Определение № 14572 от 23.12.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14572 гр. Варна, 23.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110102748 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 94542/22.11.2024 г. от ищцата И. П. В., чрез адв. И. В., с искане постановеното по делото Решение № 4163 от 20.11.2024 г. да бъде изменено в частта за разноските, чрез присъждане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Излага се в молбата, че страната своевременно е отправила искането си за присъждане на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Евентуално се иска само присъждането на заплатената държавна такса.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „А.С.В.“ ЕАД, чрез юрк. Иван Недков, е депозирала отговор на молбата, в който се поддържат доводи за нейната неоснователност.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за частично основателна по следните съображения:

Следва да бъде отбелязано, че доколкото липсва произнасяне на съда в диспозитива на акта, чиято поправка по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК се иска, и който по същество има обвързваща страните сила, настоящият съдебен счита, че искането на молителя се явява такова за допълване на решението в частта за разноските, а не за неговото изменение, както е посочено в молбата.

С постановеното по делото решение съдът е уважил претенцията на И. П. В. срещу „А.С.В.“ ЕАД за приемане за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника суми, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15396 по описа за 2012 г. на РС-Варна, и въз основа на които е образувано изп. дело № 135 по описа за 2024 г. на ЧСИ Николай Георгиев, вписан в КЧСИ под рег. № 716, с район на действие ОС-Варна, поради погасяването им по давност.

Независимо от благоприятния за ищцовата страна изхода от спора, съдът е посочил, че не следва да се произнася по отговорността за разноските по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид липсата на нарочно отправено искане за присъждане на такива от ищцата.

Съдът намира обаче, че следва да ревизира финализиращия производството пред настоящата инстанция акт в частта за разноските, доколкото е налице искане от ищцата за присъждане на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, инкорпорирано в исковата молба.

За разглеждане на делото страната е заплатила държавна такса в размер на 50 лв., съобразно дадените й указания от страна на съда в този смисъл, за което са представени доказателства, поради което сумата се следва на ищцата. Предвид това, в тежест на ответното дружество следва да бъде възложено заплащането на посочената сума в полза на 1

И. В..

От друга страна, по делото липсват доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. В. от ищцовата страна. Договор за правна защита и съдействие, сключен между клиент и адвокат, обективиращ заплащането на хонорар в размер на 400 лв. е представен едва с молбата по чл. 248 ГПК. Съдът счита, че към този момент възможността страната да представи доказателства за сторените от нея разходи в хода на процеса е преклудирана, т.к. това е следвало да бъде сторено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Предвид това, не следва да бъде присъждана посочената сума в полза на ищцата.

В съответствие с изложеното, съдът намира, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да се уважи частично, като решението бъде допълнено в частта за разноските и ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 50 лв., представляваща държавна такса. Без уважение следва да бъде оставена молбата в частта, в която се иска присъждането на адвокатско възнаграждение от молителя, поради неоснователността й.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 4163 от 20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2748/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „А.С.В.та“ ЕАД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на И. П. В., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса, на основание 78, ал.

1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 94542/22.11.2024 г., подадена от И. П. В., чрез адв. И. В., В ЧАСТТА, в която е обективирано искане Решение № 4163 от 20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2748/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав, да бъде допълнено с присъждане в полза на ищцата адвокатско възнаграждение в размер от 400.00 лева /четиристотин лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2