Решение № 728 от 06.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Бургас, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100501374 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение рег.№ 1235/21.05.2026г., постановено по гр. д. № 20262120100631, Районен съд – Бургас: 1/ отменя заповед № 153/10.12.2025г., издадена от директора на Детска градина „Веселушко“ с адрес в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.18 – 24, с която на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на С. П. П., ЕГН: **********; 2/ възстановява С. П. П., ЕГН: ********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № 153/10.12.2025г. на директора на Детска градина „Веселушко“ с адрес в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.18 – 24 на длъжност „Учител, детска градина“; 3/ отхвърля предявения от С. П. П., ЕГН:

********** иск за осъждане на Детска градина „Веселушко“ с адрес в гр.

Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.18 – 24 за заплащане на сумата от 6 537 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца на основание чл.225, ал.1 от КТ; 4/ осъжда С. П. П., ЕГН: ********** да заплати на Детска градина „Веселушко“ с адрес в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.18 – 24 сумата от 253,33 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърления иск; 5/ осъжда Детска градина „Веселушко“ с адрес в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 18 -24 да заплати на С. П. П., ЕГН:

********** сумата от 266,67 евро, представляваща съдебни разноски съобразно уважените искове; 6/ осъжда Детска градина „Веселушко“ с адрес в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.18 – 24 да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 51,12 евро, представляваща държавна такса.

1

Подадена е въззивна жалба от адвокат Илияна Мелконян в качеството й на пълномощник на С. П. П., ЕГН: ********** против решение рег.№ 1235/21.05.2026г. в частта, в която съдът е отхвърлил иска й за присъждане на сумата от 6 537 евро, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за период от 6 месеца. Жалбоподателката твърди, че регистрационната карта от Бюрото по труда, в която е удостоверено, че на 16.12.2025г. П. е регистрирана като безработна, не е оспорена от ответната страна. Според нея, обстоятелството, че на стр.2 от картата не е отразено дали е провеждана среща на 03.02.2026г. не се отразява на това, че е безработна. В подкрепа на твърдението си, жалбоподателката представя служебна бележка изх.№ 60-02-02-8-192/29.05.2026г., издадена от Агенцията по заетостта, от която е видно, че към 29.05.2026г. тя е безработна, считано от 16.12.2025г.

Жалбоподателката иска от съда да отмени решение № 1235/21.05.2026г. в обжалваната част и да постанови решение, с което да уважи предявения от нея осъдителен иск за сумата от 6 537 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца на основание чл.225, ал.1 от КТ.

Подадена е въззивна жалба от Детска градина „Веселушко“ против решение рег.№ 1235/21.05.2026г., постановено по гр. д. № 20262120100631, Районен съд – Бургас в частта, в която е отменена заповед № 153/10.12.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение със С. П. П., в частта, в която е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител, детска градина“ и в частта на разноските.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът не е изпълнил задълженията си по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК – не е разпределил доказателствената тежест между страните относно релевантните факти и е посочил, че срокът за обжалване тече от 22.05.2026г.

Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че прекратяването по чл.325, ал.1, т.8 от КТ е незаконосъобразно, тъй като не е доказал проведен конкурс за щатната бройка, заемана от ищцата. Жалбоподателят подчертава, че: 1/ конкурсната процедура е била обявена чрез Агенцията по заетостта, Бюрото по труда – Бургас и в сайта на РУО – Бургас; 2/ процедурата е проведена от жалбоподателя; 3/ ищцата е участвала в процедурата; 4/ проведен е етап „структурирано интервю“; 5/ съставен е протокол от 12.12.2025г.; 6/ класирана е друга кандидатка с най-висок резултат; 7/ след приключване на процедурата е възникнало основание за прекратяване на трудовия договор поради заемане на длъжността след конкурс.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е подходил формално като е приел различия в обозначаването на длъжността „учител в детска ясла“; „педагог“ и „учител, детска градина“ и излага подробни аргументи в подкрепа на това твърдение.

Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че конкурсът не е относим и не е проведен за заеманата от ищцата длъжност и твърди, че искът за възстановяване на ищцата на длъжност „учител, детска градина“ е уважен 2 неправилно. В диспозитива на решението, съдът е постановил възстановяване на длъжност „учител, детска градина“ без да отчете обстоятелството, че трудовото правоотношение е срочно, че основанието му е по чл.68, ал.1, т.4 от КТ; че длъжността е определена за заемане след конкурс; че е налице класиране и заемане на длъжността от друго лице; че възстановяването на длъжността създава неяснота дали ищцата се възстановява като срочен служител до конкурс или като служител на безсрочно основание.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 20.11.2024г. е сключен трудов договор между Детска градина „Веселушко“ – гр. Бургас, представлявана от директора Дияна Иванова Ганева – работодател и С. П. П. – служител за длъжността „учител в детска градина“ на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ – „за заместване на работник или служител, който отсъства от работа“. С допълнително споразумение № 130/09.12.2024г., страните се споразумяват за изменение на длъжността – учител в детска градина и на трудовото възнаграждение в размер на 1 853 лева. На 20.11.2024г. С. П. е присъединена към Синдикалната организация на КНСБ на ДГ „Веселушко“.

На 06.06.2025г. е сключено допълнително споразумение № 489/06.06.2025г. към трудовия договор, с което е изменено основанието за заемане на длъжността - чл.68, ал.1, т.4 от КТ – „за длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс“ и възнаграждението – 2 131,00 лева.

Със заповед № 492/06.06.2025г. директорът на ДГ „Веселушко“ разпорежда на С. П. да работи в яслена група „Мечета“, считано от датата на заповедта до края на 2025г. и/или до назначаване на титуляр „медицинска сестра в яслена група“.

С последващи допълнителни споразумения, работодателят възлага, а П. приема да замества отсъстващи служители в детската градина.

Със заповед № 617/03.09.2025г., директорът на ДГ „Веселушко“ увеличава допълнителното трудово възнаграждение на П. от 1% на 2%.

На 12.12.2025г. е проведен конкурс за заемане на една свободна длъжност „учител в детска ясла“, в който участват трима кандидати, между които е и ищцата С. П.. С протоколно решение от същата дата, комисията определя за спечелил кандидата Константина Радославова Радулова.

Със заповед № 153/10.12.2025г. директорът на ДГ „Веселушко“ прекратява трудовото правоотношение със С. П. П. поради проведен конкурс за длъжността и на основание чл.224, ал.1 от КТ разпорежда да й се изплати обезщетение за неплатен годишен отпуск в размер на 26 дни.

На 10.02.2026г. С. П. П. предявява обективно съединени искове против Детска градина „Веселушко“ с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225 от КТ. В исковата молба, П. описва изложените по-горе факти и твърди, че е назначена на длъжност „учител в детска градина“, а конкурсът е обявен за длъжността „учител в детска ясла“. Поради това, ищцата счита, че 3 със заемането на длъжността „учител в детска ясла“ след конкурс, не е осъществено прекратителното условие по чл.325, ал.1, т.8 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение. Освен това, ищцата подчертава, че работодателят не е определил предварително длъжността „учител в детска ясла“ да се заема чрез конкурс на основание чл.90, ал.1 от КТ.

По изложените съображения, ищцата иска от съда да отмени заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „учител – детска градина“ в ДГ „Веселушко“ и да осъди ответната страна да й заплати сумата от 6 537 евро, представляваща обезщетение за срок от шест месеца.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът заявява, че ищцата е сключила трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ – „за заместване на отсъстващ служител“, който е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ – поради заемане на длъжността на конкурс. Характерното за този договор е, че той не е обвързан с календарен срок, а с настъпване на условието – завръщане на титуляра или при отпадане на основанието

Относно твърдението на ищцата, че за период от 5 месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор – 15.12.2025г. не е проведен конкурс за заемане на длъжността „учител в детска ясла“, ответната страна пояснява, че не е имало кандидати, които да отговарят на изискванията за това. В допълнение към това, ответната страна посочва, че при договор за заместване, конкурсът за длъжността е достатъчен факт за законосъобразното му прекратяване и работодателят има право да прецени дали основанието да бъде чл.325, т.5 от КТ или чл.325, т.8 от КТ при положение, че фактическите предпоставки са осъществени.

Според ответника, искът за възстановяване на работа, е неоснователен, тъй като резултатите от конкурса не са оспорени, а длъжността „учител в детска градина“, която е заемала ищцата е по заместване. Разликата между тази длъжност и длъжността „учител в детска ясла“ е съществена и трудовите функции не се покриват. Съгласно трайната практика на ВКС, възстановяване е възможно единствено, ако длъжността продължава да съществува в същия вид и за същия щат.

Искът с правно основание чл.225, ал.1 от КТ също е неоснователен, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно, а по делото не са представени доказателства, че ищцата е останала без работа.

Освен това, сключеният трудов договор е с правно основани чл.68, ал.1, т.3 от КТ и не може да се трансформира в безсрочен.

В хода на съдебното производство са представени и приети писмени доказателства, които установяват изложените по-горе факти и такива, които са приобщени към трудовото досие на ищцата. Като доказателство по делото е прието копие от регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда“ – Бургас, филиал Средец, от която е видно, че ищцата е регистрирана като безработна 4 на 16.12.2025г.

С решение рег.№ 1235/21.05.2026г., Районен съд – Бургас отменя заповедта за уволнение и възстановява ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „учител – детска градина“, но отхвърля иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ.

За да постанови това решение, съдът приема, че съгласно Националната класификация за професиите и длъжностите, длъжност „учител в детска ясла“ и длъжност „педагог“ не съществуват. В тази класификация съществува само длъжността „учител – детска градина“ с код 23425002, на която длъжност ищцата е била назначена. Работодателят не е установил в процеса, че тази длъжност е обявена на конкурс нито коя точно длъжност е обявена за заемане чрез конкурс. Тези факти не се установяват от представения по делото протокол от 12.12.2025г.

Съдът приема, че съгласно чл.9 от Наредба № 26/18.11.2008г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в детската ясла задължително работят следните специалисти: 1. медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер; 2. педагог; 3. детегледачка. В конкретния случай, обявената за заемане чрез конкурс длъжност „учител в детска ясла“ не съвпада с нито един от изброените специалисти, поради което не може да се приеме, че конкурсът е обявен за заемане на длъжността, на която ищцата е била назначена. По тези съображения, съдът приема, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно и възстановява ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението. По отношение на иска за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за период от 6 месеца, съдът приема, че същият не е доказан, тъй като освен данни за първоначалната регистрация на ищцата като безработна, по делото не са представени доказателства, че тя е била без работа през целия 6-месечен период.