Решение № 64 от 11.08.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. М, общ. М, обл. Вр, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200471 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ю. Ц. Н. от град С чрез пълномощник адв. Т. Т. от ВрАК е обжалвал Наказателно постановление № 3/21.10.2024 година на ЗА Началник на РУ М, с което за нарушения на чл.28 ал.1 и ал.2 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/, на основание чл.37 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Оплакванията са в смисъл, че описаната в административния акт фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. Счита се също, че е налице неправилно прилагане на материалния закон от страна на актосъставителят и наказващият орган, тъй като описаните деяния са непрецизно правно квалифицирани като нарушения, а административното наказание е наложено в разрез с изискванията на чл.18 ЗАНН и не става ясно за кое от двете нарушения се отнася. Претендират се разноски.

В съдебно заседание Н. поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Процесуалният му представител адв. Т. Т. от ВрАК е изразила становище за отмяна на постановлението поради наличие на обстоятелствата за това, изложени подробно в жалбата. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

1

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

В периода от 2001 година до 24.12.2018 година свидетелката М. П. от град М и жалбоподателят Ю. Н. от град С живеели на семейни начала. От съвместното си съжителство двамата имали деца – П Н., родена през 2002 година и Ю Н., родена през 2012 година. След раздялата на родителите били водени редица граждански дела относно упражняването на родителските права по отношение на малолетната Ю Н.. Със съдебно решение било определено същата да живее със своята майка в град М, като на Н. бил определен режим на виждане. Във времето многократно възниквали противоречия между родителите във връзка с режима на виждане на детето включително отказа на същото да се среща с баща си. По този повод в Дирекция „Социално подпомагане“ град М били провеждани множество срещи, целящи преодоляване на определения от Дирекцията „тежък родителски конфликт“. Освен с подаване на жалби до прокуратурата Н. потърсил разрешение на проблема и чрез използване на телефон 112. През 2024 година били установени два подобни случая. На 05.01.2024 година в 14.56 часа жалбоподателят подал сигнал на ЕЕН 112 като заявил, че по силата на съдебно решение има режим на виждане с детето си и начин за това. Той обяснил на диспечера, че се намира в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ град М отдел „Закрила на детето“, но решението на съда не се изпълнява. На място пристигнали служители на РУ-М, които констатирали, че в момента се провежда среща между малолетната Ю Н. и баща й Ю. Н. в присъствието на лица, служители на отдел „Закрила на детето“, сред които свидетелят Г. К. – началник на отдела и психолог от Център за обществена подкрепа, както било посочено в съдебно решение. Проверката на полицейските служители показала, че към момента на подаване на сигнала срещата с очертаните по-горе участници се провеждала, като по средата на същата жалбоподателят напуснал стаята и подал сигнала на ЕЕН 112. Пред контролните органи той заявил, че в помещението имало много хора и му 2 пречели да комуникира с дъщеря си. На 02.03.2024 година в 10.53 часа Ю. Н. отново подал сигнал на ЕЕН 112 за това, че е възпрепятстван да види детето си, което е нарушение на съдебно решение. На повикването се отзовали служители на РУ-М, сред които свидетелите Д. С. и И. К.. От проведеният на място пред дома на свидетелката М. П. в град М разговор между полицейските служители и жалбоподателя станало ясно, че съгласно решение на Вр окръжен съд от 13.07.2023 година същият има право на среща с дъщеря си Ю Н. с начало 10.00 часа. Н. пристигнал в град М в 10.50 часа и не открил дъщеря си и майка й свидетелката М. П. на въпросният адрес. Свидетелката С. разговаряла по телефона с П., която заявила, че двете с детето са го чакали, но след като жалбоподателят е закъснял са излезли до центъра на града.

Малолетното дете не искало да се вижда с баща си, както и да остава с него насаме. Притеснена, че той е в града и иска да я вземе, на малолетната й прилошало и това наложило двете с майка й да посетят ЦСМП град М.

Свидетелите С. и К. посетили ЦСМП, където били установено детето и майка му. След като на малолетното момиче била оказана медицинска помощ, същото било насочено към дома си за почивка. На 05.03.2024 година свидетелката М. П. чрез пълномощник адв. Камелия Татарска от ВрАК подала сигнал в РП-Вр-ТО-М за подадени множество сигнали от Ю. Ц. Н. на телефон 112 включително на 02.03.2024 година, които касаят упражняване на режима на виждане на бащата с детето, а не заплаха за здравето и живота на последното или неговото имущество. По тази причина било направено искане да бъде разпоредена проверка за установяване основателността на подадените сигнали, а ако такава не е налице Н. да бъде санкциониран по предвиденият в закона ред. След преценка на събраните в хода на проверката по преписка № 1677/07.03.2024 година по описа на прокуратурата било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.326 ал.1 НК. Същото било приключено с мнение за прекратяване. С постановление от 04.09.2024 година решаващата прокуратура прекратила, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК, досъдебното производство поради липса на данни за престъпление от общ характер и копие от материалите по делото били изпратени по компетентност на Началника на РУ-М за преценка относно необходимостта от налагане на административно наказание на Ю. Н. за извършено от него нарушение по реда на чл.28 ЗНССПЕЕН 112. На 21.10.2024 година било издадено обжалваното в настоящето производство Наказателно постановление № 3, с което на Н. било 3 наложено, на основание чл.37 ЗНССПЕЕН 112, административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.28 ал.1 и ал.2 от същия закон.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. Т. К., Д. Г. С., М. Н. П. и Г. С. К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните доказателства и изложеното в жалбата на Ю.

Н., съдът намира, че същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Наказателното постановление е издадено на жалбоподателя за две деяния извършени през 2024 година, а именно за това, че на 05.01.2024 година е подал сигнал чрез ЕЕН 112 с твърдението, че съгласно съдебно решение има режим на виждане със своето дете и начин за това, че се намира в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ град М, отдел „Закрила на детето“, но решението на съда не се изпълнява и за това, че на 02.03.2024 година отново е подал сигнал на ЕЕН 112 с твърдението, че е възпрепятстван да види своето дете в нарушение на съдебно решение. Наказващият орган е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.28 ал.1 и ал.2 от Закона за Националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112. Според цитираната разпоредба /ред. доп. ДВ бр. 97/2017 година, в сила към датите на извършване на нарушенията/ се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на „eCall“ повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи сигнали за помощ. Съгласно ал.2 при нарушаване на забраната по ал.1 гражданите носят административно-наказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона. По силата на чл.38 ал.1 ЗНССПЕЕН, който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ си наказва с глоба от 2000 до 5000 лева ако не подлежи на по-тежко наказание. Според чл.37 ЗНССПЕЕН, който ползва не по предназначение ЕЕН 112 се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. В §1 т.1 от ДР на ЗНССПЕЕН е дадена легална дефиниция на понятието „Единен европейски номер за спешни повиквания 112“ и това е единен европейски номер, определен от Националният номерационен план, който се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, както и при 4 заплаха за околната среда. Съгласно чл.3 ал.1 ЗНССПЕЕН единният европейски номер за спешни повиквания се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Изхождайки от така очертаната правна рамка настоящият състав споделя доводите на защитника адв. Т. Т. за неправилна и непрецизна правна квалификация на деянията. В началото на фактическата обстановка наказващият орган е посочил изрично, че Ю. Н. е подал през 2024 година сигнал през ЕЕН 112 с невярно повикване за помощ. Тази формулировка предполага последващо изложение на данни за деяние, което правно квалифицирано съставлява нарушение по смисъла на чл.28 ал.1 предл. второ ЗНССПЕЕН /ред. доп. ДВ бр. 97/2017 година, в сила към датата на извършване на деянията/. Фактите, с които наказващият орган е описал поведението на жалбоподателя в обжалваното постановление са дали основание на същия да приеме, че се касае за използване на номер за спешни повиквания ЕЕН 112 не по предназначение, тъй като случаите, визирани в административния акт не са изисквали спешно реагиране с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданина сиреч Ю. Н..

Този краен извод предполага правна квалификация по чл.28 ал.1 предл. първо ЗНССПЕЕН /ред. доп. ДВ бр. 97/2017 година/. Макар и обективирани в съдържанието на една разпоредба – чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН /ред. доп. ДВ бр.

97/2017 година/ налице са три различни хипотези, които предполагат използване на ЕЕН 112 не по предназначение, за предаване на неверни и за предаване на заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В настоящият случай наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.28 ал.1 ЗНССПЕЕН /ред. доп. ДВ бр. 97/2017 година/ без да уточни за коя от трите хипотези се касае. Освен това в описанието на нарушението е приел, че е налице сигнал на ЕЕН 112 с невярно повикване за помощ и сигнал на същият номер, което представлява ползването на последния не по предназначение без да уточни за кой от двата описани случая – на 05.01.2024 година и на 02.03.2024 година се касае. Налице е липса на яснота относно волята на наказващия орган по отношение правната квалификация на деянията, подробно изложени в обжалваното постановление, което е съществено нарушение на изискванията за съдържание на административния акт и води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, който следва да има възможност да разбере в какво е обвиняван и да се запознае с фактите и 5 правната им квалификацията. На следващо място прието е, че е нарушение на чл.28 ал.1 и ал.2 ЗНССПЕЕН, за което Ю. Н. е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 500 лева. В описателната част на постановлението са изложени данни за две деяния, което предполага две отделни нарушения. Съгласно чл.18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, както е в настоящия случай, наложените наказания се изтърпяват по отделно за всяко едно от тях. Съдържанието на цитираната разпоредба води до извода, че след като е приел наличие на две нарушения наказващият орган е следвало да санкционира за всяко едно от тях жалбоподателя, налагайки му отделно за всяко едно от тях наказание глоба, каквото е предвидено в разпоредбата на чл.37 ЗНССПЕЕН. С налагането на едно наказание глоба наказващият орган е нарушил чл.18 ЗАНН, като също така е лишил жалбоподателя от възможността да разбере за кое от двете деяния е санкциониран и да организира защитата си по него. Констатираните пороци в съдържанието на административния акт няма как да бъдат санирани от съда в рамките на настоящето производство. Те по същество са резултат от неправилното прилагане на материалния закон от страна на наказващия орган и са основание за отмяна на обжалваното постановление като неправилно.