Решение № 51 от 25.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601236 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 4/08.11.2021 г. по НОХД № 102/2021 г., Районен съд – гр.

Средец е признал подсъдимия В. Д. М., ЕГН ********** за виновен в това, че през периода от 08.05.2013 г. до 08.04.2021 г., включително, в гр. Средец, обл.

Бургас, след като е осъден с определение от 30.04.2013 г., постановено по гр. д. № 122/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Средец, влязло в сила на 08.05.2013 г., да заплаща месечна издръжка на свой низходящ – Д. В. М., родена на ***** г., чрез нейната майка и законен представител З.К.А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 95 месечни вноски по 80.00 лева месечно, като общата стойност на неплатените месечни вноски е в размер на 7 600 /седем хиляди и шестстотин/ лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като във вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 5 от НК го е осъдил на наказание пробация, при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по 1 настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от седем месеца; 2.

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

Недоволен от така постановената присъда, в частта относно определяне на наказанието, е останал подсъдимият, който с подадена пред настоящата инстанция жалба, чрез пълномощника си – адв. Й. Ж. от АК – Бургас, моли същата да бъде изменена като бъди приложена нормата на чл. 183, ал. 3 от НК, да не бъде наказван, тъй като е платил дължимата издръжка и се е поправил. Прилага доказателства за извършено плащане след постановяване на присъдата от първата инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят – подсъдим се явява лично. С оглед на обстоятелството, че на досъдебното производство адв. Й. Ж. е подала жалба от името на пострадалата З.А., като е недопустимо да защитава и интересите на подсъдимия, пред въззивната инстанция бе призован и адв. В. Ж., служебно назначен защитник на подсъдимия пред първата инстанция. С оглед заявеното от подсъдимия, че желае адв. Ж. да го защитава и представлява пред Окръжен съд – гр. Бургас, последният поддържа подадената жалба, като счита че в случая следва да се приложи нормата на чл. 183, ал. 3 от НК и подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност. Алтернативно се иска да бъде заменено наказанието пробация с наказание глоба по реда на чл. 55 от НК.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна и предлага да не бъде уважена. По отношение на наложеното наказание намира, че същото е адекватно определено по фирма и размер, като моли да бъде потвърдена атакуваната присъда. Според държавното обвинение, привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК в случая е неприложим, тъй като подсъдимият е платил дължимата сума по издръжката след постановяване на първоинстанционния съдебен акт.

В дадената му последна дума, подсъдимият поддържа искането за замяна на наказанието пробация с наказание глоба.

След като се запозна с подадената жалба, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на постановената присъда, независимо от посочените в жалбата основания, 2 съдът намери следното:

В съдебната фаза пред първата инстанция съдът е провел предварително изслушване по делото. Подсъдимият в присъствието на служебният си защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се съгласил за тях да не се събират доказателства. Съдът е разяснил правата му по чл. 371 НПК и като е констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата и е приобщил събраните в досъдебното производство доказателства.

Подсъдимият В. Д. М. ЕГН ******.

През периода 2011 г. до 2013 г. подсъдимият М. и свидетелката З. К. А. живеели на съпружески начала. От съвместното им съжителство на ****г. се родило детето Д. В. М., което дете подсъдимият припознал. През 2013 г. М. и А. се разделили, като подсъдимият отишъл да живее и работи в Германия.

С влязло в сила на 08.05.2013 г. определение за одобряване на съдебна спогодба от 30.04.2013 г., по гр.д. № 122/2013 г. по описа на Районен съд – гр.

Средец, подсъдимият се задължил да заплаща месечна издръжка на детето си Д. М. в размер на 80,00 лева, чрез неговата майка и законен представител – свидетелката З. А..

За периода от 08.05.2013 г. – датата на влизане в сила на съдебната спогодба до 08.04.2021 г. подсъдимият не е изпълнявал тези си задължения, като общата стойност на неизплатените издръжки възлиза на 7600.00 лева, равняваща се на 95 месечни вноски по 80.00 лева

С влязло в сила на 18.05.2021 г. решение № 2/23.04.2021 г., постановено по гр. д. № 171/2021 г. по описа на СрРС, издръжката за детето Д.В. М., която подсъдимият М. бил осъден да плаща, била изменена, като бил увеличен нейният размер на 165,20 лева. Така увеличената издръжка подсъдимият започнал да изплаща по образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител.

В мотивите към обжалваната присъда, възприети от настоящия съдебен състав, Районен съд – гр. Средец е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на самопризнанието от подсъдимия и на доказателствата, събрани на досъдебното производство – 3 обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката З. К. А., както и от представените писмени доказателства. Фактическите данни, съдържащи се в доказателствената съвкупност, убедително потвърждават самопризнанията на подсъдимия по обстоятелствата, описани в обвинителния акт и водят до категоричния извод, че той е извършил престъплението, за което е предаден на съд и признат за виновен.

Въз основа на категорично установените факти първоинстанционният съд е направил правилен правен извод, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183, ал.1 от НК. Това е така, тъй като следа като е осъден с влязло в сила определение за одобряване на съдебна спогодба на гражданския съд да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Д.В. М., родена на 09.02.2011 г., чрез нейната майка и законен представител З. К. А., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, платими в гр. Средец, представляващи 95 месечни вноски, всяка по 80 лева, за периода от 08.05.2013 до 08.04.2021 г., всичко на обща стойност 7600 лева.

Деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – деецът съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. За това говорят влязлото в сила определение на гражданския съд, с което подсъдимият е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ – дъщеря му Д. М. и същият съзнателно не е изпълнил тези свои задължения.

При определяне на наказанието, съдът е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, признаването на вината, както и оказаното съдействие при разследването. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчел, че в инкриминирания период, М. е бил трудово ангажиран, но въпреки това не е изплащал присъдената издръжка на дъщеря си. Съдът е определил наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като е наложил по-лекото алтернативно наказание – пробация, предвидено в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1 от НК.

Въззивната инстанция счита, че определеното като вид и размер наказание е обосновано и законосъобразно, като със същото ще бъдат постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

4

Искането на защитата за прилагане на чл. 183, ал. 3 от НК, настоящият въззивен състав намира за неоснователно. За да се приложи привилегирования състав на посочената разпоредба е следвало подсъдимият да изпълни задължението си преди постановяване на присъдата от първата инстанция. В случая е представена разписка, че задължението е заплатено от подсъдимия на З. А., но това е станало, след постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Също така, настоящата инстанция намира и алтернативното искане на защитата наказанието пробация да бъде заменено с наказание глоба по реда на чл. 55 от НК за неоснователно. Действително в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че и най-лекото наказание би се явило несъразмерно тежко. Напротив, видно от доказателствата по делото, подсъдимият съзнателно не е заплащал издръжка на дъщеря си в един изключително дълъг период от време, с което е поставил в съществено затруднение покриването на ежедневните й нужди. Бездействал е, въпреки че е бил трудово ангажиран. Ирелевантно се явява обстоятелството дали към онзи момент майката е заявила липсата на нужда от издръжка за детето.

При извършената служебната проверка на обжалваната присъда, съдът не констатира основания за нейното изменяване или отменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.

С оглед на горното, Бургаският окръжен съд на основание чл. 338 от НПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 08.11.2021 г., постановена от Районен съд - гр. Средец по НОХД № 102/2021г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6