н. в качеството му на кредитополучател в полза на „ Ю. Б.“ АД частично дължимите суми му договор за банков кредит следните суми: а/ сумата 39 874.51 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху същата ,считано от датата на подаване на исковата молба. б/ сумата 12 315.33 лева, представляваща договорна лихва по редовен кредит, дължима за времето от 20.08.2017 г. до 03.12.2019 г. в/ сумата 3247.05 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за времето от 14.01.2020 г. до 12.03.2020 г.; г/ сумата 2050.01 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за 1 времето на забавата, считано от 15.05.2020 г. до 27.07.2020 г.; д/ сумата 118.38 лева, представляваща застраховки за конкретизиран период от време. е/. сумата от 371.25 лева, представляваща такси за обслужване на кредита и нотариални разходи в размер на 156 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че задължението на жалбоподателя е уговорено като поръчителско, тъй като съществуването на дълга на кредитополучателя, в чийто патримониум е преминала паричната сума е предпоставка за съществуването на задължението на солидарния длъжник И по-нататък: след като задължението за което е осъден жалбоподателя е акцесорно спрямо главното задължението на кредитополучателя, то солидарният длъжник има статут на поръчител.

Затова и спрямо него следва да се приложат правилата за договора за поръчителство и конкретно разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗЗД. Предвидения в тази разпоредба шестмесечен преклузивен срок е изтекъл към 02 юни 2020 г.като с изтичането му отпада и отговорността на поръчителя. Претендира се да се отмени решението в частта, с която жалбоподателя е осъден да заплати солидарно наред с главния длъжник неиздължените суми по договора за банков кредит.

Въззиваемата страна „Ю. Б.“АД ЕИК *********, представлявана от пълномощника си адвокат М.С. поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна. Счита, че в договора за банков кредит липсва клауза, в която изрично да е заявена волята на ответника, че поема задължението като поръчител. Същият е подписал договора като солидарен длъжник, а не като поръчител и отговорността му не е ограничена при условията на чл.147,ал.1 от ЗЗД. В този смисъл неоснователно е възражението ,че задължението му е погасено с изтичането на шестмесечния преклузивен срок.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

2

Предявени са обективно и субективно пасивно съединени искове, от които главният иск е по чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.430 ТЗ за дължими, но неизплатени суми по договор за банков кредит в размер на 49 500 лева.

Предявен е и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД – за присъждане на мораторни лихви за конкретизиран в исковата молба период от време.

По делото е безспорно установено, че правоотношението е възникнало по силата на договор за банков кредит от 26.10.2005 г., по който кредитор е „Д** Б. “АД- клон С. З. и П. Ж. Н. като кредитополучател. Ответника ПЛ.

Й. Н. е подписал договора в качеството на солидарен длъжник.

По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя П.Н. банков кредит в размер на 49 500 лева, една част от която е предназначена за рефинансиране на потребителски кредит в размер на 7 000 лева към друга банкова институция. Другата част от кредита е предназначена за текущи нужди, при ремонтна и строителна дейност.

Кредитът е усвоен изцяло и паричните суми са били преведени и са ползвани по разплащателната сметка,открита в“Д** Б. „АД- клон С. З., с титуляр –кредитополучателя П. Ж. Н..

По силата на първоинстанционното решение е ангажирана солидарната отговорност на двамата ответници , които са осъдени да заплатят солидарно неиздължените суми, дължими по договора за банков кредит от 26.10.2005 г.

Следва да се отбележи, че по отношение на кредитополучателя П.Н. осъдителното решение е влязло в сила, без да бъде обжалвано. Въззивната жалба е подадена от жалбоподателя П.Н., т.е. от лицето, което е подписало договора като солидарен длъжник.

Основният спор, който въззивната жалба повдига е дали жалбоподателят П.Н. има качеството на солидарен длъжник или задължението му по договора е уговорено като поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД. В този последен случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗЗД и след като шестмесечният преклузивен срок е изтекъл според жалбоподателя на 02.06. 2020 г.,то с изтичането му е отпаднала отговорността на поръчителя.

За да се даде отговор на въпроса дали жалбоподателят е солидарен 3 длъжник или е поел задължение като поръчител следва да се тълкува волята на страните,така както е отразена в договора. Съгласно чл.6,ал.1 от договора за банков кредит с подписването на същия солидарният длъжник декларира, че е правоспособен и дееспособен в съответствие със законодателството да сключи договора в качеството си на солидарен длъжник и се задължава:

1. На основание чл.101 във връзка с чл.121 -127 от ЗЗД да отговаря солидарно с кредитополучателя, в качеството си на СОЛИДАРЕН ДЛЪЖНИК за изпълняване на задълженията му по погасяване на всички дължими суми по настоящия договор“.

Разпоредбата на чл.6.1 от договора е ясна и не поражда двусмислие , тъй като действителната обща воля на страните по договора е пределно ясна.

Ответника П.Н. е поел задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя и в качеството си на солидарен длъжник да изпълнява всички задължения, произтичащи от сключения между банката и кредитополучателя договор за банков кредит. Налице е правната хипотеза на встъпване в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД, като жалбоподателя встъпва като съдлъжник по договора за банков кредит. Това е договор между банката –кредитор и третото лице, което е встъпило в дълг. На основание чл.101, изр.последно от ЗЗД първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

Неслучайно в договора / чл.6,ал.1 т.1 / е посочено, че правното основание на солидарността е чл.101 ЗЗД / встъпване в дълг/ във връзка с чл.121 -127 от ЗЗД, които разпоредби регламентират солидарните задължения. Последните имат два основни източника: те се пораждат или в изрично предвидените в закона случаи или по силата на договорна връзка. В настоящия случай солидарността е възникнала по силата на договора за банков кредит и конкретно от разпоредбата на чл.6,ал.1 от същия.

Принципите на тълкуване на правните разпоредби са посочени в чл.20 от ЗЗД и от ясно изразената воля на страните в разпоредбата на чл.6,ал.1 т.1 от договора става ясно,че няма опорна точка в тезата на жалбоподателя, че е поел задълженията по договора в качеството си на поръчител.

Както е добре известно при правната фигура на поръчителството поръчителят отговаря за изпълнението на чужд дълг, т.е. обезпечава изпълнението на едно чуждо задължение. Поръчителството е вид 4 обезпечителна сделка и както правилно е отбелязъл първия съд такова обезпечение не е предвидено в договора за банков кредит. В чл.5 от същия с наименование“Обезпечение“ е предвидено, че за обезпечения ще се считат издадените в полза на банката записи на заповед, авалирани от Солидарният длъжник за дължимите по договора суми. Много ясно и в този случай е посочено, че менителничните ефекти трябва да са авалирани от солидарният длъжник и това е така, защото именно той е поел да отговаря солидарно с главния длъжник за погасяването на всички дължими по договора суми.

Разграничаването на отговорността на поръчителя от отговорността на солидарните длъжници е много добре мотивирано в Решение № 654 от 08.01.2008 г. на ВКС, постановено по търг.дело №320/2007 г., на ІІ т.о.,ТК, докладчик съдия Л. И.. В диспозитива на решението е посочено че за разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за един чужд дълг, при уговорена солидарна отговорност, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. В случая жалбоподателят не отговаря за изпълнението на един чужд дълг, той отговаря на собствено правно основание, тъй като е поел да изпълни задълженията по договора за банков кредит като солидарен длъжник.

Същественото в цитираното решение на ВКС е това, че когато източник на солидарността е конкретният договор, а не законът,то разпоредбата на чл.147 от ЗЗД не се прилага. Тази разпоредба предвижда ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение. В рамките на шестмесечният преклузивен срок когато кредиторът е предявил иск срещу длъжника.

В настоящия случай нито една клауза от договора може да се извлече аргумент за това, че жалбоподателят е поел задълженията като поръчител.

Солидарността е възникнала по силата на договора за банков кредит, поради което и разпоредбата на чл.147 от ЗЗД не намира приложение.

Да се приеме, че жалбоподателят е станал поръчител само поради факта , че паричната сума по кредита е постъпила само в патримониума на кредитополучателя,а не в този на жалбоподателя , то от това следва, че той е поръчител на едно чуждо задължение – това е юридически нонсенс, който е безсмислено да бъде коментиран.

С оглед на изложеното въззивната инстанция споделя виждането на 5 първия съд,че ответника ПЛ. Й. Н. е встъпил в дълга на главния длъжник и това е хипотезата на чл.101 от ЗЗД.

В този случай и по закон първоначалният длъжник и встъпилия съдлъжник отговарят солидарно спрямо банката –кредитор.

Правилно е ангажирана солидарната отговорност на жалбоподателя ПЛ.

Й. Н. в качеството му на солидарен длъжник да изплати задълженията по договора за банков кредит. Точният размер на тези задължения към релевантния момент, когато настъпва предсрочната изискуемост на кредита е определен от заключението на ССЕ,изготвено от вещото лице М. К., което е прието, без да бъде оспорено.

Следва да се потвърди решението в обжалваната част ,с която ПЛ. Й.

Н. е осъден да заплати солидарно с кредитополучателя П. Ж. Н. присъдените суми, дължима по договора за банков кредит.

По отношение на първия ответник , който е и кредитополучател както вече бе отбелязано решението е влязло в сила като необжалвано и същият не е страна във въззивното производство.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на съдебни разноски, поради което и такива не се присъждат.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260292 от 19.08.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 198/2020 г.в частта, с която ПЛ.

Й. Н. ЕГН: ********** е осъден да заплати солидарно с П. Ж. Н. ЕГН:

********** на „Ю. Б.“АД ЕИК *********, като правоприемник на „Д** Б.

„АД следните суми, дължими по договора за банков кредит № *** от ********** г.,а именно: а/ сумата от 39 874.51 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.07.2020 г., на която дата е подадена исковата молба в съда; б/ сумата от 12 315.33 лева, представляваща договорна лихва по редовен кредит за времето от 20.08.2017 г до 03.12.2019 г;

6 в/ сумата 3 247.05 лева, представляваща мораторна лихва за времето на забавата, считано от 14.01.2020 г до 12.03.2020 г.; г./ сумата 2050.01 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за времето на забавата, считано от 15.05.2020 г. до 27.07.2020 г.; д/ сумата от 118.38 лева, представляваща застраховки за времето от 04.01.2018 г до 27.07.2020 г.; е/ сумата от 371.25 лева, представляваща банкови такси и сумата 156 лева, представляваща нотариални разходи.