Решение № 533 от 26.05.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер …533…. Година 2020, 26.05 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд ……..……….….……. граждански състав

…….…………………….

На двадесет и шести май ……................…….…..…… Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели:

……………………………………...

Секретар ……………………………………………….……………....……………………………

Прокурор …………………………………………….……………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…. Радостина

Калиманова ...……..………… търговско дело номер …..… 570 ……… по описа за …… 2019 ….. година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Дид-67“ ЕООД със седалище с. Подвис, община Сунгурларе, област Бургас и адрес на управление ул. „Каменец“ № 8, ЕИК *********, представлявано от Джендо Събев Андонов чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Левски“ №16, ет. 3, офис №318 за обявяване на неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.

Молбата е с правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От справка във водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен търговски регистър по партидата на дружеството-молител е видно, че същото е било вписано във водения към онзи момент от Бургаския окръжен съд търговски регистър за търговските дружества с решение от 29.10.2004 година под №1652, том 58, стр. 98 по фирмено дело №3099/2004 година по описа на Бургаския окръжен съд, с капитал в размер на 5000 лева, като еднолично дружество с ограничена отговорност, без срок, с едноличен собственик на капитала и управител Иван Джендов Андонов. На 03.08.2017 година за него е била вписана промяна досежно едноличния собственик на капитала и управителя. Като такъв е бил вписан Джендо Събев Андонов, който притежава всички дялове от капитала му и го управлява и представлява и понастоящем. Молбата е депозирана от процесуален пълномощник, упълномощен от управителя на дружеството в съответствие с установеното в чл. 625 от Търговския закон правило, поради което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно разпоредбата на чл. 626, ал. 4 от Търговския закон да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство търговското дружество - молител твърди, че в течение на дейността си натрупало публични задължения и такива по търговски сделки. Към настоящия момент те били в размер на около 500 хиляди лева, поради което в НАП било образувано изпълнително дело.

Затрудненията за обслужване на тези задължения започнали още през 2013 година.

До 2017 година то ги било заплатило, но със закъснение, поради което имало начислени лихви за забава. От 2018 година спряло напълно обслужването им. То не било обслужвало и задълженията си към Община Сунгурларе, както и към другите търговци, за което имало образувани дела както при ДСИ при Районен съд-Карнобат, така и други шест изпълнителни дела по описите на ЧСИ с район на действие Бургаския окръжен съд и Пазарджишкия окръжен съд. Дружеството притежавало шест броя ППС, които били с нулева балансова стойност и върху които имало наложени по няколко запора по образуваните изпълнителни дела. Независимо, че в статията от баланса „Други вземания“ била вписана сумата от 495 хиляди лева, последната била нереална и фактически други реални краткосрочни активи липсвали.

Поради запорите на банковите сметки част от вземанията от клиенти били събирани в брой, без издаване на документ, а по счетоводни данни тези вземания не били закрити. Молителят не разполагал с каквито и да било краткосрочни материални активи, които да послужат за погасяване на задълженията му, а същевременно имало натрупани загуби от стопанската му дейност. Твърди се от него също така, че не се касаело за временни затруднения. Всичко това сочело на наличието на предпоставките на правната норма за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност.

По делото, с оглед неговия предмет и за изясняването му от фактическа страна е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в приетото от съда заключение е посочило, че най-ранната дата на настъпил падеж на неплатено задължение е 13.02.2019 година, към която дата е изтекъл срока за изпълнение към „Сам и Т“ ЕООД със седалище град Панагюрище. Експертът не е установил наличие на краткотрайни активи. В баланса на молителя няма отразени дълготрайни активи поради пълното им амортизиране /активите са с нулева стойност/. Посочено е също така, че въз основа на съобщение на ЧСИ от 11.11.2019 година са запорирани четири влекача и пет полуремаркета, като вещото лице не е установило дали същите са налични и в какво състояние са. Финансовият резултат на дружеството за 2017 година е печалба в размер на 51 хиляди, за 2018 година е загуба от -24 хиляди и към 15.10.2019 година е загуба от -11 хиляди, което сочи, че с него не биха могли да бъдат обслужвани дори лихвите по натрупаните задължения. Към настоящия момент то е преустановило изцяло дейността си, няма налични активи, освен посочените като запорирани по-горе и не е в състояние да покрива задълженията си. Запорираните активи са с нулева балансова стойност, а остатъчната им стойност не е достатъчна да покрие задълженията му. Експертът е установил задължения в общ размер на 594226.19 лева, от които публични в размер на 478629.59 лева. По всички тях няма извършени плащания от момента на възникването им. Поради лошото водене на счетоводството не е било възможно посочването на точни дати за всяко едно от установените по размер задължения, но основно тяхното възникване датира от 2018 година. Всички показатели за ликвидност, а именно коефициентът на обща ликвидност, както и тези на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са с нулеви стойности. Това сочи, че както с всичките си краткотрайни активи, така и с паричните си средства дружеството не е в състояние да покрие каквато и да е част от краткосрочните си задължения.

Коефициентът на финансова автономност, който е препоръчително да бъде над единица е 0.01, а този на задлъжнялост е 118, т. е. при него е доста висок.

Последните два показателя сочат на пълна финансова зависимост на дружеството от кредиторите. Дружеството изцяло е спряло активната си търговска дейност, не е действащо и е изцяло декапитализирано по смисъла на ЗСч.

Установените от вещото лице задължения кореспондират с представените по делото изпълнителни листи срещу длъжника, съобщения от ЧСИ за наложени запори и покани за доброволно изпълнение на задължения.

Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има парични публичноправни задължения към държавата и задължения по търговски сделки, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства.

В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има задължения, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 594226.19 лева.

Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от Търговския закон, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1 на същата, цитирана по-горе норма, ако преди подаване молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В настоящия случай молителят не е обявил нито един свой отчет от пререгистрирането си през 2010 година до настоящия момент.

Съдът намира, че в конкретния случай, освен това, се установява и спиране на плащанията. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че това предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество.

Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си към своите кредитори. От справка за задълженията на молителя към НАП към дата 05.11.2019 година се установяват неизплатени задължения към фиска за лихви, датиращи още от 2013 година. Непогасените задължения за главница датират от декември 2017 година и продължават ежемесечно през цялата 2018 година, в това число задължения за данъци върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, универсален и професионален пенсионен фонд, ДОО, здравно осигуряване, по ЗДДС, а някои от тях и през 2019 година. От представените по делото изпълнителни листи се установява наличие на неизпълнени задължения по търговски сделки, които безспорно са падежирали преди 2019 година, а някои дори по-рано. Предвид липсата на изпълнение по тях през 2018 година и 2019 година са образувани редица изпълнителни производства. Освен това, финансовият резултат на дружеството за втора поредна година е отрицателен, което означава, че то не е в състояние да обслужва задълженията си с настъпил падеж в съответните периоди, а и освен това не разполага с кумулирани и налични суми, които да могат да послужат за изплащането им. В този смисъл съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя, предвид което са налице условията за приложението и на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.

Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане или такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени към молбата и събрани по делото доказателства се налага извода, че още към 31.12.2018 година дружеството не е било в състояние да реализира достатъчно приходи и генерира доходи или иначе казано налице е била при него недостатъчност на имуществото му за покриване на задълженията му. Към този момент той е имал изискуеми и неплатени задължения към кредитори, което именно мотивира съда да приеме датата 31.12.2018 година за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били спрени, а оттам и основание да се изтегли неплатежоспособността към един по-ранен момент.