Решение № 246 от 03.10.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Дупница, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Райна Г. Б. като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20251510200442 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“ № 7, бул. „Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с ЕИК 180981388, представлявано от управителя М.Х., чрез адв. Д., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №64, ет. 2, срещу Наказателно постановление № 10-2500043/22.04.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ Кюстендил, с което на същото, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лева, за административно нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи, че НП е издадено при съществено противоречие с процесуалния закон и при нарушение на материалния, като се иска неговата отмяна. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения относно съдържанието и реквизитите на АУАН и НП.

Иска се атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание процесуалният представител - адв. Д. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата, моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.02.2025 г., около 11:15 часа, в гр. Бобов дол, на строителен обект находящ се 1 във ФСМП – гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, в УПИ № IV, кв. 50 била извършена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда – гр. Кюстендил“, свидетелите Г. Г. и И. В., проверка по работни места. На строителния обект били изпълнявани СМР от дружеството жалбоподател ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“ № 7, бул.

„Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с ЕИК 180981388, представлявано от управителя М.Х.. При проверката на място било установено от свидетелите, че от дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, е било допуснато да изпълнява трудовите си задължения, като „зидар“ съгласно сключен с дружеството-жалбоподател трудов договор № 005/10.02.2025 г., регистриран в НАП на 12.02.2025 г. в 16:17 часа - лицето Л. Г. Т., с ЕГН ********** като зидар на строителния обект, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Кюстендил. В писмена декларация от лице работещо по трудово или гражданско правоотношение работникът на място, собственоръчно е попълнил и се е подписал, че към тази дата 12.02.2025 г., в 11:15 часа, работи като зидар от три дни в обекта – ФСМП-Бобов дол, изпълняван от работодателя ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, с работно време от 10:30 до 16:30 часа като е посочил, че не е сключил трудов или граждански договор с дружеството, но работи като зидар и получава трудово възнаграждение от 500,00 лв. седмично. Първоначално при тази проверка лицето не предоставило документи за самоличност и попълнило в декларацията си други имена – Бисер Найденов Емилов и невярно ЕГН, но по-късно при направена втора проверка на 14.02.2025 г., на място в същия строителен обект със съдействието на органите на МВР, РУ-Бобов дол били установени същите работници и конкретно лицето Л. Г. Т., с ЕГН **********, което предоставило на контролните органи копие от личната му карта и написало на обратната страна на попълнената от него на 12.02.2025 г. декларация по образец точните си имена и ЕГН. При първата проверка на 12.02.2025 г. на управителя на дружеството-жалбоподател била връчен призовка с необходимите документи за извършване на проверката, като същият предоставил по-късно трудов договор № 005/10.02.2025 г., сключен с лицето Л. Г. Т., с ЕГН **********, който бил подаден до НАП, по реда на член 62, ал.5 от КТ, именно на датата на проверката от органите на ДИТ по работни места 12.02.2025 г., но в 16:17 часа. В трудовия договор е посочено, че лицето е постъпило на работа на дата - 10.02.2025 г., като е положен подпис от работника. Представена е в тази насока и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 12.02.2025 г., в 16:17:05 часа, за работодателя ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“ № 7, бул. „Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с ЕИК 180981388, от която е видно, че трудовия договор между дружеството и работника е бил регистриран на 12.02.2025 г., в 16:17:05 часа. Служителите на ДИТ – свидетелят И. В., който присъствал лично при проверката по работни места, в присъствието на свидетеля Г. Г. и друг техен колега К. Тасова, след извършване и на необходимата проверка по документи представени от управителя на дружеството-жалбоподател, констатирала административно нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, за което съставила АУАН № 10-2500043 от 14.03.2025 г., подписан от актосъставителя И. В. и от посочените в него свидетели Г. Г. и К. Тасова. Актът е съставен и в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател, като АУАН е 2 подписан лично от него и препис от акта му е бил връчен срещу подпис на същата дата. Въз основа на този АУАН било издадено по-късно и обжалваното НП № 102500043/22.04.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ Кюстендил, с което на ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“ № 7, бул. „Витоша“ № 190, ет.

4, ап. 6, с ЕИК 180981388, представлявано от управителя М.Х., на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лева, за административно нарушение на член 63, ал. 2 от КТ.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите В., Г. и Тасова – служители на ДИТ – гр. Кюстендил, чийто показания са логични, последователни, еднопосочни и непротиворечиви, подкрепени са изцяло от представените справки и други писмени доказателства. Свидетелите нямат каквито и да е предходни взаимоотношения с дружеството или неговия законен представител и са категорични по важните за предмета на доказване по делото факти и обстоятелства констатирани от тях на място при установяване на нарушението. Наред с това за установяване на фактите допринасят и приетите по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства: трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по член 62, ал.5 КТ, декларация от лице работещо по трудово или гражданско правоотношение във връзка с извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство попълнена и подписана от работника Л. Т., копие от лична карта на същия, справка от ТРРЮЛНЦ, Договор за строителство № РД-1170417122023; № BG16RFOP0014.001-0001-S01S-135, разписка за връчване на НП, покана по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, справка от регистър БУЛСТАТ, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, копие на лична карта.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

3

В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Според разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал. 1.

От коментираните по-горе доказателства съдът приема за установено, че дружеството в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал Л. Г. Т. да изпълнява трудовите си задължения, като „зидар“ на строителния обект – ,,Филиал за спешна медицинска помощ“ в гр. Бобов дол, УПИ IV, кв. 50, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Трудовият договор № 005 с работника Л. Т. е сключен на 10.02.2025 г. и видно от справка изх. № 30Е001965477/12.02.2025 г. е заверен в ТД на НАП на 12.02.2025 г. в 16,17 ч. (след извършената проверка). Проверяващите лично са констатирали, че работникът изпълнява дейност като зидар на строителния обект. Следователно той действително е полагал труд за дружеството в момента на проверката, т.е. бил е допуснат до работа в обекта, където е започнал да изпълнява трудовите си функции. Безспорно е установено на следващо място, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че трудовият договор с отразена дата на сключване 12.02.2025 г., е бил регистриран в ТД на НАП след проверката. При това положение нормативните изисквания несъмнено не са били спазени, тъй като на работника Т. не е било предоставено копие от съответното уведомление, но въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения. Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 63, ал. 2 от КТ, за което правилно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, какъвто е и разглежданият случай.

Понятието "работодател" е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От събраните по делото доказателства е видно, че работникът Л. Т. е бил ангажиран именно от санкционираното ДЗЗД за изпълнение на определени трудови функции, и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че ДЗЗД ,,СТИЛ КО ГРУП“ гр.

София има качеството работодател, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за установеното нарушение. Действително, гражданското дружество не е персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов правен субект. То не е 4 юридическо лице, не е обособено като корпоративна структура с отделно имуществено единство и органи, а носител на правата и задълженията са самите съдружници.

Разпоредбата на чл. 412а, т. 2 от КТ обаче предвижда възможност за налагане на имуществена санкция и на дружествата, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите. Следователно Кодексът на труда въвежда специална правосубектност на гражданските дружества за нарушения на трудовото законодателство и санкционираното ДЗЗД се явява годен субект на процесното нарушение.