Решение № 142 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000691 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 719/ 20.05.2024 г. по т. д. № 75/20.05.2024 г., СГС, ТО, 13 състав е отхвърлил предявения от „Медицински университет – Пловдив“, ЕИК 000455471 срещу „Дентаком“ ООД, ЕИК 121107113 иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 112 526, 93 лв. – неустойка по договор № ОП – 17 – 2019 от 09.01.2019 г. за забавена доставка по фактура № 40 445/ 13.02.2019 г., фактура № 41 738/19.06.2020 г., фактура № 45 241/18.06.2020 г. и фактура № 45456/03.07.2020 г.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който в законоустановения срок е депозирала въззивна жалба срещу него с оплаквания за неправилност и необоснованост.

В жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил всички приобщени към делото доказателства, както и произтичащите от тях правнорелеванти факти и това нарушение на процесуалния закон е рефлектирало върху правилността на решението.

Твърди се, че неправилно и немотивирано, първоинстанционният съд е 1 приел, че предвидената неустойка за забава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Възразява се срещу мотивите в решението, че за процесната доставка не съществува никаква спешност, защото администрацията на висшето училище изпълнява планова дейност при обучението на студентите, а не спешна, поради което и не е обосновано, максималния размер на неустойката да се постига още на третия ден от забавата. Навеждат се доводи, че дейността на медицинския университет изисква навременно получаване на необходимите материали, в т.ч. и на процесната стока, тъй като при обучаването на студентите се извършва лечебна и диагностична дейност.

Пациентите, които се лекували във факултета били със сериозни здравословни проблеми и в по – голямата си част, случаите били ежедневно спешни.

Поддържа се, че процесната клауза е била част от проекта на договора при обявяване на обществената поръчка, с която ответникът изрично се е съгласил и не е оспорвал поръчката нито пред КЗК, нито пред ВАС. Един от показателите за оценка бил „среден процент надценка за спешни доставки“ и именно тази спешност, която била известна на ответника, налагала и включването в договора на клауза за дължимост на неустойка във висок размер. Освен това, ответникът бил опитен търговец, който е участвал и в други обществени поръчки на университета и никога не е имал възражения срещу уговарянето на неустойка в този размер.

Застъпва се и разбирането, че първоинстанционният съд неоснователно е игнорирал констатациите и препоръките на АДФИ.

Ответникът по жалбата „Дентаком“ ООД оспорва същата като неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и във връзка със събраните по делото доказателства, поради което, следва да бъде потвърдено.

Намира за неоснователно възражението, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, тъй като, факта на уваженото възражение за нищожност на клаузата за неустойка в договора, обезсмисля обсъждането на другите въведени в спора възражения относно неизпълнението и доказателствата към тях.

Оспорва тезата на ищеца, че когато в договора има уговорена неустойка, то тя се дължи безусловно. Поддържа, че въпреки дадената от съда 2 възможност, ищецът не е ангажирал никакви доказателства за претърпени вреди, обосноваващи неустойка в такъв висок размер, като уговорената.

Противопоставя се на възраженията, че университетът извършва медицинска дейност и това налага спешност на доставките. Твърди, че тази дейност е свързана с практическото обучение на студентите, а то е също планирана дейност.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението и за неговата допустимост, а за правилността му единствено съобразно въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Решението е допустимо като постановено по сезиралите съда искания и при очертания от страните по спора предмет на делото - чл. 6, ал. 2 ГПК.

Решението е правилно, а изложените в жалбата на ищеца доводи са неоснователни, по следните мотиви:

На 09.01.2019 г. „Медицински университет – Пловдив“ е сключил с „Дентаком“ ООД договор по реда на ЗОП, за доставка на материали и консумативи за осигуряване на учебния процес и научната дейност в университета. Съобразно т. 1.2 от договора, доставките се изпълняват при готовност от страна на възложителя с изпращане на заявка. Срокът за изпълнение на доставките е до 5 календарни дни. Срокът за изпълнение на спешните доставки е два часа, като при спешно заявяване, това се посочва изрично от възложителя. Съобразно т.7.1 отговорността при неизпълнение задълженията на възложителя за заплащане на цената е в размер на 0.02 % за всеки ден, но не повече от 2 % от стойността на неиздължената сума. Според т. 7.2 отговорността на изпълнителя при забава в доставките е 20 % за всеки ден забава, но не повече от 50 % от стойността на неизпълнението.

3

Не се спори, че доставките по четири фактури № 40 445/ 13.02.2019 г., фактура № 41 738/19.06.2020 г., фактура № 45 241/18.06.2020 г. и фактура № 45456/03.07.2020 г. на обща стойност 226 653, 85 лв. без ДДС, предмет на иска са изпълнени със забава повече от три дни, затова на основание т. 7.2 от договора, на ответника е начислена неустойка в размер на 112 526, 93 лв.

Основният според въпрос по делото е направеното с отговора на исковата молба възражение, че така както е уговорена, неустойката надхвърля придадената й от закона обезпечителна и обезщетителна функция и е нищожна, поради противоречие на добрите нрави.

С т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 на ОСГТ на ВКС е дадено разрешението, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някой от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за 4 нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

С чл. 309 ТЗ отчитайки търговското качество на страните по правоотношението и за защита сигурността в оборота е въведена забрана за намаляване на неустойката поради прекомерност. Тази забрана обаче, не изключва възможността, клаузата за неустойка между търговци да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ако в конкретния случай уговорката относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата на начисляването на неустойката и други критерии посочени в договора, са определени извън пределите на нравствената допустимост /в т.см. решение № 4/ 25.02.2009 г. по т.д. № 395/ 2008 г. на ВКС, решение № 110/ 21.07.2016 г. по т.д. № 1226/ 2015 г. на ВКС, решение № 129/ 09.07.2010 г. по т. д. № 977/ 2009 г. на ВКС/. Така е и по делото. Въведената с договора неустойка предвижда обезщетение за забавено изпълнение в размер на 50 % от стойността на доставките, при това за забава само от три дни. Неустойката е обезщетение за вреди и за да бъде адекватна на интереса на възложителя, неустойка в размер на 20 % дневно от стойността на неизпълнената част трябва да е съизмерима със щетите, които изправната страна понася от неизпълнението, за което обстоятелство, ищецът не е представил доказателства. Доколкото неустойка в този размер може да бъде уговорена с оглед санкционната й функция за срока на изпълнение, то твърденията, че доставките са свързани с извършваната от университета медицинска дейност, която налага спешност на материали и консумативи, освен че са въведени за първи път с въззивната жалба са и голословни. Медицинската дейност е част от обучителния процес на студентите и може да бъде планирана. Ако в някаква част, конкретни консумативи изискват спешна доставка, то от една страна за тях е предвиден специален ред за заявяване, за което съобразно т. 1.4 в заявката задължително се посочва „доставката е спешна“ и тя трябва да бъде изпълнена в рамките на два часа /каквато хипотеза в случая не е налице/, а от друга, липсват доказателства, свидетелстващи за спешност на уговорените периодични заявки, съобразно вида на материалите и консумативите. При тези обстоятелства, заплащането на обезщетение за забавата в размер на 50 % от 5 стойността, ведно с реално изпълнение на доставката безусловно е предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора, поради което и изначално, още с включването й в проекта на договора за обществена поръчка, неустойката е нищожна, защото противоречи на добрите нрави.

Неоснователно е възражението, че чрез участието си в обществената поръчка, ответникът е приел да изпълни същата при заложените в договора неустойки, затова и няма право да се позовава на нищожност. Съобразно изложените по – горе мотиви, процесната клауза за неустойки води до неоснователно разместване на блага, поради което поведението и опита като търговец на ответника при сключването на договора е ирелевантно за съда, при задължението да установи, нищожност на клаузата за неустойка, когато за същата няма правни, икономически и морални аргументи, да се възприеме като обществено приемлива и справедлива,

Без правно значение са и констатациите на АДФИ относно процесните вземания за неустойки в представения по делото доклад, който е съставен в изпълнение функциите придадени от закона на агенцията, да упражнява контрол при изразходването на бюджетни средства, като в останалата част, предписанията нямат обвързваща съда, сила.

От изложеното е видно, че само на това основание, с оглед установената от съда нищожност на клаузата за неустойка по т. 7.2 от договора, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради което и всички останали възражения на страните, както и ангажираните към тях доказателства, в т. ч. и доколко забавата е резултат от наличието на форсмажорни обстоятелства са без правно значение за изхода от спора и не следва да бъдат обсъждани.