Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4916 от 22.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12898/2023
Вид
Решение № 4916
Подписан
22.08.2024
В сила
20.11.2025
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4916 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100112898 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба от Б. Д. К., с която срещу Прокуратурата на Република България е предявен осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по ДП - сл.д. № 25/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Сливен, вх. № 1159/2022 г., пор. № 149/2022 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, което е частично прекратено по отношение на ищеца.

Ищецът твърди, че на 26.02.2018 г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т.2, вр. с ал. 2 НК и чл.253, ал.4, вр. ал. 3, т.1, пр.2 и т.2, във вр. ал.2, пр.3, вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал.1, вр.чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 НК - участие в организирана престъпна група и държане на парични суми, за които е знаел, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление - трафик на хора с цел сексуална експлоатация и му е определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 20 000 лв. Съдът е намалил размера на гаранцията на 10 000 лв. след обжалването й. С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 04.08.2023 г., ОП- Сливен е прекратила наказателното частично наказателното производство по отношение на деянието с правна квалификация по чл. 321 НК – за участие в организирана престъпна група, водено срещу ищеца, поради това, че деянието не е извършено (на основание чл.199, чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК). Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него е продължило от 09.03.2018 г. до 04.08.2023 г., в продължителен период от време е бил подложен на притеснение и безпокойство, че ще бъде осъден за 1 тежко умишлено престъпление, лишен от свобода и че ще остане без доходи и препитание. Поддържа, че случаят е станал широко известен в обществото и Прокуратурата е разпространила клипове и снимки от извършваните следствени действия, което е рефлектирало върху положителния му статус и реализирането на контакти с близки и приятели, които се отдръпнали и започнали да го избягват. Влошили се отношенията с близките му, нямал желание за работа и не излизал. Големият размер на определената от съда гаранция го принудил да търси пари от роднини и приятели.

Продължителността на производството се е отразила върху обема на негативните изживявани от страна на ищеца, преживял е увреждане на честта и достойнството си. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че няма данни постановлението за частично прекратяване на наказателното производство срещу ищеца да е влязло в сила, поради което липсва основание за предявяване на исковата претенция. Оспорва наличието на пряка причинноследствена връзка между претендираните вреди и обвинението като поддържа, че отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи се ограничава до вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Възразява срещу ангажиране на отговорността на Прокуратурата относно медийното отразяване на случая с твърдение, че изявления в медиите са извършвали представители на МВР, а не на ПРБ.

Сочи, че наказателното производство срещу ищеца е прекратено частично единствено по отношение на обвинението за престъпление по чл.321 НК като същото продължава по отношение на престъпленията по чл. 253 НК и чл. 354а НК, поради което счита, че търпените вреди са във връзка и с обвиненията, по които производството е висящо и не може да се направи разграничение от кое обвинение произтичат. Оспорва твърденията на ищеца, че същият не е имал противообществени прояви, не е бил осъждан и задържан като поддържа, че видно от постановлението за частично прекратяване на наказателното производство същият е признат за виновен за престъпление - трафик на хора с цел проституиране и сексуална експлоатация с присъда на първоинстанционен съд в Амстердам и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 месеца, както и че през 2010 г. е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12 НК. Твърди, че тези обстоятелства също са допринесли за претендираните от ищеца негативни последици. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същият не е съобразен с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. Оспорва и началната дата на претендираната законна лихва като сочи, че същата се дължи от влизане в сила на постановлението за частично прекратяване, за което няма данни кога е влязло в сила.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Установява се от писмените доказателства, че на 26.02.2018 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в досъдебно производство №57/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр.№ 550/2015 г. за престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2 и пр.3, т.2 вр.ал. 2 НК – за това, че в периода м.януари 2012 г. до 27.09.2016 г. на територията на страната, в гр. Сливен и в Кралство Белгия, и в Кралство Нидерландия участвал в организирана престъпна група-организирано трайно сдружение на повече от три лица с участници: Ж. К.а, В. К., Д. К., Н.П., създадена с цел да се вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години/престъпления по чл.253 НК и по чл.159б НК/ като групата е създадена с користна цел и за престъпление по чл. 253, ал.4, вр.ал.3,т.1, пр.2 и т.2 във вр. ал.2, пр.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК – за това, че на 27.09.2016 г., в гр. Сливен, в съучастие като извършител с Ж. К.а, В. К. и Д. К., държал имущество – парична сума в размер на 3100 лв. и на 11 500 евро, за които знаел към момента на получаването им, че е придобито чрез умишлено престъпление-трафик на хора с цел сексуална експлоатация, извършено на територията на Кралство Белгия и на Кралство Нидерландия, като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група (ОПГ). Взета му е мярка за неотклонение гаранция в размер на 20 000 лв., след обжалване намалена на 10 000 лв.

С постановление от 04.08.2023 г. прокурорът е прекратил частично наказателното производство по повдигнатите обвинения срещу Б. К. за престъпление по чл. 321 НК, като е постановил, че наказателното производство продължава да се води срещу Б. К. за извършени престъпления по чл. 253,ал.4 вр. ал.3, т.1, пр.2 и т.2 вр.ал.2, пр.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК и по чл. 354а, ал.2, т.1 вр.ал.1, изр.1, предл.4 вр.чл.20,ал.2, вр.ал.1 НК. Постановлението от 04.08.2023 г. за частично прекратяване на наказателното производство е връчено на обвиняемите и не е обжалвано в предвиденият в чл.243, ал.4 НПК срок, респ. не е било предмет на инстанционен контрол (видно от писмо от ОП – Сливен от 23.04.2024 г. – л.28 от делото). Ето защо съдът приема, че на неустановена дата, считано от връчване на препис от постановлението на обвиняемите и изтичане на срока за обжалване, актът на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство в частта му за престъпление по чл. 321 НК срещу Б. К., е влязъл в сила. Следователно, времето от привличане на ищцата като обвиняем на 26.02.2018 г. до постановяване на частичното прекратяване на наказателното производство с постановяване от 04.08.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура -Сливен по ДП сл.д.№ 25/2022 г. по описа на ОСО при ОПСливен, вх.№ 1159/2022 г., е 5 години, 5 месеца и 8 дни.

Според показанията на свидетеля И.Т. (близък на семейството на ищеца) преди да бъде образувано наказателното производство срещу ищеца, последният е бил весело момче. Бил арестуван 2016 г. в Сливен, а през 2018 г. са му образували дело за ОПГ. На свидетеля не му е известно преди това ищецът да е имал други сблъсъци с правосъдието или да е бил разследван.

3

След повдигане на обвинението за ОПГ за пране на пари и трафик на хора, ищецът се затворил в себе си, избягвал приятелите си и не искал да се събира с тях, преди прекарвал време в семейното им заведение, но спрял да го посещава и започнал да се занимава с дърводобив. Свидетелят сочи, че ареста му през 2016 г. бил широко разпространен по Интернет и в статии, прекарал в ареста 8-9 месеца. Споделя, че ищецът имал и други някакви обвинения, но за разлика от тези за участие в организирана престъпна група, не се притеснявал много за тях. След отпадане на обвиненията за ОПГ ищецът се оженил, започнал да излиза повече, ходели на риба с приятели. Съдът кредитира показанията на свидетеля – същите са непосредствено възприети, последователно изложени и логични.

Установява се от представените от ответника справка от Централизираната информационна система на следствените служби и електронна справка за съдимост (л.44-46), че през 2010 г. ищецът е осъден за причиняване на лека телесна повреда, през 2020 г. е бил подсъдим за същото престъпление – причиняване на лека телесна повреда, но делото е било прекратено поради оттегляне на тъжбата на частния тъжител, а в периода от 2015 г. до настоящия момент е обвиняем по наказателно производство за пране на пари.

От прекратителното постановление от 04.08.2023 г. се установява още, че с Присъда № 13/728189-15 на първоинстанционния съд в Амстердам, Кралство Нидерландия, българският гражданин Б. Д. К. е признат за виновен за извършено престъпление - трафик на хора с цел проституиране и сексуална експлоатация и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 54 месеца. По делото липсват данни кога присъдата е влязла в сила и дали наложеното наказание е изтърпяно. Видно е още от постановлението, че в наказателното производство срещу Б. Д. К. са повдигнати обвинения за няколко различни престъпления, като за това престъплението по чл. 321 НК е постановено частично прекратяване, а за престъпленията по чл. 253, ал.4, вр. ал.3, т.1, пр.2 и т.2 вр.ал.2, пр.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК и по чл. 354а, ал.2, т.1 вр.ал.1, изр.1, предл.4 вр.чл.20,ал.2, вр.ал.1 НК производството е продължило. Установява се от служебно известна информация – протокол от проведено на 19.07.2024 г. съдебно заседание по НОХД №349/2024 г. на ОС-Сливен, че в непрекратената си част наказателното производство е внесено в съд - по внесен обвинителен акт срещу ищеца и останалите обвиняеми в ОС-Сливен е образувано НОХД №349/2024 г., по което разпоредително заседание е отложено и насрочено за 13.09.2024 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. За доказване на иска по основание следва да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от прокурор за извършено от него престъпление; 2) 4 наказателното производство да е било прекратено поради неизвършване на деянието от обвиняемия или извършеното деяние не е престъпление.; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при ПРБ - арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Съгласно т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС в случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.