Решение № 407 от 15.10.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 587/2024
- Вид
- Решение № 407
- Подписан
- 15.10.2024
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- Аглика Гавраилова, Силвия Павлова, Татяна Черкезова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 407 гр. Русе, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Силвия Павлова
Татяна Черкезова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20244500500587 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ВИВА КРЕДИТ“АД София, ЕИК ********, универсален правоприемник на „Вива Кредит“ООД, представлявано от С. П., чрез пълномощник адвокат А. Н., против решението на Районен съд-Бяла, постановено по гр.д.№616/2023г., с което са отхвърлени предявените против Г. И. Д. от гр. Б. искове за заплащане на главница 308.98лв., договорна лихва-25.08лв., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент-45.97лв., законна лихва за забава-14.99лв. за периода 16.03.2023г.09.08.2023г., законна лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното и изплащане, основани на твърдение за неизпълнение на Договор за кредит „Violeta“ от 16.03.2022г. Сочи, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, немотивирано и постановено в противоречие със закона. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът не е постановил неприсъствено решение, за което са били налице предпоставките, съдът не е дал указания, че следва да докаже подписването на 1 договора, погрешно тълкуване е дадено на разпоредбите на ЗПК и е грешен изводът на съда, че договорът е недействителен. Иска решението да бъде отменено от въззивния съд и претенциите-уважени изцяло, или ако съдът потвърди решението в частта, с която договорът е обявен за недействителен, да осъди ответницата да върне сумата 157.37лв., на основание чл.23 ЗПК.
Претендира разноски за двете инстанции.
Насрещната страна-въззиваемата Г. И. Д. не е подала отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжният съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Ищецът, настоящ въззивник „ВИВА КРЕДИТ“АД е предявил против Г. И. Д. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми: 308,98 лв. - главница по Договор за кредит „Violeta“ от 16.03.2022 г.; 25,08 лв. - договорна лихва за периода 14.08.2022 г. - 16.03.2023 г.; 45,97 лв. - такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода 14.08.2022 г. - 16.03.2023 г.; 14,99 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 16.03.2023 г. - 09.08.2023 г.; законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на всяка от сумите. Твърдял е, че на 16.03.2022г. сключил с ответницата Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит в размер на 400 лв., със срок на договора - една година, който е изтекъл на 16.03.2023 г. Твърд ял е, че ответницата усвоила двукратно изцяло кредитния лимит - на 16.03.2022г. и на 29.04.2022г., а трети път - на 04.07.2022 г. усвоила сума в размер на 300лв.
Твърдял е, че съгласно договорните клаузи ответницата Д . се задължила да заплаща текущото си задължение в срок до 30 дни от усвояване на главницата, който срок започва да тече от датата на усвояване на целия кредитен лимит 2 при еднократното му усвояване при подписване на договора, а при усвояване на части – от датата на първото частично усвояване. Твърдял е, че ответницата заявила ползването на допълнителен пакет услуги „VIP обслужване“, както и че били уговорени такси за извършване на действия по ограничаване на негативни последици при просрочие. Представени са в табличен вид начислените задължения, както и направените плащания. В исковата молба е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че е налице основание за това.
По делото ищецът, настоящ жалбоподател е представил заверен препис на Договор за кредит„Violeta“ от 16.02.2022 г. със страни „Вива кредит“ ООД с ЕИК ******** като кредитодател и ответницата Г. И. Д.кредитополучател. Съгласно договора ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в максимален размер 400лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора /чл.2, ал.1/.
С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за ненуждаещи се от доказване общоизвестно по смисъла на чл.155 ГПК обстоятелство: че на 12.04.2023 г. в Търговския регистър е вписано преобразуване чрез промяна на правната форма на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК 201995287 на“ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********. Указал е на ищеца, че в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване е да установи възникнала облигационна връзка между него и ответника по ДПК с твърдените параметри и уговорки, както и вземанията си по размер. Указал е, че служебно ще извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Районният съд е приел, че договора по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който е консенсуален и се счита сключен с постигане на съгласие за предоставяне на конкретна парична сума, а не с предаването на паричните средства, предмет на кредита.
Доколкото договорът е сключен от разстояние в Раздел IV от същия се съдържа процедурата по сключване на договор от разстояние, с посочен алгоритъм: кредитополучателят кандидатства по телефон или на 3 уебстраницата на дружеството; кредитополучателят попълва заявка за кандидатстване и натиска бутон „продължи“; следва създаване на профил на кредитополучателя, за което кредитодателят изпраща информация; след одобрение на заявката, кредитодателят изпраща на кредитополучателя SMS с генериран код, с който кредитополучателят да подписва всички документи и който код да има действието на електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/; следва изпращане на електронно съобщение до кредитополучателя, което съдържа договора и общите условия към него и всички съпътстващи документи, като кредитополучателят трябва да натисне посочения в съобщението линк, да влезе в профила си и да въведе получения чрез SMS код, с което изразява съгласие за сключване на договора.
Съдът е приел, че съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Използването на електронни формуляри в интернет пространството представлява такова средство и предвид посочения в договор начин на сключване, правоотношението между страните по същия попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР тежестта да докаже полученото съгласие на потребителя за сключване на договора е за доставчика на финансовата услуга, като за електронните изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/- заглавие изменено с ДВ, бр. 85 от 2017 г.). Съдът е приел, че представения по делото договор за кредит от 16.03.2022 г., не е доказано да е подписан от кредотополучателката, поради което между страните не е доказано твърдяното облигационно правоотношение, поради което и претенциите са неоснователни.
Извън тези съображения съдът е развил и евентуални такива, в случай, че се приеме, че договор е сключен между страните, като е счел, че договорът би бил недействителен. Предявените осъдителни искове са отхвърлени.
4
Решението на първоинстанционния съд е правилно. Изложените в него мотиви са подробни, основани на приетите за установени факти и почиващи на относими норми на материалния закон, поради което въззивния съд препраща към тях, на основание чл.272 ГПК.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът е следвало да постанови неприсъствено решение поради наличието на предпоставките за това, а искането му не е уважено. За да бъде постановено неприсъствено решение следва освен предпоставките по чл.239, ал.1, т.1 ГПК, да са налице и тези по т.2 на разпоредбата-искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Ето защо, с оглед и на възложената на ищеца доказателствена тежест с определението по чл.140 ГПК-при условия на пълно и главно доказване да установи възникналата облигационна връзка по ДПК между него и ответника с твърдените параметри, както и указанието до страните, че ще извърши служебна проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи, правилно съдът е счел, че тази предпоставка /по т.2 на чл.239, ал.1 ГПК/ не е налице и е оставил искането за постановяване на неприсъствено решение без уважение.
Съдът е указал на ищеца кой подлежащи на доказване факти са в негова доказателствена тежест с определението по чл.140 ГПК, в което е имплементиран и проект за доклад по делото, а с молба от 20.03.2024г. ищецът е заявил, че няма възражения по доклада. Ето защо, оплакването за допуснато процесуално нарушение–недадени указания как се разпределя доказателствената тежест между страните е неоснователно. Липсата на отговор на исковата молба от ответника не освобождава ищеца от доказване на релевантните за спора факти, чиято доказателствена тежест му е указана.
Правилно е прието от съда, че доколкото процесният договор, на чието неизпълнение се позовава ищецът и от който черпи права е сключен от разстояние, то той следва да докаже, че са изпълнение всички условия, посочени в чл.14 от същия. Тъй като това не е сторено, правилно съдът е приел, че между страните не е доказано твърдяното договорно правоотношение, поради което искът е неоснователен и поради това е отхвърлен. Развитите от съда евентуални съображения касаещи действителността на договора, основани на нарушени разпоредби на ЗПК в 5 случая са неотносими, тъй като предпоставка за разглеждане на въпроса дали един договор е действителен или не, е наличието на такъв, а в случая, както бе посочено не е доказана договорна връзка между страните. Ето защо и пространните оплаквания в жалбата досежно неправилни изводи на съда в тази насока, са изцяло несъстоятелни.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат на жалбоподателя, предвид изхода на спора.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №96/29.05.2024г., постановено по гр.д.
№616/2023г. по описа на Районен съд-Бяла.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6