Решение № 7794 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7794 гр. С., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110129527 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „С. а.“ ЕАД срещу В. Г. Д., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, с искане за осъждане на ответника да плати на дружеството сумата от 1727,20 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов договор № 113/26.11.2007 г., със заповед № РД-15-108/22.12.2022 г., по силата на която ответникът бил дисциплинарно уволнен.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответникът работил като шофьор в дружеството, в поделение „М.“, съгласно сключения помежду им трудов договор № 113/26.11.2007 г., който бил прекратен, считано от 22.12.2022 г., съгласно заповед № РД-15-108/12.12.2022 г., по силата на която ответникът бил дисциплинарно уволнен. Счита, че ответникът дължи на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие, съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, в размер на 1727,20 лв. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на С. а.“ ЕАД посоченото вземане, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Ф., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва размера на претендираното обезщетение.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването на безсрочно трудово правоотношение между страните, което е прекратено поради дисциплинарно 1 уволнение на ответника, както и размера на БТВ за пълен отработен месец преди уволнението съгласно чл. 228 КТ.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е платил претендираното обезщетение.

Като писмено доказателство по делото е приложен трудов договор № 113/26.11.2007 г., сключен между С. а.“ ЕАД и В. Г. Д., по силата на който ответникът бил назначен на длъжност „шофьор, автобус“, сключен за заместване на шофьор сл. № 664 – В. Т. П., отсъстващ от работа поради болест, със срок на изпитване до 6 месеца в полза на работодателя, при уговорено пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 576, 24 лв.

От представеното допълнително споразумение № РД-13-459/21.02.2019 г. към трудовия договор се установява, че считано от 21.02.2019 г. В. Г. Д. е назначен на длъжност „шофьор, съчленен автобус в АТ „М.“ за неопределено време, при пълно работно време и уговорено основно трудово месечно възнаграждение в размер на 961,95 лв., както и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за придобит трудов стаж и професионален опит – 15%. В т. 13 от договора е предвидено, че при прекратяване на трудовия договор, срокът на предизвестието е еднакъв и за двете страни – 30 дни.

Видно от представената по делото заповед № РД-15-108/02.12.2022 г., издадена от С. а.“ ЕАД е, че работодателят е наложил на ответника дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 02.12.2022 г. е прекратил сключения с В. Г. Д. трудов договор. Ответникът е удостоверил с полагането на подпис получаването на заповедта, връчена му на 02.12.2022 г. в 12:05 часа.

Представен е фиш за работна заплата на ответника за месец декември 2022 г. за 1 отработен ден, с отбелязана сума за получаване – 134,12 лв. Приложен е и фиш за работна заплата за месец ноември 2022 г. за сумата от 715,82 лв., в който е посочено, че основната заплата на ответника е в размер на 1530,65 лв., ведно с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 19%. Видно от докладна относно вземанията от ответника, адресирана от началник „СФС“ до изпълнителния директор на „С. а.“ ЕАД, същият дължал на дружеството сумата от 1821,47 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение, 6 лв. – такса телефон и 33,85 лв. – удръжки върху заплата за месец декември 2022 г., като посочените вземания били в общ размер на 1861,32 лв., от който следва да бъде приспадната сумата за получаване по платежен фиш за месец декември 2022 г. – 134,12 лв., както и сумата от 24,60 лв. – депозит за телефон, поради което служителят следвало да плати на работодателя сумата от 1702,60 лв.

По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение основното месечно възнаграждение на ответника било в размер на 1530,65 лв., ведно с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 19%, в размер на 290,82 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. Видно от разпоредбата, предпоставка за дължимост на това обезщетение от работника или служителя е трудовото правоотношение да е било прекратено поради налагане на дисциплинарното наказание „уволнение" по чл.188, т.3 2 от КТ.

В настоящия случай, от представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, с уговорен 30-дневен срок на предизвестието, което е било прекратено със заповед № РД-15-108/02.12.2022 г., с която работодателят е наложил на ответника дисциплинарно наказание „уволнение“ на 02.12.2022 г. Съгласно чл. 195, ал.2 и ал.3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие.

Видно от заповедта е, че служителят е удостоверил с полагането на подпис получаването й на 02.12.2022 г., в 12:05 часа. Задължението за обезщетение възниква като пряка последица от законосъобразното дисциплинарно уволнение при безсрочен договор и е в размер на брутното възнаграждение за уговорения срок на предизвестие.

В тази връзка, съдът намира за доказано основанието за предявяване на настоящия иск.

База за определяне на дължимото брутно трудово възнаграждение е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено – чл.228, ал.1 КТ. В случая, като базово брутно трудово възнаграждение (БТВ) при определяне на обезщетението по чл.

221, ал. 2 КТ следва да се вземе това за пълен отработен месец (чл.19, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата) преди уволнението.

Видно от приложения по делото фиш за работна заплата за месец ноември 2022 г. е, че ответникът е отработил 12 дни, тоест липсват доказателства за последното получено от служителя месечно брутно трудово възнаграждение в пълен размер. В тази връзка, съгласно данните в приетата по делото ССчЕ и тези в представения фиш за работна заплата за месец ноември 2022 г., като основа за определяне размера на дължимото от ответника обезщетение съдът приема, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение уговореното между страните основно месечно възнаграждение, дължимо в полза на ответника възлиза на 1530,65 лв., ведно с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 19% (290,82 лв.). Според трайно установената практика на ВКС основното трудово възнаграждение включва и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата и в индивидуалния трудов договор. При съобразяване на уговорения между страните 30-дневен срок на предизвестието се налага извод, че ответникът следва да плати на работодателя обезщетение в размер на 1821,47 лв.

По изложените съображения съдът приема, че искът по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 1727,60 лв. е основателен в пълен размер.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е сторил разходи за особен представител, на стойност от 470 лв., както и разходи за 3 депозит за съдебно-счетоводна експертиза, в размер на 350 лв. В тази връзка, в тежест на ответника следва да бъде възложено плащането на разноски на обща стойност от 820 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „К. р.“, ул. „Д. М.“ № 15А, бл. 9, вх. „А“, ет. 2, ап. 6, на основание чл. 221, ал. 2 КТ, да плати на „С. а.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ж.“ № 21, сумата от 1727,20 лева, с еврова равностойност от 883,10 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й плащане, представляваща обезщетение за прекратяване без предизвестие на сключения между страните трудов договор № 113/26.11.2007 г., ведно с допълнително споразумение № РД-13459/21.02.2019 г., по силата на заповед № РД-15-108/02.12.2022 г., с която работодателят наложил на ответника дисциплинарното наказание „уволнение“, поради което на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 02.12.2022 г., трудовият договор бил прекратен.

ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „К. р.“, ул. „Д. М.“ № 15А, бл. 9, вх. „А“, ет. 2, ап. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати на „С. а.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ж.“ № 21, сумата от 820 лева, с еврова равностойност от 419,26 евро, представляваща сторените от ищеца разноски в производството.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: __

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4