Решение № 224 от 22.12.2021, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. гр. Добрич, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500568 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3769/16.06.2021Г. на „Бестрейнинг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „Р.**, представлявано от управителя Н.Н.Г., чрез адв.Б.П.-САК, срещу решение №101/11.05.2021г. по гр.д.№2347/2020г.на РС-Добрич, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание на чл.

422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка чл. 92 от ЗЗД, в отношенията между ищеца Община - град Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр.Д., ул. „Б.**, представлявана от кмета Й-Й-, и ответника „Бестрейнинг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „Р.**, представлявано от управителите М.К.К. и Н.Н.Г., че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 829.00 лв. - представляваща дължима неустойка за периода от 01.01.2018г. – до 17.06.2018г. за част от шестата година по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22, ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2020г. до окончателното й издължаване, предмет на издадената по ч.гр.д. №946/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №374 от 18.05.2020г., и 1

ОСЪЖДА „Бестрейнинг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „Р.**, представлявано от управителите М.К.К. и Н.Н.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Община - град Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ул. „Б.**, представлявана от кмета Й-Й-, съдебно - деловодни разноски : по ч.гр.д. №946/2020г. на ДРС в размер на 356,58 лева и в размер на 606,58 лв. , от които: 256,58 лв. – заплатена държавна такса; 150лв. – депозит за вещо лице и 200 лв.– юрисконсултско възнаграждение, за производство по гр. д. №2347/2020г. на ДРС.

Въззивникът се оплаква, че районният съд не е възприел възраженията му за нищожност на претендираната неустойка поради накърняване на добрите нрави, формално се позовал на експертното заключение, неотчитайки качеството му на доказателство в подкрепа на възражението му за нищожност, не обсъдил и значението на паричната гаранция. Изразява несъгласие с крайния извод на съда за уважаване на иска на Община Д., мотивира извод в обратния смисъл, аргументиран с твърдения за факти относно договорните отношения между страните, функциите на договорената неустойка и необходимостта от преценката за съответствието и на добрите нрави в аспекта на в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно примерно посочените в него критерии, според които вида на обезпеченото задължение/парично или не, дали изпълнението му е обезпечено с други правни способи/порачителство, залог, ипотека/, вид на неизпълнението/съществено или незначителна част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Подробно анализа произтичащото от договор за концесия задължение за неустойка на база на същите критерии и извежда извод за неговата нищожност поради противоречие с добрите нрави. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна - Община - гр.Д. , която счита изложените в жалбата доводи за неоснователни. Неоснователно било твърдението за наличие на други правни способи за обезпечение на задължението за годишно концесионно плащане. Паричната гаранция обезпечавала други задължения, а не плащането на концесионното възнаграждение. Възражението за нищожност на неустойката за забава било неоснователно. Основавало се на прекомерността й съобразно законната лихва. Прекомерността не правела 2 неустойката нищожна поради накърняване на добрите нрави. В случая на уговорената неустойка не били придадени функции, извън присъщите– обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Договорът бил с дългосрочен характер и предвид този му характер и предмета му- обект от обществен интерес и услуга от обществен интерес, бил уговорен и размера на неустойката. Продължителността на времето, за което ще се дължи неустойката било поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на задължението. Неустойка в търговски договор не била нищожна само поради това, че е уговорена без краен предел. Намесата на етичните правила в търговските взаимоотношения, в основата на установяване на които лежала договорната свобода, била крайно ограничена . Страните не били поставяли условие неустойката да не надвишава концесионното плащане, краен срок за изчисляване на неустойката, нито е поставена в зависимост от размера на законната лихва, отсъствието на каквито договорености не давало основание да се толерира неизправната страна. Въззивникът подробно аргументи и становището си за недопустимост да се прогласява нищожност на клауза в концесионен договор поради неговото естество, процедурата, предшестваща сключването му и поради изричната забрана на Закона за концесиите. Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 31.05.2021г. когато решението е връчено на обжалващия, чрез изпращането и по пощата на 14.06.2021г., от процесуално легитимирано лица с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговарят на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.260 т.1-4 от ГПК.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при 3 надлежно упражнено от Община – гр. Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр. Добрич, ул. „Б.**, представлявана от кмета Й.Т.Й., с която против „Бестрейнинг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, бул. „Р.**, представлявано от управителите М.К.К. и Н.Н.Г., e предявен положителен установителен иск за установяване съществуването на парично вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №374/18.05.2020г. по ч.гр.д.

№946/2020г. на ДРС – сумата от 12 829.00 лева, представляваща неустойка за забава плащането на дължимото концесионно възнаграждение за шестата година по Договор №98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22, дължима за периода 01.01.2018г. – 17.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2020г. до окончателното й издължаване.

Правната квалификация на установителните искове като такива по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79, вр. чл.92, ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатена неустойка за забава по договор за концесия.

Установява се, че от Обшина Д. е подадено заявление с вх.

№7265/14.05.2020г. до РС-Добрич за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за парично вземане -сумата от 12 829.00 лева, представляваща дължима за периода 01.01.2018г. –17.06.2018г., неустойка за забава плащането на дължимото концесионно възнаграждение за шестата година, произтичащо от Договор №98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, бивша целодневна детска градина № 22, заедно със законната лихва върху същата сума от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК-14.05.2020 г., до окончателното плащане.

Заявлението е уважено и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №374/18.05.2020г. по ч.гр.д.

№946/2020г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът „Бестрейнинг” ООД 4 гр.Добрич да заплати на кредитора Община гр.Д. сумата от 12 829.00 лева, дължима за периода от 01.01.2018г. до 17.06.2018г. неустойка по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22, ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2020г., както и 356.58лева сторени .

Заповедта е била връчена на длъжника на 02.06.2020г., който на 16.06.2020г., т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение. При това положение на 12.08.2020г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. В едномесечен срок с начало 12.08.2020г. и край 12.09.2020г. заявителя е депозирало искова молба вх.№14674/10.09.2020г.

Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.

Правоизключващото възражение на ответника в случая се свежда до нищожност на неустойката на основание чл. 26, ал. 1,предл. трето от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, обосновано с твърдения за несъответствие между неустойката и действителните вреди /надхвърляла с почти 10 пъти законната лихва/, несъответствие със задължението, което обезпечава/надхвърляла с почти 100 % общия размер на дължимото от концесионера концесионно възнаграждение за съответната година/, уговорена е извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Не е спорно, установено е от доказателствата по делото, съществуването на облигационно правоотношение между страните, възникнало от Договор №98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша 5 целодневна детска градина № 22 - масивна сграда, със застроена площ от 1092 кв.м., съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ V, кв.572 по ПУП[1]ПРЗ на ж.к."Р.*”, поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КК на град Д., за срок от 20години, срещу годишно концесионно възнаграждение, платимо в размера, сроковете и по реда, предвидени в чл. 17 на концесионния договор.

Така, съгласно чл.17, ал.2 от договора концесионерът дължи на концедента годишно концесионно плащане в размер на 16 100 лева без ДДС, което се индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от НСИ, платимо на една вноска в размер на 100% от годишното концесионно плащане, в срок до 30 дни след началото на всяка година по договор-датата 15 март на съответната календарна година.

Не е спорно и, че за периода 2014-2017г. вкл. не е извършвана индексация на стойността на дължимото годишно концесионно възнаграждение при което за шестата година по договора, която обхваща периода 15.03.2017г. - 15.03.2018г., то възлиза на 16 100.00 лева без ДДС/ 19 320лева с ДДС/, и е дължимо до 14.04.2017г. Няма спор и по факта, че задължението не е погасено чрез плащане или по друг начин в уговорения срок до 14.04.2017г., както и, че е погасено със забава /след изтичане на шестата година/ чрез плащане на 4 вноски на датите 31.05.2018г-7100лева с ДДС, 13.06.2018г.-6000лева с ДДС, 15.06.2018г.-3000лева с ДДС, 18.06.2018г.3220лева с ДДС. В този смисъл и констатациите на вещото лице по изслушаната от първоинстанционния съд експертиза.