Решение № 2158 от 05.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2158 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330107826 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът Н. П. С. е предявила срещу Й. К. Й. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. П., ул. „**.

В исковата молба се излагат съображения, че процесният имот бил придобит от родителите и наследодатели на ищцата – П. С. и П. Т. въз основа на договор за покупко – продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за държавни имоти на ** г. Посочва се, че на ** г. починал П. С., като оставил за единствен свой наследник ищцата. Навеждат се съображения, че на ** г. ищцата сключила с ответницата предварителен договор за покупко продажба на посочената ½ ид. част, който бил обявен за окончателен с Решение, постановено по в. гр. д. № 3520/2011 г. на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 04.10.2012 г. На ** г. починала и ** на ищцата, вследствие на което същата придобила ½ ид. част от процесния недвижим имот и между страните възникнала съсобственост. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на отношенията между страните, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от 1 ответника Й. К. Й., с който се излагат съображения за недопустимост на производството. Посочва се, че с Решение, постановено по в. гр. д. № 3520/2011 г. на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 04.10.2012 г., е обявен сключеният между страните предварителен договор за окончателен, като ответницата е придобила ½ ид. част от процесния недвижим имот. Към посочената дата ответницата имала сключен граждански брак с В. Б. Ш., поради което собствеността била придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Доколкото същият не участвал в производството, предявеният иск бил недопустим. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявеният иск се явява допустим, то се възразява, че същият се явява неоснователен. Посочва се, че преди обявяването на предварителния договор за окончателен собственици на имота са били П. Т. и ищцата Н. С..

Последната обаче сключила предварителен договор не за половината от недвижимия имот, а за целия. С два броя констативни протоколи било установено, че на датата и часа за нотариално изповядване на сделката, ищцата не се е явила. С оглед изложеното на ** г. ответницата подала декларация по чл. 14 ЗМДТ за целия недвижим имот. Посочва се, че за периода ** - ** ответницата е получавала приходи от договори за наем на целия имот, а впоследствие – на ** г. сключила и тригодишен договор, чийто срок бил удължаван с нови пет договора за наем. Поради изложеното същата получавала наем за периода 05.08.2016 г. – 11.08.2025 г. За този период същата еднолично е заплащала данъците за апартамента. Поради изложеното се посочва, че за периода 01.10.2012 г. – 03.09.2024 г. ответницата е владяла процесния недвижим имот изцяло, като нито ищцата, нито нейната ** са посещавали апартамента. Поради изложеното се възразява, че към датата на смъртта на П. Т. ответницата е придобила нейната идеална част въз основа на давностно владение, поради което и същата не е могла да премине въз основа на наследствено правоприемство върху ищцата.

Предвид наведените в отговора на исковата молба съображения, че към датата на обявения предварителен договор за окончателен ответницата е имала сключен граждански брак с В. Й. и с оглед наведеното основание за придобиване на правото на собственост впоследствие на останалата ½ ид. част, а именно осъществено давностно владение, съдът е приел, че същият се явява задължителен необходим другар в производството. Поради изложеното с Определение № 12526/30.09.2025 г., постановено по делото, В. Б. Й. е 2 конституиран като ответник в производството.

В указания срок от същия е постъпил отговор на исковата молба, с който се излагат съображения, идентични на тези в отговора на исковата молба на Й.

К. Й..

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен Договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за държавни имоти от ** г., от който се установява, че П. Г. С. е придобил собствеността върху държавен апартамент № **, вх. ** на четвърти етаж от жилищен блок, находящ се на ул. ** комплекс „**“ – П., с площ от 60,00 кв.м., ведно с избено помещение № ** и 0,921 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. Посоченият недвижим имот съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, видно от вписванията в кадастралната карта и кадастралните регистри, обективирани в Схема от ** г. на СГКК П..

Между страните липсва спор и от представения по делото акт за граждански брак № **/** г. на ОСН Русе се изяснява, че към посочената дата П. С. е имал сключен граждански брак с П. Т., поради което на основание чл.

13, ал.1 СК (1968 г. – отм.) собствеността е била придобита в режим на съпружеска имуществена общност. От съдебно удостоверение, издадено от СГС, служба „Архив“ на ** г. се изяснява, че бракът между двамата е прекратен с развод с Решение № **/** г., с оглед на което на основание чл. 14, ал.1 и ал.2 СК (1968 г. отм.) всеки един от съпрузите е придобил собствеността върху ½ ид. част от процесния недвижим имот.

От Удостоверение за наследници на П. Г. С., издадено на ** г. от ** се изяснява, че същият е починал на ** г., като е оставил за единствен свой наследник ** – ищцата Н. П. С.. С оглед изложеното именно върху същата на основание чл. 5, ал.1 ЗН е преминала притежаваната от наследодателя ½ ид. част от процесния имот.

По делото е представен предварителен договор за покупко – продажба от ** г., сключен между ищцата Н. С. и ответницата Й. Й., по силата на който първата се е задължила да прехвърли собствеността върху целия процесен недвижим имот срещу сумата в размер на 25 000 лева в срок до ** г. От съставените два броя констативни протоколи – от ** г. и ** г., от нотариус ** с 3 район на действие **, се установява, че ищцата не се е явила за сключване на окончателен договор.

С Решение № 743/09.05.2012 г., постановено по в. гр. д. № 3520/2011 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е обявен за окончателен на основание чл.

19, ал.3 ЗЗД сключеният между ответницата Й. Й. и ищцата Н. С. предварителен договор от ** г. за покупко – продажба на ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **. Към датата на влизане в сила на решението ответницата е имала сключен граждански брак с ответника В. Й., поради което собствеността върху ½ ид. част от имота е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

По делото е представено и Удостоверение за наследници на П. Т., издадено на ** г. от ** от което е видно, че същата е починала на ** г., като е оставила за единствен свой наследник ** Н. С..

За да се извърши преценка, обае, дали имотът следва да бъде допуснат до съдебна делба следва да се разгледа наведеното от ответниците възражение за придобивна давност на притежаваната от П. Т. ½ ид. част от процесния недивжим имот. Във връзка на наведеното възражение за придобивна давност по делото от фактическа страна се установиха още и следните обстоятелства:

В хода на производството са приобщени шест договора за наем – от ** г., ** г., ** г., ** г., ** г. и ** г., от които се установява, че ответницата Й. Й. се е задължила да предостави на лицата С. Д. и Р. А. държането върху процесния недвижим имот срещу задължение на последниците да заплащат месечен наем за периода месец януари 2014 г. – месец януари 2026 г. По делото са представени доказателства за заплатен месечен наем за периода месец август 2016 г. – месец август 2025 г. по банкова сметка на ответницата Й. Й. с наредил Р. А..

От представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ от ** г., подадена от ответницата Й. Й. се изяснява, че същата е декларирала, че е собственик на ½ ид. част от процесния недивжим имот, за която част е заплатила данък на ** г.

По делото са разпитани двама свидетели – Р. Х. А. и Т. П. Й..

Свидетелят Р. А. посочва, че познава ответницата Й. Й., доколкото същата й е наемодател от 2013 г. на обект, находящ се в гр. П., ул. „**.

Свидетелката не познавала ищцата. Договорът за наем бил подписан с 4 ответницата, като от 2013 г. до настоящия момент наемът бил заплащан на същата. Свидетелката си спомня, че през пролетта на 2025 г. в имота дошъл човек, който се представил с името Н. и казал, че е собственик, като поискал да влезе. Свидетелката не я допуснала до имота, защото не се легитимирала като собственик. Лицето, което искало да влезе, било с друга жена, която се представила за адвокат и заплашили свидетелката, че ще извикат полиция.

След около един месец свидетелката и лицето, с което живеели на семейни начала, били извикани в ** при ОД на МВР П., за да дадат показания във връзка със случая. Там представили и договора за наем.

Свидетелят Т. Й. посочва, че познава ищцата, доколкото двете са приятелки от двадесет години. Последната имала апартамент в гр. П., като двете били провеждали разговор, че през 2012 г. ищцата имала затруднения и затова продала половината имот. Другата половина била на ** й, която тогава била жива. Ищцата и нейната ** не били в много добри отношения, като същата се притеснявала да й каже, че половината от апартамента е продаден.

Ищцата живеела в **. Тя споделила на свидетелката, че имотът в гр. П. бил на ** й и **. Първо починал ** и половината от апартамента станал собственост на ищцата. Последната споделяла на свидетелката, че в имота има наематели и се чудила как може ответниците да притежават половината имот, а да ползват целия. Миналата година при разходка в гр. П. ищцата и свидетелката минали покрай имота.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото показанията на същите са обективни, преки и непосредствени. В тях не се откриха протИ.речия, дори напротив – показанията взаимно се допълват, доколкото установяват, че в процесния недвижим имот има наематели, допуснати от ответницата Й. Й..

Въз основа на така описаното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Наведеното от ответниците придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като своя, като същата да е осъществена от ответника Й. Й.. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и 5 субективният (animus) - намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на владението упражняването на фактическа власт върху вещта. Понякога обаче придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство – когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е 6 започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.