Решение № 133 от 13.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133

Б., 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500022 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, като е образувано по подадена въззивна жалба на Община Б. ЕИК: 000024695, с адрес в Б., пл.

“Георги Измирлиев” № 1, представлявана от М. П. Б., в качеството му на кмет, чрез главен юрисконсулт И.Я., срещу Решение № 781/18.11.2023 г. по гр. д. № 1567 по описа за 2022 г. на Районен съд - Б.. С атакуваното решение е признато за установено по отношение на Община Б., че ищецът С. Д. П., ЕГН:

**********, от ********, е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/ 10.05.,,,,,, г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от 1 312, 00 кв.м. /хиляда триста и дванадесет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана. С решението ответната страна е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сторените от последния съдебно-деловодни разноски в общ размер на 653.20 лева. В иницииращата настоящото производство жалба се релевира, че относно процесния имот е налице съставен Акт за частна общинска собственост от 12.08.2020 г., вписан в СВ на 17.08.2020 г. с вх. № 3835, като този акт е бил съставен на основание параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС 1 трансформация на собствеността от държавна в общинска, като същият имот бил обособен като самостоятелен такъв едва на 10.05.,,,,,, г., поради което преди това този имот не би могъл да бъде годен обект на право на собственост, но този извод на жалбоподателя не бил обсъден от страна на първоинстанционния съдебен състав. Освен това, съдът изложил противоречиви мотиви относно действието на плана, одобрен през 1944 г., определящ предназначението на територията, в която попадал и спорният поземлен имот. В хода на първоинстанционното производство не било установено по безспорен начин кога ищецът и неговите праводатели демонстрирали своето намерение да владеят вещта, като се възразява, че по отношение на С. П. не били налице признаците (обективен и субективен), съставляващи фактическия състав на придобивния способ на давностното владение. Аргументира се, че в полза на ищеца било невъзможно да изтече десетгодишният придобивен давностен срок, предвид наложения мораториум с параграф 1 от ЗДИ на ЗСИ, обн. в ДВ бр. 46 от ,,,,,, г., като в тази връзка се цитира и задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 14.02.2018 г. по т. д. № 3 от 2017 г. на ВКС. С тези доводи и възражения се иска отмяна на решението на Районен съд - Б. и постановяване на друго, с което предявеният иск на С. П. да бъде отхвърлен като неоснователен, като доказателствени искания не са направени. В срока за подаване на отговор към въззивната жалба такъв от страна на въззиваемата страна не е представен. В проведеното открито съдебно заседание в настоящата съдебна инстанция процесуалните представители на страните поддържат исканията си и своите процесуални позиции по отношение предмета на делото, като претендират съдебно-деловодни разноски.

Окръжен съд - Б., Първи въззивен граждански състав, намира решението на състав към Районен съд - Б. за валидно и допустимо, като постановено от орган с правораздавателна власт, в установената за това форма, от законен състав, при съблюдаване наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи постановяване на краен съдебен акт, като този състав на съда не съзира отрицателна процесуална предпоставка, препятстваща разглеждане на правния спор по същество, доколкото в случая е налице правен интерес от заявената искова претенция, тъй като процесният имот се намира във владение на ищеца и трето лице оспорва правото му на собственост, снабдявайки се с констативен по своята същност акт за собственост досежно 2 същия този имот. По фактическите положения, изграждащи процесния казус, съдът приема следното:

Районен съд - Б. е бил сезира с искова молба на С. Д. П. срещу Община Б., с която е предявен положителен установителен иск за собственост, а именно искане да бъде постановено по отношение на ответника, че ищецът С. П. е собственик на основание давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 1991 година до настоящия момент, на недвижим имот, който представлява: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Б., с адрес в град Б. и площ от 1 312 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори както следва: ***, ***, ***, ***. В исковата молба са релевирани твърдения, че посоченият недвижим имот до 1991 година се владеел от дядото на ищеца Ч. П., а след тази година от неговия син и баща на ищеца Д.

Ч.в П., който починал през ,,,,,, г. и оттогава до този момент именно С. П. продължил безпрепятствено владението върху имота, като през годините същият имал различно предназначение. През 2022 г. ищецът установил, че по отношение на процесния имот бил съставен акт за общинска собственост под № 9561 от 12.08.2020 г., като в тази връзка длъжностно лице към СГКК отказало да уважи заявление за изменение на КККР на община Б., изразяващо се в заличаване на община Б. като собственик на ПИ с идентификатор ***, като именно това обусловило интереса на ищеца С. П. от предявяване на исковата претенция. С отговора към исковата молба ответникът възразил, че към 05.11.1999 г. (датата на приемане разпоредбата на параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС) територията, на която се намирал имотът, съгласно предвижданията на РП, одобрен със Заповед № 5448 от 25.08.1944 г., била предназначена за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общината; от твърденията на ищеца не ставало ясно как е установена фактическа власт върху имота, като не били реализирани признаците от фактическия състав на посочения от С. П. придобивен способ, а и според ответника в полза на ищеца нямало как да изтече десетгодишният давностен срок, предвид наложения мораториум, отделно до ,,,,,, г., когато процесната територия била включена в обхвата на одобрената кадастрална карта на град Б., спорният имот не бил индивидуализиран по площ и граници, поради което и липсвало годен обект.

3

В хода на делото са приобщени писмени доказателства и е изслушано експертно заключение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси, свързани с правилността на решението, той е ограничен от посоченото в жалбата, като не може да надхвърли оплакванията в жалбата или да приеме различни от установените в първоинстанционното решение факти от значение за правния спор, при липса на наведени оплаквания в тази връзка. Видно е от предметния обхват на иницииращата настоящото производство въззивна жалба, че страната не е оспорила приетите от страна на първоинстанционния съд фактически положения, описани в обстоятелствената част на исковата молба, а единствено възразява срещу тяхната правна трактовка. В случая е установено, че ищецът е наследник по пряка линия на Д. Ч.в П., починал на ,,,,,,.,,,,,, г. (удостоверение за наследници ,,,,,,,,,,,), който с нотариален акт за собственост за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК **********. на нотариус К. М. бил признат за собственик на основание придобивна давност върху процесния поземлен имот с идентификатор ***, както и че с удостоверение с изх. № 214 от 14.07.2022 г. кметът на Община Б. посочил, че спорният имот е общинска собственост, съгласно представен акт за общинска собственост с № 9561 от 12.08.2020 г.; че ищецът поискал изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти, касателно собствеността на спорния имот, във връзка с което ответната страна депозирала възражение с изх. № ЕО-Б-1900/23.08.2022 г. до началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - град Б., в което оспорила претенцията на С. П.. Не се оспорват и констатациите на вещото лице по СТЕ, че поземлен имот с идентификатор № *** е нанесен за първи път в КККР на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.,,,,,, г. на изпълнителния директор на АК, влязла в законна сила считано от 12.07.,,,,,, г. Експертът установил, че имотът по плана от 1944 г. (първи и единствен за процесната територия) попадал в дворни места с пл.№№ 82 (471.30 кв. м.) и 81 (818.12 кв.м.), както и върху улица от 18.45 кв.м., като в момента на място се ползва като зеленчукова градина, като няма реализирано строителство, но с наличие на трайни насаждения, посочени от вещото лице. Със Заповед № 5448 от 25 .VII.1944 г. била утвърдена уличната, а със Заповед № 5449 от 25.VII.1944 г. и 4 дворищната регулация. В своето заключение вещото лице посочило, че регулационният план от 1944 г. бил изработен върху основата на геодезическия план от 1944 г., като заповед за неговото одобрение липсвала, но върху неговия оригинал били написани посочените по-горе заповеди за утвърждаване на улична и дворищна регулация. С решението си първоинстанционният съд уважил исковата претенция, приемайки както заключението на вещото лице като пълно и обосновано, така и показанията на изслушаните по делото свидетели, които сочели, че имотът бил владян трайно, несмущавано и явно от дядото, съответно бащата, а след това и от ищеца повече от 10 години, като обосновавайки тезата си, че актовете за общинска собственост не се ползват с материална сила относно констатациите за принадлежност на правото на собственост, а в процесния акт липсвало дори посочено правно основание за възникване на собственост върху спорния имот и ответникът не доказал придобиване на права от страна на държавата върху него, а оттам и на предпоставките на параграф 42 от ЗИД на ЗОС, и при липса на доказателства по плана от 1944 г. имотът да е бил отреден за благоустройствени нужди или за жилищно строителство, възражението на ответната страна за наличие на собственически права върху недвижимия имот било отхвърлено като неоснователно. Настоящият съдебен състав намира този краен правен извод на първоинстанционния съд за правилен, поради следното:

За да бъде установена основателността на исковата претенция, предмет на производството, следва в процесния случай от страна на ищеца да бъде установено при условията на пълно и главно доказване възникването на всички правнорелевантни факти, относими към фактическия състав на давностното владение, разяснени в мотивите на т. 2 от ТР № 4 от 2012 по т. д.

№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС (фактическо упражняване на права, подводимо под хипотезата на чл. 68 ЗС, в продължение на определен от закона срок от време), като при наличието на акт за общинска собственост, обективиращ притежание право на собственост, признато в полза на общината върху спорния имот, и при наличие на оспорване от страна на ищеца, който се позовава на изтекла в негова ползва давност, именно общината следва да докаже основанието за актуване на поземления имот като общинска собственост, за да се изключи действието на придобивната давност предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС и §1 ЗДЗС. Оспорването представлява 5 твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива (Решение № 310/03.01.2012 г. по гр. д.

№ 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.), като такава е и логиката на разпоредбата на чл.

154, ал. 1 ГПК, указваща на страните, че всяка от тях следва да се докаже фактите и обстоятелства, от които би почерпила благоприятни за себе си последици с оглед спорния предмет на производството. Когато в самия констативен акт, представен от общината, не се съдържа конкретно придобивно основание, какъвто е и процесният случай, при възникнал спор за собственост общината следва да защити правата си, удостоверени в този акт, като наведе твърдения и ги обезпечи доказателствено. В тази хипотеза, както е и отбелязано подробно в мотивите към първоинстанционното съдебно решение, простото позоваване на АОС не е достатъчно, тъй като след като няма спор, че същият има констативно, а не констутивно значение за спорното право, в хода на процеса следва да се проследи наличието на конкретно възникнал придобивен способ (чл. 77 ЗС) в полза на държавата, релевиран в процеса именно от ответната страна, предвид нормата на § 42 от ПР на ЗОС, посочена в самия акт. Съгласно този нормативен текст, за да преминат в собственост на общините, застроените и незастроени парцели имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, те трябва да са такива съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на тази разпоредба подробни градоустройствени планове. Или касае се за производен придобивен способ, като транслирането на собственически права в полза на ответника зависи от тяхното наличие в полза на праводателя в лицето на държавата, или първата предпоставка е наличието на обект на частна държавна собственост. Внимателният прочит на отговора на искова молба и на въззивната жалба води до извода, че ответникът се позовава на нормата на параграф 42 от ПР към ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.), тъй като според жалбоподателя към 1944 г. тази територия била отредена за жилищно строителство, като не са наведени други твърдения за придобивен способ или друг начин, посредством който в случая да е възникнала държавна собственост по отношение на спорния терен. С оглед на това първоинстанционният съдебен състав правилно се позовал на съображенията, залегнали в редица актове на върховната инстанция, а именно, че когато в акта за общинска собственост е посочено като основание само правната 6 норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината, а параграф 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй както и чл.