Решение № 399 от 05.03.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№...........................................2020г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на пети февруари 2020г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

С участието на секретаря Виржиния Миланова и прокурора С.Иванов като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2242/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на М.Л.Ж., ЕГН ********** - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Варна, уточнена в съдебно заседание на 16.10.2019г., с която са предявени обективно съединени искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за обезщетяване на:

1.имуществени вреди в размер на 30 лв., които са били налични в личната сметка на ищеца и върху които незаконно е наложен запор от администрацията на Затвора Варна през м.09.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; и 2.неимуществени вреди в размер на 24 970 лв., изразяващи се в причинени болки и страдания, поради противоправното бездействие на администрацията на Затвора Варна да осигури средства или друг механизъм за снабдяването му с вещи от първа необходимост, за периода от 10.09.2018г. до 10.08.2019г., заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и в съдебно заседание ищецът по подробно изложени съображения твърди, че в следствие незаконно запорираната му личната сметка в Затвора Варна, е бил лишен от възможността да закупува вещи от първа необходимост: а/такива за лична хигиена – самобръсначка, крем за бръснене, четка и паста за зъби, шампоан, сапун, прах за пране, тоалетна хартия, одеколон и др.; б/ фонокарта, даваща му възможност за контакт с лица извън затвора, в т.ч. и с адвокати; в/ както и вещи за лична употреба – кафе и чай. Сочи, че тези принадлежности и стоки е можел да закупи единствено от лавката на затвора и то със средства от личната му сметка, но доколкото същата е била запорирана е бил поставен в невъзможност за това. Във връзка с изпратено писмо до Министъра на правосъдието, Гл.Директор на „ГДИН“ е изпратил писмено становище до Началника на Затвора Варна, в което са били изложени само шаблонни фрази, без проблемът да е бил разрешен чрез отпускане на исканите от него 50 лв. месечно, или по друг начин. Твърди, че през процесния период това му е причинило болки и страдания, изразяващи се в тревожност, страх за здравето, уронено достойнство и чувство за малоценност, липса на доверие в институциите. Твърди наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между причинените вреди и бездействието на ответната страна. На изложените основания моли ответника да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение, общо в размер на 25 000 лв. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа иска и моли съда да го уважи. Назначеният му от съда особен представител – адв.Т. изразява становище за неоснователност на иска за имуществени вреди в размер на 30 лв., доколкото запорът е наложен по установения ред и не засяга несеквестируемо вземане, но сочи че е обвързан с волята на своя подзащитен.

Пледира за основателност на иска за причинени неимуществени вреди, като моли за същите да се присъди обезщетение в справедлив, определени от съда по реда на чл.52 от ЗЗД размер. Сочи, че представените по делото доказателства установяват основателност на иска, тъй като вещите посочени в исковата молба са необходими за задоволяване на елементарни човешки нужди, а в същото време не се предоставят от администрацията на затвора. Могат да бъдат закупени единствено от лавката на затвора. Доколкото обаче сметката на ищеца е била запорирана, то администрацията е следвало да му предостави еднократна помощ, или да подсигури механизъм - чрез осигуряване на трудова заетост или по друг начин, за получаване на доходи и задоволяване на тези нужди. Бездействието на същата е предпоставило наличие на условията по чл.3 ал.1и ал.2 от ЗИНЗС.

Ответникът – ГД

„ИН“-София, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител – ст.ю.к.С., оспорва иска по основание и по размер, като неоснователен и недоказан.

Твърди, че вземането, предмет на принудително изпълнение, не е несеквестируемо, поради което правомерно сумата е била преведена за погасяване на задълженията, наложения запор по изпълнителното дело, образувано срещу ищеца; твърди се, че с оглед статута на ищеца изтърпяваното от него наказание и особения режим, при който се изпълнява, на същият са представени вещи от първа необходимост, осигурени са от държавата чрез съответните средства от бюджета на МП, но няма възможност сам да осъществява трудова дейност. Счита, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не установяват незаконно действие или бездействие от страна на специализирания орган по изпълнение на наказанията, а в тази връзка – не са установени и причинени вреди на ищеца. Моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за отхвърляне на предявения иск. Счита, че не е налице фактическия състав на чл.284 от ЗИНЗС, тъй като доказателствата по делото не установяват незаконосъобразно бездействие на служители на ответната страна, осъществяващи състав на нарушение по чл.3 от същия закон.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните липсва спор и се установява от представената от ответника по делото Справка рег.№ 559/2006 от 10.09.2019г., че ищецът М.Л.Ж. изтърпява наказание лишаване от свобода „Доживотен затвор без замяна“ по НОХД № 2044/2006г. на ОС-Варна и по НОХД № 1873/2008г. на ОС-Варна, за престъпления по чл.152 ал.3 т.4, чл.116 ал.1 т.12 и чл.54 от НК, извършени от същия при условията на опасен рецидив. Началото на наказанието е от 27.07.2005г., като е поставен на „Специален режим“ от 30.03.2010г., а от 05.10.2016г. е поставен на „Строг режим“ в „Зоната с повишена сигурност“. След извършен основен ремонт в тази зона през 2017г., Ж. е настанен индивидуално в спално помещение № 135, където пребивава и към момента. През процесния период – 10.09.2018-10.08.2019г. същият е получил приход в размер на 30 лв. /видно и от справки за трансфер на парични средства/. Сумата е постъпила по неговата сметка на 11.09.2018г., като във връзка с наложен запор върху личната партида на лишения от свобода Ж., съгласно Запорно съобщение по изпълнително дело 20183110406100 от държавен съдебен изпълнител М., наличната по сметката сума от 34 лв. е преведена по изп.дело на същата дата.

В справката е посочено, че със Заповед №

ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието е утвърден списък с разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си лишените от свобода, като посочените такива в т.4 тоалетни принадлежности, същите не могат да си осигурят по друг начин, освен от лавката на затвора. Посочено е също така, че в Затвора Варна осигуряването с перилни и миещи препарати, се извършва съгласно Таблица № 6/2010 на МП, която посочва полагащите се безвъзмездно такива на месец – 2 бр. сапуни, а за всеки коридор 2 л. веро, 2 кг. прах за пране и 2 бр. метли, които се предоставят на коридорния отговорник.

Изложено е, че в Затвора Варна няма предвидени средства от бюджетната издръжка на един лишен от свобода, за задоволяване на нужди от първа необходимост.

Уточнено е, че на осн. чл.213 от ППЗИНЗС осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на други затвори в обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, поради което и с оглед спецификата на ЗПС, лишените от свобода настанени в нея, не осъществяват трудова дейност.

Ответникът представя по делото като приложения към справката горецитираната заповед на МП, като видно от същата, посочените в исковата молба: а/вещи за лична хигиена /т.4/ – четка и крем за бръснене, четка и паста за зъби, тоалетен сапун, сапун и прах за пране, дезодорант и одеколон; и б/хранителни продукти /т.7/ - чай и кафе; могат да бъдат закупувани единствено от лавката на затвора.

От ответната страна са представени: 13 бр. протоколи за предавани от домакина на затвора на коридорните отговорници, /в т.ч. и на ІІІ коридор - Д К, където е спалното помещение на ищеца/ ежемесечно на 2 л. веро, 2 кг. прах за пране и 2 бр. метли; 14 бр. поименни списъци на лишените от свобода в ІІІ коридор, получавали ежемесечно през процесния период, срещу подпис по 2 бр. сапуни.

В хода на съдебното производство, в изпълнение на съдебни разпореждания от ответната страна са представени допълнителни доказателства.

Видно от същите, на 31.12.2018г. М.Ж. е подал молба до МП да му бъдат отпуснати средства за задоволяване на лични нужди, като в същата е изразил и недоволство отговор на МП на подадена от неговата сестра молба, във връзка с наложения запор. Молбата му е била препратена по компетентност на ГД „ИН“. Съгласно писмо рег.№ 314/11.01.2019г. на Гл. Директор на ГД „ИН“ до Началника на Затвора Варна, молбата на Ж. е била разгледана и приета за неоснователна. В същото са изложени съображения, че: на ищеца е наложен запор на средствата постъпващи в личната му сметка, за което е уведомен лично срещу подпис на 17.08.2018г.

Съгласно утвърдената годишна бюджетна издръжка, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици утвърдени от МП. По време на свиждане, съгласно разпоредбите на чл.86 ал.4 от ЗИНЗС, се допускат единствено вещи посочени в „Списък на разрешените лични вещи …“ Обезпечаването на вещи от първа необходимост и тоалетни принадлежности е ангажимент на самите лишени от свобода и могат да бъдат предоставени от затворническата администрация само при възможност. Дадени са указания да бъде разяснено на затворника, че фонокарти за провеждане на телефонни разговори, освен да бъдат закупени от лавката, могат да бъдат получавани чрез лична кореспонденция, както и по време на свиждане. Посочено е, че при извършената проверка не са установени пропуски и нарушения от страна на затворническата администрация, като е създадена необходимата организация за спазване на законовите разпоредби.

По делото е изискана и представена справка, видно от която във всеки един от коридорите, където са настанени лишените от свобода в Затвора Варна, са монтирани стационарни телефонни апарати, чиято поддръжка се осъществява от оператора „Виваком“. Провеждането на телефонни разговори става чрез фонокарти, съдържащи определен брой импулси, които се таксуват при разговор. Такава фонокарта може да бъде закупена от затворническата лавка, достъп до която имат всички лишени от свобода. Заплащането на същата става чрез система за разплащане с поименни карти, издадени в Затвора Варна, включващи баркод и снимка на лишения от свобода, като при обработка на картата в лавката, сумата за разплащане се удържа от личната сметка със средствата за задоволяване на личните нужди, с която лишените от свобода разполагат.

В последното с.з. от жалбоподателя е представена декларация от Д.К.Д – коридорен отговорник на ІІІ коридор, който декларира, че разпределяните от него продукти за хигиена – 2 сапуна на човек, 2 кг. прах за пране и л. веро, са крайно недостатъчни за миене, пране и хигиена.

По делото е разпитана и свидетелката Г.М.М. – сестра на ищеца, чиито показания като съответни на останалите събрани по делото доказателства, съдът възприема като достоверни. От същите се установява, че свидетелката ходи на почти всички регламентирани свиждания. По време на същите ищецът й е споделял, че му липсват вещи от първа необходимост – тоалетна хартия, прах за пране, фонокарти, както и такива за хранене – кафе, захар и др., като е лишен и от възможността да си ги закупи от лавката на затвора, поради наложения на сметката му запор, а тя няма право да внася на свижданията нито тези вещи, нито да предоставя пари на ръка. Това го е карало да се чувства унизен и подтиснат, тъй като не е можел да поддържа личната си хигиена, както и при необходимост да осъществява връзка с адвоката си, като някой път е молил нея да го стори.

Разпечатката съдържа 31 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e63038d1-d0d6-490b-b420-758eb5ed4c3f