Решение № 204 от 16.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. С., 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100510722 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20129442/02.06.2021 г., постановено по гр. д. № 18668/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 51 състав, З.Д. „Б.И.“ АД е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на Б. Г. Л. сумата в размер на 3 139 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие на 05.11.2018 г. в гр. С., бул. „8-ми декември“ на кръстовището с ул. „*******“, между мотоциклет „Хонда ЦБР1000РР4”, с рег. *******, управляван от Б. Г. Л., и лек автомобил „БМВ”, с рег. ******* по вина на водача на лекия автомобил, чиято отговорност е била покрита от З.Д. „Б.И.“ АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, от които: 2 637 лева – разходи за закупуване на заключваща тясна плака за дистален радиус с 5/4 дупки комплект с винтове, титан кат.№ 5.9833.54 и разширен остеосинтезен пакет кат. № КГ-4, платени на 08.11.2018 г.; 102 лева – разходи за закупуване на сет за ортопедична операция № 2, кат. № H IP SET 2, платени на 08.11.2018 г.; 200 лева – разходи за болногледач; и 200 лева – разходи за рехабилитационни процедури, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над 200 лева до претендираните 1 200 лева – разходи за болногледач, за разликата над 200 лева до претендираните 400 лева – разходи за рехабилитационни процедури, както и за сумите 500 лева – разходи за закупуване на лекарства и медикаменти,1 080 лева – разходи за усилена храна, и 200 лева – транспортни разходи.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски пред СРС съобразно уважената част от иска в размер на 836,54 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски пред СРС съобразно отхвърлената част от иска в размер на 87,66 лева.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната му част, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца Б. Г.

Л., чрез адвокат С. Н.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Въззивникът твърди, че по делото са събрани доказателства, от които безспорно се установява необходимостта от прием на лекарства / fraxiparine, 1 болкоуспокояващи, антибиотици и витамини/ вследствие на процесното произшествие и действителното извършване на разходи за тяхното закупуване. Счита за ноторно известно, че за възстановяването на всеки болен се правят и допълнителни разходи за т. нар „усилена диета“, като в конкретния случай и с оглед уврежданията на пострадалото лице е било необходимо приемането на бульони с телешко месо, плодове и зеленчуци, неузряло сирене, които оскъпявали ежедневния му бюджет с по 6 лева на ден съгласно заключението на изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза. Оспорва като необосновано първоинстанционното решение в частта, с която претенцията за заплащане на разходи за болногледач е отхвърлена за горницата над 200 лева до пълния предявен размер от 1 200 лева, позовавайки се на практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/20.10.1975 г., Решение № 808/06.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV ГО, Решение № 893/27.01.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV ГО и др., съгласно която разходите за лечение и полагането на необходимите за него грижи представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Счита, че като такива следва да бъдат обезвъзмездени както сторените разходи за заплащане на възнаграждение за болногледач, така и грижите, полагани от негови близки и роднини. Поддържа, че по делото е установена необходимостта от провеждането на рехабилитационни процедури, във връзка с които ищецът е сторил разходи в претендирания с исковата молба размер. Намира за неправилен изводът на СРС за недоказаност на претенцията за заплащане на разходи за транспорт. При тези аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго, с което претенциите да бъдат уважения в пълния им предявен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Застрахователно дружество „Б.И.“ АД.

С молба от 16.09.2021 г. въззиваемата страна З.Д. „Б.И.“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 20.05.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С молба от 19.05.2022 г. същият е отправил искане към съда делото да се гледа в негово отсъствие и е направил изявление, че поддържа въззивната си жалба и няма нови доказателствени искания. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са уважени претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на процесното ПТП до размера на сумата от 3 139 лева, в т. ч. 2 637 лева – разходи за закупуване на заключваща тясна плака за дистален радиус с 5/4 дупки комплект с винтове, титан кат. № 5.9833.54, и разширен остеосинтезен пакет кат. № КГ-4, платени на 08.11.2018 г.; 102 лева – разходи за закупуване на сет за ортопедична операция № 2, кат. № HIP SET 2, платени на 08.11.2018 г.; 200 лева – разходи за болногледач; и 200 лева – разходи за рехабилитационни процедури, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I I Е въззивен състав, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 05.11.2018 г. в гр. С., бул. „8-ми декември“ на кръстовището с ул. „*******“.

Претенцията е предявена срещу застрахователя на виновния водач по договор за застраховка "Гражданска отговорност".

Ищецът твърди, че на 05.11.2018 г., около 14:10 ч., се е движел с мотоциклет „Хонда ЦБР1000РР4”, с рег. *******, по бул. „8-ми декември“ в посока от бул. „Акад. Стефан Младенов“ към бул. „Климент Охридски“. На кръстовището с ул. „*******“ движещият се в насрещната посока лек автомобил марка „БМВ”, с рег. № ******* в нарушение на правилата за движение по пътищата, предприел маневра ляв завой без да изчака преминаването на движещите се направо превозни средства и по този начин отнел предимството на управлявания от ищеца мотоциклет, с което причинил процесното ПТП. Виновен за 2 произшествието бил водачът на лек автомобил „БМВ”, с рег. № ******* В резултат на настъпилото ПТП ищецът получил следното травматично увреждане: сложно счупване на долния край на лъчевата кост – закрито, чийто обем и сложност наложили извършването на оперативна интервенция с фиксиране на остеосинтезни материали и автоостеопластика. Към датата на депозиране на исковата молба увреденото място не било напълно възстановено, лечението му продължавало, като ищецът продължавал да изпитва силни болки при натоварване на лявата ръка, промяна на времето и при други обстоятелства. Вследствие на инцидента претърпял имуществени вреди на обща стойност от 6 119 лева, в т. ч. разходи за закупуване на лекарства – fraxiparin, болкоуспокояващи, антибиотици и витамини, в общ размер на 500 лева за периода 05.11.2018 г. – 05.08.2019 г.; допълнителни разходи за усилена храна за по-бързо зарастване на костите – бульон от телешко месо, плодове, зеленчуци и неузряло сирене, в общ размер на 1 080 лева за периода 05.11.2018 г. – 05.05.2019 г. (по 6 лева на ден); разходи за закупуване на заключваща тясна плака за дистален радиус с 5/4 дупки комплект с винтове, титан кат. № 5.9833.54 и разширен остеосинтезен пакет кат. № КГ-4 в размер на 2 637 лева, заплатени на 08.11.2018 г.; разходи за закупуване на сет за ортопедична операция № 2, кат. № H. SET 2 в размер на 102 лева, заплатени на 08.11.2018 г.; разходи за заплащане на болногледач в размер на 1 200 лева за периода 05.11.2018 г. – 05.05.2019 г. (по 200 лева месечно); разходи за заплащане на 20 броя рехабилитационни процедури в размер на 400 лева (по 20 лева на процедура) за периода 05.01.2019 г. – 5.03.2019 г.; разходи в размер на 200 лева за транспорт с леки автомобили на близки и роднини, тъй като не можел да ползва масовия транспорт, които включват транспорт за два контролни прегледа от гр. Пирдоп до УМБАЛСМ „Пирогов” и транспортни разходи при изписването му от болницата. Към датата на ПТП лекият автомобил „БМВ”, с рег. № ******* имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица № BG/02/118002050823, с период на покритие 20.07.2018 г. – 19.07.2019 г. С извънсъдебна претенция от 18.11.2019 г. ищецът отправил покана към ответника да му заплати горепосочените суми. С писмо от 05.12.2019 г. ответникът отказал заплащане на поисканото обезщетение за имуществени вреди. При така изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати претендирана сума в общ размер на 6 119 лева.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не съществува застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между него и соченото като делинквент лице.

Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП и наличието на пряка причинно – следствена връзка между ПТП и посочените в исковата молба имуществени вреди. Счита претенцията за недоказана и завишена по размер. При изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски по делото.

Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на вещо лице д-р Д.Н. – съдебен лекар, Началник на „Отделение по съдебна медицина“ при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, изготвено въз основа на медицинската документация по делото. Съгласно експертното заключение в резултат на претърпяното увреждане и след изписването на пострадалия от болничното заведение, в което е бил настанен, на същия е било изписано продължаващо лечение у дома с медикамент за профилактика на тромбозите, наречено „фраксипарин“, което представлявало задължително лечение съгласно съвременния стандарт за лечение на счупвания, особено след оперативно лечение, каквото било налице в конкретния случай; с оглед възрастта на пострадалия, неговото телосложение и липсата на данни за други здравословни проблеми, обуславящи по-лесното получаване на счупването, експертът е заключил, че за долечението на полученото счупване при ищеца е напълно достатъчно провеждането на нормално пълноценно хранене, а т. нар. „усилена диета“ в случая се явява необоснована и видно от медицинската документация – непредписана от лекуващия лекар; предвид конкретното нараняване на лицето, представляващо изолирано счупване на една кост на лявата ръка, с последващо оперативно лечение на същата, експертът е посочил, че не се установява необходимост от обслужване на пострадалия от специално лице – болногледач, като е уточнило, че затрудненията в ежедневието за него биха били свързани с извършването на фини движения, изискващи ползването и на двете ръце, но преодоляването на тези затруднения е лесно постижимо с една ръка или с епизодична помощ от член на семейството; прието е, че осъществяването на рехабилитационни процедури се явява необходимо в следоперативния период с оглед по-бързото възстановяване на увредената ръка; по отношение на възможността пострадалия да ползва обществен транспорт, вещото 3 лице е посочило, че предвид травмата на лицето, ползването на градски транспорт е напълно възможно и невъзпрепятствано от увреждането на ръката. Изслушан в открито съдебно заседание, експертът пояснява своето заключение, като посочва, че поначало всяка травма представлява стрес за организма и приемът на медикаменти от групата на витамините би имало полезен резултат; специални указания за прием на усилена диета има при констатиран хранителен дефицит или заболявания, водещи до такъв, като в конкретно разглеждания случай не се установяват предпоставки за подобна „усилена диета“; уточнено е, че трайно отношение към физическото възстановяване на лицето има поставянето на имобилизация на крайника и покой, за да се разнесат хематомите около фрактурата, но не и храненето; относно необходимостта от специална помощ от болногледач експертът е посочил, че такава е необходима и се предписва при множество счупвания, и то на двете ръце, но няма практика подобна помощ да се предписва при единично счупване на неводеща ръка, какъвто е настоящият случай; с оглед младата възраст на лицето експертът е приел, че липсват каквито и да е пречки то да ползва обществен транспорт, а дори и сам да управлява лек автомобил. Експертното заключение, изготвено от вещо лице д-р Д.Н., е оспорено в горепосочените части от процесуалния представител на ищеца с доводи, свързани с компетентността на вещото лице да отговаря на поставените въпроси, във връзка с което е направено доказателствено искане за допускане на повторна експертиза по въпросите, касаещи необходимостта от провеждане на „усилена диета“, ползването на болногледач и възможността ищеца да ползва обществен транспорт, от вещо лице травматолог.