Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 315 от 02.07.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 204/2024
Вид
Определение № 315
Подписан
02.07.2024
В сила
02.07.2024
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. в.н, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – в.Н, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

В.Р.Г. като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500204 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от О. Г. чрез адв. П.В. от САК срещу Определение № 216 от 11.02.2024 г., постановено по гр. д. № 465/2022 по описа на Районен съд-в.н, с което районният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по гр. дело № 1172/2023 г. по описа на Районен съд- в.н.

В частната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че производството по делба на имота не е преюдициално спрямо производството по настоящия спор, както и че същото производство няма значение за изхода на производството по гр. дело № 1172/2023 г. по описа на Районен съд- в.н.

Посочва се, че в правната теория и съдебна практика искания за сметки могат да се предявят и вън от съдебната делба- в отделно самостоятелно производство, като се цитират Определения на ВКС.

В срока за обжалването на определението е постъпила и частна жалба от С. И., чрез адвокат Ц.Б.. В жалбата се твърди, че обжалваното определение Определение № 216 от 11.02.2024 г. на Районен съд-в.н, е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изтъкват се мотиви, че неправилно е определена местната подсъдност.

Постъпил е и отговор от адвокат Б. срещу частната жалба на О. Г..

1

Адвокат Б. оспорва подадената жалба, счита същата за неоснователна, въпреки че с нея също се иска отмяна на оспорваното определение. Моли да се остави без уважение частната жалба на О. Г..

Адвокат Б. в подадения отговор на частната жалба излага доводи, обратни на твърдените в подадената от нея частна жалба. Претендира разноски в настоящото производство.

Окръжен съд -в.н, като обсъди изложените в частните жалби доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира, че същите са допустими, като подадени в срок, от активно легитимирани лица срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По същество частните жалби са основателни.

Районен съд - в.н е сезиран иск от О. Г. срещу С. И. за заплащане на парична сума по договори за кредит, сключени между О. Г. и С. И. като кредитополучатели и банка като кредитодател, както и за суми произтичащи от други облигационни отношения.

Пред Районен съд – в.н има образувано и производство по делба, между същите страни - О. Г. и С. И. за имот, който е закупен чрез цитирания горе кредит и е обезпечен в полза на банковата институция с ипотека.

Образуваното производство е във фаза по допускане на делбата.

Районен съд – в.н е спрял производството по гр. дело № 1172/2023 г. по описа на Районен съд- в.н на основание чл. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като е сметнал, че производството по делба на имота е преюдициално към настоящия спор, тъй като с постигане на спогодба, възлагане или изнасяне на публична продан, страните ще прекратят собствеността си и ще уравнят дяловете си и решението на съда по този спор – за заплащане на суми, ще се явява безпредметно.

Окръжен съд – в.н е несъгласен с изводите на първоинстанционния съд за преюдициалност на спора.

Производството по съдебна делба е особено исково, съдържащо отклонения от общия исков процес с оглед това да се прекрати съсобствеността и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея.

Затова нормата на чл. чл. 346 от ГПК дава възможност в първото заседание след допускане на делбата съделителите да предявят исканията за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

2

За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред – няма изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл. 127 и 128 от действащия ГПК. Искането може да се направи и устно в първото по делото заседание след допускане на делбата, ако всички съделители присъствуват.

Изискването е претенцията да е достатъчно индивидуализирана и конкретизирана с оглед доказването и защото съдът се произнася по тях с решението, което и относно исканията по сметки създава сила на пресъдено нещо дори да са направени в устна форма в съдебно заседание.

Основният предмет на делата за делба е прекратяването на съсобствеността. Във втората фаза на производството е допустимо приемането на тези облигационни искания на съделителите, които са свързани със съсобствеността. Законът цели да се ликв.рат едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея.

Поради това в делбеното производство не могат да се предявяват, а ако са предявени, не могат да бъдат приети за разглеждане искания, свързани с други отношения между съделителите.

Такъв е и настоящия случай, предявен е облигационен иск за заплащане на сметки от О. Г. срещу С. И., като в исковата молба са посочени твърдения, че парите предмет на производството по гр. дело № 1172/2023 г. по описа на Районен съд- в.н, произлизат от облигационния отношения, които не са свързани със собствеността на имота.

Дори и да се приеме обратното, че са свързани със собствеността, следва да се подчертае, че няма пречка исканията за сметки да се предявят в самостоятелно производство, както правилно е посочил адвокат В..

По отношение на изложените твърдения от адвокат Б. за нарушена подсъдност, същите се явяват ирелевантни за настоящия спор и следва да бъдат оставени без уважение.

Следва да бъде оставено без уважение искането на адвокат присъждане на разноски.

Б. за

Съдът счита, че разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Същото не представлява самостоятелно производство, а е продължение на делото по отношение на неговото съществуване, т.е това производство/въззивното/ е способ за защита срещу неправилното спиране и 3 не представлява самостоятелно такова.

Въззивният съд приема, че атакуваният съдебен акт за спиране е неправилен и следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 216 от 11.02.2024 г., постановено по гр. д. № 465/2022 по описа на Районен съд -в.н, с което районният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по гр. дело № 1172/2023 г. по описа на Районен съд- в.н и

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизвоствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4