Решение № 37 от 13.05.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Севлиево, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Ст. Станева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200052 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят „ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ“ АД гр. Севлиево, ЕИК:

204294057, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. «Мармарча» № 1, представлявано от О.В.Г., чрез адв. М. Д. от ГАК, е обжалвал наказателно постановление № 43 от 27.01.2025 година, издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/, с което за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за храните и на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за храните /ЗХ/ м у е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева; за извършено нарушение на чл. 14, § 1 във връзка с § 2, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 178/2002 година на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и определяне на процедури относно безопасността на храните, на основание чл. 93, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за управление агрохранителната верига му е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лева, и за извършено нарушение на чл. 272 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл. 447, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност му е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, пледира да се отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата мотиви, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

За ответника по жалбата – Директор на ОДБХ, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Дружеството – жалбоподател е собственик на млекопреработвателно предприятие, регистрирано с № BG 0712008, находящо се в гр. Севлиево, ул.

„Мармарча“ № 1. В същото се извършва дистрибуция на храни.

На 29.07.2024 година свидетелите д-р Х. Б. Б. – гл. инспектор КХ при ОДБХ – Габрово и д-р Д. Д. – гл. инспектор КХ при ОДБХ - Габрово, съвместно с д-р К.С. – нк отдел дирекция КХ при ЦУ на БАБХ и инж. Г.С. – гл. експерт дирекция КХ при ЦУ на БАБХ, извършили проверка в млекопреработвателното предприятие на дружеството – жалбоподател с цел установяване съответствие на предприятието с действащото законодателство във връзка с Протокол за изпитване № 715 ФХ/26.07.2024 година, издаден от ЛИ при НЦБХ на НДНИВМИ – несъответстващ млечен продукт – Саламурено сирене от краве мляко оригинално „Севлиевско“ по физикохимични показатели. При извършената физическа проверка на сграден фонд и оборудване на МПП се установило, че предприятието разполага с необходимите помещения за прием, съхранение и преработка на суровини и съхранение на готови продукти, като спазва технологичната поточност. Установило се още, че в момента на проверката в предприятието се произвеждало само мляко UHT.

При проверката на хладилни камери 4, 5 и 6 се установило съвместно съхранение на сирене в период на зреене, разфасовани млечни продукти, разфасовани бракувани млечни продукти, както и годно за консумация сирене в срок на годност и млечни продукти с изтекъл срок, млечни продукти без етикети или друг вид маркировка за принадлежност към партида, както следва:

Кашкавал от краве мляко 29 броя по 9 кг. и 6 броя по 3 кг. общо 279 кг. със срок на годност 03.04.2024г.;

Сирене „Гостилица" - 1 брой спукана кутия 8 кг. L 240571, с наличие на плесен;

Кашкавал БДС със зелен цвят с плесен по повърхността - 471 кг. L 232411;

Млечна напитка пъпеш 24 по 0.5кг - 12кг., срок на годност до 07.06.2024 г.;

Млечна напитка банан 21 по 0.5кг. - 10.5кг. срок на годност до 01.06.2024 г.;

Саламурено сирене с повишено водно съдържание Севлиевско, L233191, 360 кг., срок на годност 15.07 2024 г.;

Трошено сирене or краве мляко, партида 232011, срок на годност 20.07.2024г.;

2

696кг. Продукт тип сирене в саламура в 14 кутии по 8 кг. - 112 кг., без идентификация за вид, продукт и партидност;

Извара - 166 кг. срок до 16.03.2024г.;

БСС БДС, партида 233091, срок на 05.11.2024, 128кг., надути кутии, силно замърсени и с наличие на плесен по ръбовете на кутиите;

Саламурено сирене с повишено водно съдържание, L 232481,срок на годност 05.05.2024г. - 56кг.

БСС от овче мляко, L221186, срок на годност 04.2024 - 43,2кг.;

БСС от краве мляко, L 230751, срок на годност 16.03.2024 - 25.8 кг.;

БСС смес краве и овче, L 220343, срок на годност 02.2023 - 232 кг.;

Сирене от козе мляко - 90кг., без идентификация за партидност или срок на годност.;

БСС от краве мляко, L222641 - 80кг., без срок на годност.;

Саламурено сирене с повишено водно съдържание, L223111 срок на годност 08.07.2023; - 99кг., 9 броя по 11 кг. – 165 кг.;

Саламурено сирене с повишено водно съдържание, L22311, срок на годност 08.07.2023г., 15 броя по 11кг - 165кг.;

БСС от краве мляко, L 230041, срок на годност 01.2024г., 15 по 10кг. - 150 кг.;

БСС от краве мляко, L 232331, срок на годност 20.08. 2024г., 30 бр. по 12кг. – 360кг. потъмняла саламура и лош външен вид;

БСС от краве мляко, L 232011, срок на годност 20.07. 2024г., 19 бр. кутии по 9 кг. – 171 кг.;

БСС с повишено водно съдържание „За гости“ , L 223111, срок на годност 08.07.2023 година, 15 броя по 8 кг. – 120 кг. и

Продукт тип сирене в саламура в кръгли кофи, 9 броя палета по 24 броя по 12 кг. И едно пале с 15 броя по 12 кг. – общо 2772 кг. – без идентификация за продукт и партидност.

За констатираните обстоятелства бил съставен Констативен протокол от 29.07.2024 година /л. 16 от делото/ и с Разпореждане № 2844/29.07.2024 година на д-р Х. Б., на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига и чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ 2017//625 била забранена търговията и пускането на пазара на описаните по – горе хранителни продукти.

На 25.10.2024 година свидетелят д-р Х. Б., в присъствието на свид. д-р Д. Д. и представляващия дружеството – жалбоподател О.Г., съставил против „ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ“ АД гр. Севлиево акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4111, в който, след като описал констатациите от проверката и хранителните продукти, изброени по – горе, приел, че същите представляват опасност за човешкото здраве поради това, че в същите камери, заедно с млечните продукти, негодни за консумация, се съхранявали и годни за консумация от човека млечни продукти в различен етап от технологичния процес – сирене в период на зреене, разфасовани млечни продукти и годно за консумация сирене в срок на годност и квалифицирал описаните обстоятелства като нарушения на следните разпоредби на нормативните актове:

1. Член 4, ал. 1 от Закон за храните, според който храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве;

2. Член 14, параграф 1 във връзка с параграф 2, буква „б" от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта 3 на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. Съгласно чл. 14, параг. 1 на пазара не се пускат храни, които не са безопасни. Съгласно параг. 2, буква „б" от същата разпоредба се приема, че храните не са безопасни, ако се считат за вредни за здравето или негодни за консумация от човека.

Съгласно чл. 3, т. 8 притежаването на храни с цел продажба се счита за „пускане на пазара" на храни. Следователно притежаването и съхранението на негодни храни е пускане на пазара, с което се нарушават разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

3. Член 272 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (Обн., ДВ, бр. 87 от 1.11.2005 г.) (ЗВД), според който юридическите лица, в резултат на чиято дейност се получават странични животински продукти, са длъжни да ги съхраняват в изолирани помещения, контейнери или на оборудвани площадки до предаването им за обезвреждане или съхранение.

Съгласно член 10, буква „е" от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) хранителни продукти от животински произход, които вече не са предназначени за консумация от човека поради търговски причини или поради производствени проблеми или опаковъчни или други недостатъци, от които не произтича риск за общественото здраве или здравето на животните, са странични животински продукти /СЖП/ категория 3.

Съгласно чл. 9, б. „ж“ за СЖП се считат продукти от животински произход, обявени за негодни за консумация от човека, различни от материал от категория 1 или от материал от категория 3, като по този начин актосъставителят е приел, че санкционираното лице е съхранявало СЖП /храни с изтекъл срок на годност, с наличие на плесен, надути кутии, силно замърсени, храни без идентификация за партидност или срок на годност/ съвместно с годни за консумация храни.

След съставянето на акта, препис от същия бил връчен на представляващия дружеството – жалбоподател О.Г., който го подписал, като в графата за възражения записал, че има такива и ще ги представи в срок.

Видно от материалите по делото, на 04.11.2024 година, при наказващия орган са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, в които е посочил, че неправилно било прието с АУАН, че храните били негодни за консумация, тъй като били с изтекъл срок на годност, тъй като срокът на минималната трайност на храните е срок, в който при подходящо съхранение разумно може да се очаква храната да запази специфичните си свойства, т.е., тези храни, макар и с влошено качество от гледна точка на техните микробиологични, химични или физически свойства, можело все още да са безопасни за консумация дори след изтичането на този срок. Във възражението било посочено още, че неправилно се тълкувало значението на термина „пускане на пазара", тъй като съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2002 г. "пускане на пазара" означава притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане, продажбата, разпространението и други форми на прехвърляне, а твърдяното нарушение можело да бъде осъществено само с действие, конкретизирано по време, място и начин на извършване, а в конкретния случай не били събрани и не били представени надлежни доказателства, които да водят до единствения извод, че тези храни на датата на проверката в обекта, са били предлагани за продажба на пазара, т.е. "пуснати" на пазара. Провереният обект не бил търговски обект, в който се извършвала търговия и 4 до който да имат достъп клиенти - купувачи на предлаганата продукция, а бил производствена база, поради което следвало да се приеме, че за да бъде осъществен състава на твърдяното нарушение било необходимо освен субекта на нарушението да притежава храни, които не са годни за консумация, но и да е налице изискуемата специална цел - предлагане за продажба на тези храни. В конкретният случай не било доказано наличието на тази специална цел, за да се приеме, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нарушението. Обстоятелството, че установените стоки са се намирали в хладилна камера за съхранение на готова продукция, не означавало, че задължително тези стоки ще бъдат предложени за продажба.