Решение № 4586 от 30.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4586 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100106327 по описа за 2023 година

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, предявени при обективно кумулативно съединяване.

Производството е образувано по искова молба на Д. С. Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М. Д., с която срещу С.О., са предявени при обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.49, ал.1 ЗЗД за сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания в резултат на падане в необезопасена дупка на стълби в подлез, както и иск за сумата от 2 024.80 лева, представляващи претърпени имуществени вреди изразяващи се в направени разноски за лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 12.02.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.02.2023г. в гр. София, ищцата влизайки в подлеза от Южен парк на бул. „Петко Ю. Тодоров“, поради липсващи и счупени плочки на стъпалата на подлеза, попада в необезопасена и несигнализирана дупка, пада и получава счупване на външен (латерален) малеолус на левия крак. Сочи се, че събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при сухо и ясно време, а на място е имало свидетели очевидци на инцидента. Очаквайки, че болкота е временна и ще премине, на 19.02.2023 г. ищцата е постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Анна“ АД - София. На 20.02.2023 г. е извършена операция. На 25.02.2023г. ищцата е изписана от болничното заведение, като са й дадени препоръки за придвижване с 2 помощни средства. Лечението при ищцата е продължило в домашни условия, а травматичните увреждания са затруднили движенията на левия долен крайник за период от няколко месеца, в които имала необходимост от постоянни грижи и помощ от близките в бита и ежедневието. Твърди се, че пострадалата ищца дълъг период след лечението е изпитвала затруднения, като 1 напрежението и болката в областта на левия глезен са създали множество трудности в нормалното й ежедневие. Вследствие преживеният стрес и уплаха, при ищцата се появили проблеми със съня, изпитвала безпокойство, станала е раздразнителна и напрегната, ограничила е социалните си контакти. Изпитва страх да ходи по улиците.

От момента на злополуката и до предявяване на иска изпитвала болки в левия крак при всяко движение. Твърди се, че въпреки проведеното лечение двигателните функции на левия крак не са възстановени напълно. Наведен е довод, че във връзка с проведеното лечение и за закупуване на ортопедични консумативи, ищцата е извършила имуществени разходи в общ размер от 2 024,80 лв. Сочи се, че извършената операция е била невъзможна без закупуване на плака фибула и голям костен набор, на стойност 1990лв. По изложените обстоятелства, моли исковите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.131 ГПК ответната С.О., чрез пълномощника си юрисконсулт А.

Г. е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва механизма на увреждането, както и мястото на настъпването, като счита, че липсват доказателства, при какви обстоятелства е настъпил инцидентът. Счита, за нелогично твърдението на ищцата, че имала големи болки, а е приета в болница една седмица по-късно. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като не е отдала нужното внимание при своето придвижване. Ответникът поддържа, че ищцата не е предприела никакви действия за установяване на травматичните увреждания, след като те са настъпили и не е предприела адекватно лечение, което при всички случаи е влошило състоянието на травмата. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.

В открито с.з. ищцата, чрез пълномощника адв. Д. поддържа предявените искове. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В открито съдебно заседание ответната С.О., чрез юрк.Г. оспорва предявените искове.

Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По почин на ищцата е допуснато събиране на гласни доказателствени средства за изясняване механизма на злополуката. От показанията на разпитаната свидетелка – Г.А. /47г., без родство/, непосредствен свидетел очевидец, се установява следната фактическа обстановка: свидетелката посочва, че през м.февруари 2023г. двете с ищцата Д. били на разходка в „Южния парк“. Сутринта около 10.00 - 10.30 часа на връщане от разходката при слизане надолу по стълбите в подлеза ищцата претърпяла инцидент. На една от стълбите имало счупено стъпало, липсвало голямо парче от плочките. Свидетелката сочи, че там Д. при опит да прескочи стълбата, загубила равновесие и паднала, вследствие на което се свлякла на земята и си счупила левия крак. Били спортно обелечени и обути в спортни зимни обувки. Сочи, че целите стълби на подлеза не са в добро състояние, покрити с големи каменни плочи, на които ръбовете липсват на много места. Свид. А. сочи, че лично закарала ищцата на преглед до Окръжна болница, където имали познати. На Д. и било много трудно да стъпва. В болницата дошла и майката на ищцата и тогава свидетелката си тръгнала. На ищцата е поставен гипс, а след това е извършена операция.

Свид. А. посочва, че възстановяването на ищцата протекло трудно. Свидетелката я посещава всеки ден след 2 инцидента за да разхожда кучето на ищцата, въпреки, че живеели далече една от друга. Д. била е депресирана, затова че трябва да стой вкъщи, имала болки.

Свидетелката често я виждала да лежи на дивана, завита през глава. След инцидента ищцата качила килограми от обездвижване. Видимо единият й глезен станал по-дебел и не се чувствала добре от това като жена. Към момента все още левият крак в областта на глезена я наболявал. Свидетелката А. посочва, че тя лично или майката на Д. помагали за тоалет, пазаруване, както и във всичко необходимо в периода на възстановяване. След операцията ищцата Д. ходила и на рехабилитация.

На показанията на свидетелката Г.А., съдът дава вяра, доколкото са последователни, подробни, почиват на преки лични впечатления и изхождат от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

От приетата Епикриза по ИЗ № 4110 /2023 на УМБАЛ „Света Анна“ – АД, София, се установява, че на 19.02.2023г. ищцата Д. Д. на 24 год. е постъпила в лечебното заведение, като след образни и клинични изследвания е поставена диагноза: счупване на външен малеолус - закрито. На 20.02.2023г. на ищцата е направена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, като е извършена репозиция на фрактура и е фиксирана с плака с 7 дупки и 6 винта. На ищцата 25.02.2023г. е изписана от лечебното заведение в добро общо състояние.

Назначена е медикаментозна терапия. /л. 8-9 от делото/

От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на съдебномедицинска експертиза, с вещо лице д-р Т. Д., спец. ортопед - травматолог, се установява, че в следствие на процесния инцидент, ищцата е получила счупване на долния край на лявата малкопищялна кост. Вещото лице посочва, че това травматично увреждане би могло да бъде получено при попадане на левия крак в дупка и извиване на стъпалото с или без падане на земята. Установено е, че на 12.02.2023г. ищцата Д. Д. е прегледана в спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна“, като е поставена първоначална диагноза – счупване на неуточнена част от подбедрицата /лист за преглед СО № 4893/ 12.02.2024г./. След рентгенови снимки от 12.02.2023г. при ищцата е установено счупване на лява фибула и е поставен гипс. Вещото лице д-р Т. Д. посочва, че за периода от 12.02.2023г. до 18.02.2023г. – общо 7 дни, ищцата е провела домашно –амбулаторна лечение. Болнично лечение ищцата е провела за периода от 19.02.2023г. до 25.02.2023г. и за периода от 20.12.2023г. до 21.12.2023г. - общо 7 дни.

Вещото лице проследява, че ищцата е провела домашно амбулаторно лечение за периода от 25.02.2023г. до около 3 месеца, както и за периода от 21.12.2023г. до около 2 месеца. От заключението на СМЕ се установява, че на 20.02.2023 г. ищцата Д. е претърпяла операция - открито наместване и фиксация на лявата малкопищялна кост с метални импланти, а на 20.12.2023 г. е проведена втора операция - изваждане на металните импланти. Сочи се, че по време на домашно - амбулаторното лечение е ходила на превръзки и провеждала раздвижване на крака. Обосновано е, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда на ищцата, вида на проведеното лечение и сегашното й състояние, може да се приеме, че лечението е било адекватно. От заключението на СМЕ се установява, че ищцата е претърпяла болки с голям интензитет за период от 13-14 дни, болки с умерен интензитет за около 2-3 месеца след първата операция и за около 1 месец след втората операция, болки с по - малък интензитет за около 5-6 месеца. Ищцата може да изпитва болки с непостоянен характер и променлив интензитет до около 2 години след инцидента.

Обоснован е извод, че възстановителният период при ищцата е продължил около 1 3

/една/ година, като е налице редуване на болнично и домашно - амбулаторно лечение в различните етапи от оздравителния процес. При извършения личен преглед на пострадалата на 08.03.2024 г., вещото лице травматолог е установило, че оперативната рана след втората операция през м. 12 2023 г., все още секретира на две места. Вещото лице д-р Д. установява, че при ищцата са налице остатъчни явления, изразяващи се в останал белег от операция по хода на долната 1/3 на лявата малкопищялна кост 9 см, загрозяващ, както и това, че лявата глезенна става извършва движения в обем помалък от нормата 10 %.

В открито съдебно заседание, вещото лице д-р Д. пояснява, че с лист за преглед СО № 4893/ 12.02.2024г., отразяващ първичния преглед на ищцата, се е снабдила от електронната система на УМБАЛ „Света Анна“ София. Сочи, че първата диагноза на ищцата „счупване на неуточнена част от подбедрицата“ е поставена от лекарите в спешно отделение, преди рентгеновата снимка. Сочи, че на 12.02.2023г. на ищцата е поставен гипс, което се вижда на снимката. Вещото лице, не счита че гипсовата имоблизация е повлияла на ищцата. Сочи, че металните тела, които са поставени са оказали влияние, тъй като не всеки човек понася метала от имплантите. Сочи че, при ищцата при прегледа на 08.03.2024г. е установена секреция, след втората операция, като е необходимо време за зарастване на раната.

Заключението на съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р Т. Д., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.

От приета Фактура № 181095 от 28.02.2023г., издадена от УМБАЛ „Света Анна“ – АД, е видно, че ищцата Д. е заплатила сума от 34.80 лева потребителска такса. /л.21 от делото/

Видно от приета Фактура № 180571 от 20.02.2023г., издадена от УМБАЛ „Света Анна“ – АД, се установява, че ищцата е заплатила сума от 1 990 лева за медицински ортопедични консумативи. /л.27 от делото/

Прието е писмо от 14.08.2023г. от кмета на район „Триадица“, адресирано до Р.С. – зам. кмет на С.О., в което са отразено, че не са регистрирани сигнали от граждани за компроментирани настилки, включително и в подлеза откъм „Южен парк“ на бул. „Петко Ю. Тодоров“. /л.63/

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта: Ищцата е предявила искови претенции с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД. Предвид поддържаните в исковата молба твърдения, предявените искове са допустими.

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна.