Определение № 348 от 22.06.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Варна, 21.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500270 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.И.П.., подадена чрез адв.Данев, против определение № 1491 от 14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2406/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на протоколно определение № 448/17.03.2022 год., постановено по същото дело в частта му за разноските.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молил за отмяната му, за уважаване на молбата му за изменение на определението на окръжния съд в частта за разноските с присъждане на същите в пълния им претендиран размер от 1800 лв., както и за присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

П. Ж. Ч. е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по съображения за правилността на обжалваното определение, е молил за потвърждаването му.

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството по гр.д. № 2406/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, са били два иска на П. Ж. Ч. съответно първия срещу С.И.П.., Г.М.Ч..а и малолетния И.С.П. на осн. чл. 62 ал.5 от СК за 1 оспорване произхода на детето от бащата П. чрез оборване на презумпцията по чл.61 от СК и втория - срещу Г.М.Ч..а и малолетния И.С.П. – за установяване, че детето Й. е заченато и произхожда от ищеца П.Ч.. С определение от 17.03.2022 г., съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на исковете и като е преценил направеното възражение на ищеца по чл. 78, ал.5 от ГПК за основателно, е присъдил на ответника разноски за адвокат в минимален размер от 600 лв.

С молбата си по чл. 248 ГПК, С.И.П.. е молил за изменение на определението на окръжния съд в частта на разноските чрез присъждане на пълния размер на уговорения и платен адвокатски хонорар от 1 800 лв. предвид, че предмет на делото са два иска и за всеки се дължи възнаграждение, както и поради липсата на предпоставки за намаляване на размера му с оглед обема на свършената от адвоката работа.

В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Такива той е сторил по делото – заплатил е адвокатски хонорар на процесуалния си представител в размер на сумата от 1 800 лв. Предвид предмета на делото, ответникът П. се е защитавал само срещу един иск, доколкото по втория иск той не е бил ответник. Затова и неоснователно е оплакването му в частната жалба за несъобразяване от окръжния съд на броя на исковете срещу него.

Възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е било своевременно заявено от ищеца и същото е основателно, защото делото в частта по иска по чл.62 ал.5 от СК за оспорване произхода на детото не е нито с фактическа, нито с правна сложност. За защита по такъв иск, чл. 7, ал.1, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимално възнаграждение от 600 лв. и съпоставено с него и с липсата на фактическа и правна сложност на делото, платеното възнаграждение от ответника - на адвоката му в размер на 1 800 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 600 лв. Както бе посочено, срещу ответника е предявен един иск и затова му се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за защита само по един иск - в случая сумата от 600 лв.

Предвид неоснователността на частната жалба, разноски не се следват на въззивника.

Като е достигнал до идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в частната жалба пороци и следва да бъде потвърден.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1491 от 14.04.2022 г., постановено по 2 гр.д. № 2406/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3