Определение № 216 от 01.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Плевен, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20264400200245 по описа за 2026 година

Производство по чл. 65, ал. 1 и следващите от НПК.

Образувано е по искане от адвокат Х. К., защитник на обвиняемия И. С.

Г., за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

В искането се твърди се, че не са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК, които обуславят вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като липсва обосновано предположение относно авторството на престъплението, респективно – че ако такова първоначално е съществувало, то вече е разколебано.

Искането се поддържа в съдебно заседание от защитника на обвиняемия И. С. Г., адвокат Х. К..

Прокурорът изразява становище, че искането е неоснователно.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид направеното искане, становищата на страните и като прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, намира за установено следното:

Искането е подадено от легитимна страна, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано.

Разгледана по същество искането е неоснователно.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо 1 обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия И. С. Г., които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение. Най-малко това е така, тъй като мярката за неотклонение е взета на 26.02.2026 г., потвърдена е на 06.03.2026 г., а настоящото искане е изготвено на 24.03.2026 г.

С постановление на разследващ полицай от 25.02.2026 г. И. С. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 3, във връзка с член 29, ал. 1, буква „а“ НК, което се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор, както и с конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

С определение № 144 от 26.02.2026 г., постановено по чнд № 163/2026 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, по отношение на обвиняемия И. С. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С определение № 94 от 06.03.2026 г., постановено по вчнд № 64/2026 год. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, съдебният акт на Плевенския окръжен съд е потвърден.

При вземането на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и при последвалия инстанционен контрол, съдилищата са приели, че е налице обосновано предположение относно авторството на престъплението, както и че доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление.

Плевенският окръжен съд намира, че изводът за наличие на обосновано предположение относно авторството на престъплението не се променя и в настоящия момент. Данни за участието на И. С. Г. в извършване на престъплението се съдържат в свидетелските показания на Ю.С.П., М.В.Б., П.В.В., С.А.Л. и А.Р.М., както и в протоколите за оглед на местопроизшествие.

Посочените доказателства в достатъчна степен обосновават предположението по член 63, ал. 1 НПК.

Продължава да съществува и реалната опасност от извършване на 2 престъпление и укрИ.е на обвиняемия.

От приложената на л. 48 – л. 61 от том 1 от ДП електронна справка за съдимост става ясно, че И. С. Г. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер в страната и в чужбина. Тези фактически данни сочат, че той е личност с повишена степен на обществена опасност, склонна към извършване на престъпления.

Налице е и реална опасност от укрИ.е. От приложената на л. 113 от том 1 от ДП характеристична справка е видно, че Г. не се ползва с добро име сред съгражданите си и не упражнява общественополезен труд. Обстоятелството, че обвиняемият не получава легални трудови доходи, съчетано с тежестта на предвиденото наказание, са в състояние да подтикнат И. С. Г. да се укрие за да избегне предприетото спрямо него наказателно преследване. При това по делото по несъмнен начин е установено, че след извършване на деянието обвиняемите И. С. Г. и С. С. А. са напуснали пределите на Република България са се укривали в Република Гърция, за да не бъдат задържани.

Освен изложеното дотук следва да се подчертае, че е константна практиката на ЕСПЧ, че тежестта на извършеното престъпление, неговия обществен отзвук, както и предвиденото наказание, могат сами по себе си да обусловят наличието на реална, а не на предполагаема опасност от укрИ.е.

Не е налице и твърдяното в искането разколебаване на обоснованото предположение относно участието на И. Г. в извършване на престъплението, поради промяната в свидетелските показания на Ю.С.П.. Това възражение е било направено и в производството по вчнд № 64/2026 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново и след като е било обсъдено, с основание е било отхвърлено като неоснователно. Свидетелските показания на Ю.П. от 05.03.2026 г. са в явно противоречие с предходните й показания, включително и с дадените пред съдия по реда на чл. 223 НПК. Освен това тези показания не са единствения доказателствен източник, уличаващ обвиняемия като автор на престъплението, поради което твърденията на Петкова в разпита й от 05.03.2026 г. са изолирани и не кореспондират с останалите събрани доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК при определяне на мерките за неотклонение приоритет имат степента на обществената опасност на извършеното престъпление и доказателствата срещу обвиняемия и едва след 3 това се вземат предвид семейното положение,здравословното състояние, професията, възрастта и другите данни за личността на обвиняемия. В разглеждания случай извършеното престъпление е с висока степен на обществена опасност, която се извежда от начина на извършването му, и която е съчетана с реална опасност от укрИ.е и извършване на престъпление от страна на И. С. Г.. Ето защо целите на мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати единствено чрез мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

На фона на изложеното по-горе твърденията, че обвиняемият следва да полага грижи за малолетните си деца, които са болни, са правно ирелевантни, а освен това са и декларативни, тъй като не са подкрепени с докадзателства.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 4 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ искането на адвокат Х. К., защитник на И. С. Г., ЕГН – **********, обвиняем по ДП № 888/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд-Велико Търново в 3-дневен срок, от днес с частна жалба или частен протест.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4