Акт от 12.12.2022, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Ловеч, 12.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Христова адм.д. № 252/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба на Р.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Решение № 2153-10-52/24.06.2022г. на директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-10-112/31.05.2022г., подадена срещу Разпореждане №101-00-417-3/19.05.2022г. на ръководител на осигуряването за безработица. С разпореждането е постановен отказ за отпускане на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

В жалбата се твърди наличие на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004г. и Регламент № 987/2009г. Развиват се доводи, че държава по пребиваване на жалбоподателката е Република България, като след прекратяване на трудовото й правоотношение в Германия С. се е върнала в България и не е посещавала повече държавата, в която е упражнявала трудова дейност. Излага се, че тук е семейството й, роднините и домът й. Жалбоподателката се позовава и на Решение U3 от 12.06.2009г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. В жалбата се изтъква също, че мястото на обичайно пребиваване на лицето се определя, съгласно чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти – продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др., като съгласно разпоредбата на чл.11, §2 от Регламент № 987/2009г., решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето. В заключение се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и развива допълнителни доводи по съществото на спора.

Претендира разноски съобразно приложен списък. В допълнително представени писмени бележки развива аргументи по същество на правния спор.

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните от оспорващия разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено по повод подадено от Р.П.С. до директора на ТП на НОИ Ловеч, чрез директора на Бюро по труда Тетевен заявление с вх. № 101-00-417/02.03.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл.54а от КСО (л.37-38). Към заявлението са приложени следните документи: копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за лична банкова сметка (***.39), уведомление за прекратяване на договор (л.40), документ от Германия (л.41), копия на фишове за заплати от Германия – 4 броя (л.42-45).

След обработка на заявлението, от длъжностното лице в ТП на НОИ Ловеч са констатирани нередовни и липсващи документи и на основание чл.1, ал.6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), с писмо с изх. № У-101-00-417-1/02.03.2022г.

(л.47) от С. са изискани допълнителни документи.

На 14.03.2022г. жалбоподателката е представила: Декларация за пребиваване (във връзка с прилагане на чл.65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004; Анкета Германия; Фишове за заплата от Германия (копия) – 12 броя; Документи от Германия (копия) – 5 броя; Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004 (л.48-69).

Поради необходимостта от установяване на факти и обстоятелства по правото на отпускане на ПОБ, с разпореждане № 101-00-417-1/14.03.2022г. (л.70) на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано по заявлението на Р.С..

Чрез система за електронен обмен са изпратени до компетентната институция (КИ) на Германия: формуляр Н005 – искане за информация за пребиваване (л.72-74), формуляр U001CB – искане за осигурително досие на трансграничен работник (л.75) и формуляр U003 – искане за информация за заплатите на С. (л.78-80).

На 09.05.2022г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС по направените искания за потвърждаване на периодите на осигурена заетост и доходи, от КИ на Германия за С. е получен отговор с формуляр U004 – информация за заплатите (л.81-83) и формуляр U017 – осигурително досие - трансграничен работник (л.84-87). Със същите са удостоверени следните данни: В СЕД U0017 за С. са потвърдени периоди на осигурена заетост: от 18.07.2018г. до 18.07.2019г.; от 30.10.2019г. до 18.05.2020г.; от 22.10.2020г. до 28.02.2022г. Посочена е и причината за прекратяване на заетостта – „уволнение от работодателя“.

Към СЕД U0017 са прикачени документи на немски език c информация, свързана c работата на С. в Германия.

В СЕД U004 за С. са потвърдени следните доходи от заетост: 18.07.2018г. – 18.07.2019г.: 24 630,51 евро;

30.10.2019г. – 18.05.2020г.: 14 538,26 евро; 22.10.2020г. – 28.02.2022г.: 37 060,42 евро.

На 16.05.2022г. чрез системата за електронен обмен в ТП на НОИ със СЕД Н006 – отговор на искането за пребиваване (л.88-90), от КИ на Германия са предоставили следната информация във връзка с данните за пребиваване: държава на пребиваване – Германия, адрес:

Laichingen/Suppingen, ул. Dorfstr. 17, ПК 89150; описание на естеството и конкретните характеристики на дейността: доходоносна дейност, Heifer;

Laichingen; продължителност на дейността - 22.10.2020-28.02.2022; естество на дейността – Helfende Tatigkeit.

С разпореждане №

101-00-417-2/17.05.2022г. (л.91) на основание чл.55 от АПК, спряното производство по заявление вх. № 10 -00-417/02.03.2022г. за отпускане на обезщетение за безработица е възобновено.

Въз основа на горепосочените данни във формуляри СЕД U017, U004 и Н006, издадени от КИ на Германия, и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, е издадено разпореждане № 101-00-417-3/19.05.2022г. на ръководител на осигуряването за безработица (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016г. на директора на ТП на НОИ Ловеч) – л.35, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО във връзка с чл.11, §3, б.„а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е постановен отказ от отпускане на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Разпореждането е получено от С. на 20.05.2022г., видно от известието за доставяне на л.36 от делото.

В срока по чл.117, ал.2 от КСО в

ТП на НОИ Ловеч постъпва жалба с вх. №1012-10-112/31.05.2022г. срещу цитираното разпореждане (л.31-33).

Директорът на ТП на НОИ Ловеч издава оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-10-52/24.06.2022г., с което отхвърля жалбата на С. срещу

Разпореждане №101-00-417-3/19.05.2022г. на ръководител на осигуряването за безработица. Мотивите, с които горестоящият орган отхвърля жалбата на Р.С. и потвърждава оспореното пред него разпореждане за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, се базират на тълкуване на разпоредбата на чл.1, §3, б.“й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, касаещи понятието „пребиваване“ във връзка с данните от получения от германската институция формуляр СЕД Н006. Ответният административен орган приема, че обстоятелството, че С. след датата на последната си заетост 28.02.2022г. се е завърнала в България, където има намерение да се установи да живее за постоянно, е ирелевантно за приложението на чл.65, § 2 и § 5, б.а) от Регламент (ЕО) № 883/2004г., тъй като за последното е от значение къде е било обичайното й пребиваване през периода на нейната последна заетост от 22.10.2020г. до 28.02.2022г. В мотивите на решението се сочи, че през периода на последната заетост на С. от 22.10.2020г. до 28.02.2022г., обичайното пребиваване е било на територията на държавата по последната ѝ заетост – Германия, където е бил и центърът на нейните интереси за този период.

Въз основа на това, АО стига до извод, че липсва една от предпоставките, установени в чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., а именно безработният да е пребивавал по време на последната си дейност като заето лице в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, за да може да получи обезщетение за безработица съгласно законодателството на дьржавата-членка по пребиваване в съответствие с правилото, установено в чл.65, § 5, б.а) от Регламент (ЕО) № 883/2004г. В мотивите на решението е направен и извод, че доколкото обичайното пребиваване на жалбоподателката, с оглед центъра на интересите й в периода на последната ѝ заетост от 22.10.2020г. до 28.02.2022г., не е било в Република България, а в Германия, където е упражнявала дейност като заето лице, тя не може да получи обезщетение за безработица съгласно законодателството на Република България, съответно ТП на НОИ Ловеч не е компетентната институция, която да отпусне исканото от оспорващата обезщетение.

По делото като доказателства са представени още удостоверение за постоянен адрес (л.14), удостоверение за настоящ адрес (л.15), нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 178, рег. № 1194, дело № 150 от 2019г., вписан в Служба по вписванията гр. Тетевен с вх.рег. № 1123/03.06.2019г. (л.16-17), 3 бр. удостоверения за раждане (л.18-20), копие от регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда“ (л.21). От същите се установява, че жалбоподателката е с постоянен адрс в ***, обл. Ловеч, считано от 09.11.2021г., че има 3 деца, които са български граждани, както и че на 03.06.2019г. е придобила недвижим имот в Р България, представляващ УПИ, ведно с построените в този имот сгради, една от които – жилищна, и че се е регистрирала като безработно лице в България на 02.03.2022г.

Видно от представените от Отдел

„Български документи за самоличност“ при СДВР към Министерство на вътрешните работи справки с изх. № 513000-65997/01.11.2022г. (л.107) и изх. № 513000-66787/03.11.2022г. (л.108), в периода от м. януари 2019г. до м. юли 2022г. Р.С. многократно е излизала и влизала на територията на Р България.

В представена от ответния административен орган справка, изискана от Национална агенция за приходите с изх. № 10558#1 от 19.10.2022г. (л.112) се сочи, че от Р.С. няма подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за финансовите години – 2019, 2020, 2021, както и че няма постъпили плащания за данъци и осигурителни вноски в данъчноосигурителната система за това задължено лице.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с правен интерес като адресат на разпоредените с акта правни последици, редовна е по отношение на форма и съдържание. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок с оглед данните по делото – обжалваният акт е връчен на оспорващата на 29.06.2022г. (видно от приложените известия за доставяне), а жалбата е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 11.07.2022г. и е входирана при административния орган на 13.07.2022г., вх.№2103-10-11. Следователно жалбата е процесуално допустима.

Разпечатката съдържа 41 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e635fac8-833e-4042-86e9-a05ef1109f87