Решение № 5078 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5078 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100515420 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20139958 от 16.06.2021 г. постановено по гр. д. № 2039/2020 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П. В. В. и И. В. Ф. дължат в условията на разделност /по ½ всеки от тях/ на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 765,05 лв. – цена на доствена топлинна енергия за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до изплащане на вземането;

126,05 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 18.09.2019 г.; и сумата 57,75 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 1-08.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 55225/2019 г. по описа на СРС. Отхвърлени са исковете за главница за топлинна енергия за разликата над сумата 765,05 лв. до пълния предявен размер от 803,85 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2016 г., за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата 126.05 лв. до пълния предявен размер от 134,53 лв., както и за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 18.09.2019 г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за заповедното и 1 исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, а ответникът е осъден да заплати на ищеца П. В. разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу този ответник, и на пълномощника на ответницата И. Ф. – адв. Д. С. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу нея.

Решението е обжалвано с отделни въззивни жалби от всеки от ответниците. В жалбата на И. Ф., подадена чрез пълномощника адв. Д. С., се излага възражение, че решението в обжалваната му част е невалидно, недопустимо и неправилно. Излага се довод, че решението е основано на нищожна заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което съдът се е произнесъл по недопустим иск. Издадената заповед за изпълнение била в противоречие с чл. 411, ал.2, т. 2 от ГПК и на т.2б от тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, във връзка с което се излагат пространни съображения. Заповедта била недопустима и поради това, че с нея било предявено чуждо вземане /на ФДР/. Излагат се доводи за неприложимост на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването като противоречаща на законови разпоредби от по-висок ранг – ЗЕ, ЗЕЕ, ЗЗП, КРБ, както и правото на ЕС. Излагат се пространни съображения за неправилно прилагане на Методиката по посочената Наредба относно изчисляването на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление на имота и за БГВ. Първоинстанционният съд не бил проверил Общите условия, които съдържали неравноправни клаузи. Не били приложени разпоредбите, че по отношение на доставената енергия от потребителите е приложима клаузата за непоръчани доставки. Неправилно съдът бил приел също, че страна по договора е ОС на ЕС, което няма тази компетентност, а от друга страна всички договори с ФДР били прекратени.

Неправилно била възприета разпоредбата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕС относно правото да се заплаща реално потребената енергия. Изложени са възражения срещу приетото заключение на СТЕ относно начина на изчисляване на доставеното количество топлинна енергия - в същото имало несъответствие в инсталирана и проектна мощност с оглед определяне на топлинната енергия за сградна инсталация. В тази връзка се сочи, че не са налице данни относно действително инсталираната мощност на сградната инсталация и за температурата на топлата вода към абонатната станция за процесния период, а подзаконовата нормативна база, отразена в чл. 6.1.1 от Наредба № 16-334, противоречи на законовите разпоредби на чл. 155, ал. 2 от ЗЕ и чл.

38, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕЕ. Измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост, а на различно място. Неправилно били определени и задълженията на СЕС – по презумпция от представените по делото извлечения. Неправилно бил тълкуван от съда и основен принцип на правото на Общността – конкуренцията на енергийния пазар, закрепен чл. 101 и 102 от ДФЕС и 2-ри енергиен пакет. Сочи се, централното топлоснабдяване е ниско ефективно производство и налагането от държавата е нерегламентирана държавна намеса и ограничаване на конкуренцията на 2 енергийния пазар. Съдът бил игнорирал доказателствата за неспазване на Стандарт БДС EN 834 относно това кой трябва да поеме тежестта по принудителните разходи в сградната инсталация. Поддържа се, че услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, при което реално ищецът е упражнил чужди права /на ФДР/.

Излага и възражение срещу начина за определяне на енергията за сградна мощност – по своята същност това били загуби, зависещи изцяло от вида и начина на изграждане на сградната инсталация, и следва да се поемат от потребителите на енергия за отопление. Релевира се възражение за неправилно приложение от съда на чл. 86 от ЗЗД и практиката на ВАС, като представените съобщения към фактури са документи с невярно съдържание. Поддържа се, че според тълкувателната практика на ВАС начисляването на лихви върху прогнозни сметки е нищожно. Изложени са и възражения за недължимост на разноски за СТЕ и ССчЕ, както и срещу размера на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство.

В жалбата на ответника П. В. В., подадена чрез адв. А. Ч., се сочи, че обжалваното решение е нищожно поради неспазване на предвидената от закона форма, противоречи на материалноправните норми и е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и в нарушение на диспозитивното начало в процеса. Сочи се, че в нарушение на принципите на състезателното и диспозитивното начало първоинстанционният съд е допуснал уточняване от ищеца на периода на претендиранато вземане в първото съдебно заседание, а в доклада си е определил период на претендираното вземане различен от зададения от ищеца. Излага се възражение, че по делото не е доказано наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника П. В., тъй като между тях няма сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия. Ответникът П. В. не бил клиент на топлинна енергия, нито го обитавал, нито ползвал твърдяната топлинна енергия. Според въззивника е налице неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от страна на „Топлофикация” ЕАД. Счита, че по силата на тази правна норма не може да се сключва договор за доставка на топлинна енергия, а само се определят механизма и действието на продажбата й след вече сключен договор. Не били приложими и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД, които ОУ, макар и приети и одобрени от КЕВР, не са нормативен акт, а по своята същност представляват вътрешно фирмени правила за работа на едно търговско дружество и същите могат да бъдат изменяни и неспазвани по силата на индивидуален договор, сключен между търговското дружество и неговия клиент. Излагат се възражения срещу приетите по делото заключения на СТЕ и ССчЕ, които били изготвени по изфабрикувани конкретно за делото доказателства и по документи, с които ответниците не били запознати. Заключението на СТЕ било изготвено на база неверни изходни данни, по отменена методика и не по реални отчети.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбите.

3

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу П. В. В. и И. В. Ф. искове за установяване съществуването на негови вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 55225/2019 г. на СРС, както следва:

- срещу П. В. В. - за сумата 401,92 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г., отразена в обща фактура № 0081964715/31.07.2017 г. и № 0096731599/31.07.2018 г.; сумата 67,26 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2016 г. до 18.09.2019 г.; сумата 28,87 лв., представляаща главница за дялово разпределение за периода от м. 08.2016 г. до м. 04.2018 г., и сумата 6,55 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 18.09.2019 г., представляващи 1/2 от общо дължимите за имота суми за посочените периоди, ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите;

- срещу И. В. Ф. - за сумата 401,92 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г., отразена в обща фактура № 0081964715/31.07.2017 г. и № 0096731599/31.07.2018 г; сумата 67,26 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2016 г. до 18.09.2019 г.; сумата 28,87 лв., представляаща главница за дялово разпределение за периода от м. 08.2016 г. до м. 04.2018 г., и сумата 6,55 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 18.09.2019 г., представляващи 1/2 от общо дължимите за имота суми за посочените периоди, ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на горепосочения топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си, и да заплащат цената на доставената им топлинна енергия. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2018 г., но не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимите суми за услугата дялово разпределение. За претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното по това заявление ч.гр.д. № 55225/2019 г. на СРС същото било изцяло уважено, и срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците подали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

4

С писмения си отговор ответникът П. В. оспорва исковете. Излага възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за периода от м. 05.2016 г. до м.

10.2016 г. Ответникът твърди, че до 15.09.2017 г. неговият баща В.И. В. е бил собственик и ползвател на имота, а през целия процесния период той не е ползвал жилището, няма сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение на този имот, поради което не дължи претендираните суми. Излага доводи, че ищецът превратно тълкува разпоредбите на чл. 153 и чл. 149 от ЗЕ от ищцовото дружество.

Сочи, че без наличието на писмен договор не възникват облигационни отношения по доставка на топлинна енергия и всяко друго превратно тълкуване противоречи на КРБ и на принципите на равенство, защита, злоупотреба с право и злоупотреба с монополно положение.

С писмения си отговор ответницата И. В. Ф. оспорва исковете. Счита същите за недопустими поради нищожност на издадената заповед. Излагат се пространни възражения за неоснователност на исковете, които най-общо се свеждат до твърдения за липса на валидно облигационно правоотношение между страните и неправилно отчитане на реално потребената топлинна енергия. Изложените в отговора доводи и възражения са идентични с тези във въззивната жалба, систематизирани по-горе.