Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 02.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
8715/2022
Подписан
02.05.2023

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.360 · Кодекс на труда
  • чл.399 · Кодекс на труда
  • чл.405а · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
  • §1, т.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110208715 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 22-2200100 от 31.05.2022г., издадено от В.Ц.В., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София (ДИТ - София), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ на „***“ ЕООД (в качеството на работодател) е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „***“ ЕООД чрез адвокат Ц. И.. В жалбата се посочва, че процесното Наказателно постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Твърди се, че С.Н. е била в договорни отношения с „***“ ЕООД в периода 04.01.2021г. – 01.12.2021г. по силата на сключени между страните граждански договори и Н. е получавала различно възнаграждение според извършената от нея дейност и отработените часове. В жалбата се посочва, че г-жа Н. се осигурявала като личен асистент и писмено е отказала уреждане на отношенията й с „***“ ЕООД като трудово-правни. На следващо место се изтъква, че по време на проверката контролните органи не са установили лично С.Н. да полага труд като санитар и не са доказани елементите на трудово правоотношение.

Изводите на административно – наказващия орган били основани само на писмените обяснения на г-жа С.Н.. Според жалбоподателя не е ясно как е установена датата на нарушението. При положение, че г-жа Н. има сключени граждански договори с „***“ ЕООД в периода 04.01.2021г. – 01.12.2021г., се приема, че нарушението би трябвало да е 1 извършено на 04.01.2021г., а не на произволно избрана дата „12.12.2021г./12.12.2022г.“. От тук и на основание чл.34, ал.1 от ЗАНН се прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на Дружеството – жалбоподател. Дори и да се приеме, че датата на нарушението е 12.12.2021г., нямало как да е установено от контролните органи, тъй като на тази дата те не са извършили проверка и не са възприели пряко и непосредствено факта, че г-жа Н. полага труд. На следващо место в жалбата се твърди, че НП не било издадено в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, а нарушението не било описано пълно и точно от фактическа и правна страна.

Критикува се административно – наказващият орган и за това, че не се е произнесъл по възраженията срещу Акта. Не било описано какво е правила С.Н. към момента на проверката и дали на практика е полагала труд, не било ясно изпълнителното деяние и как е установена датата на настъпването му. Жалбоподателят счита, че за да е нарушен чл.62, ал.1 от КТ е следвало да има трудов договор, но да не е в писмена форма. Не било ясно дали Дружеството – жалбоподател се наказва за това, че трудовият договор не е в писмена форма или за това, че лицето е допуснато до работа без трудов договор. С тези мотиви се иска СРС да отмени Наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски от страна на жалбоподателя.

Пред СРС, НО, 10 състав Дружеството - жалбоподател се представлява от адв. И., която в съдебно заседание на 11.10.2022г. заявява, че поддържа жалбата на „***“ ЕООД. По време на съдебните прения пред СРС на 13.12.2022г. адвокат И. моли съдът да уважи изцяло жалбата и да отмени процесното Наказателно постановление. Претендират се и разноски съгласно предоставен списък.

Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Директорът на ДИТ – София се представлява в съдебно заседание на 11.10.2022г. от юрк. Д., която заявява, че оспорва жалбата. В съдебно заседание на 13.12.2022г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – София се представлява от юрк. Стоянова, която по време на съдебните прения пред СРС пледира за потвърждаване на процесното Наказателно постановление, тъй като жалбата е неоснователна. Според юрк. Стоянова в хода на производството са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на извода на наказващия орган, че Дружеството – жалбоподател е допуснало нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, тъй като е установено, че С.Н. е предоставяла работна сила с определено работно време и работно място, с постоянен характер на извършваната дейност и че между нея и „***“ ЕООД са били налице фактически трудови отношения. Според процесуалния представител на въззиваемата страна тези отношения не са били уредени по надлежния ред чрез подписване на трудов договор в писмена форма.

Определя се като ирелевантно обстоятелството, че Н. е имала сключен трудов договор с друг работодател, тъй като в КТ са предвидени възможности за сключване на трудови договори с определен срок, по заместване, за определени дни от месеца, но във всички случаи законът изисква задължително, когато се предоставя работна сила, отношенията да се уреждат чрез трудов договор. Поради това се иска СРС да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Претендира се и присъждане на 2 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На името на С. били издадени Експертно решение № 2089 от 150 от 18.09.2012г. (за 62 % трайно намалена работоспособност), Експертно решение № 1899 от 149 от 28.09.2015г.

(за 64 % трайно намалена работоспособност) и Експертно решение № 0284 от 016 от 29.01.2018г. (за 74 % трайно намалена работоспособност)

Между С. и „***“ ЕООД имало редица сключени помежду им граждански договори – граждански договор № 5/04.01.2021г. (за времето от 01.01.2021г. до 31.01.2021г.), граждански договор № 16/01.02.2021г. (за времето от 01.02.2021г. до 28.02.2021г.), граждански договор № 26/01.03.2021г. (за времето от 01.03.2021г. до 31.03.2021г.), граждански договор № 36/01.04.2021г. (за времето от 01.04.2021г. до 30.04.2021г.), граждански договор № 48/05.05.2021г. (за времето от 01.05.2021г. до 31.05.2021г.), граждански договор № 58/01.06.2021г. (за времето от 01.06.2021г. до 30.06.2021г.), граждански договор № 70/01.07.2021г. (за времето от 01.07.2021г. до 31.07.2021г.), граждански договор № 79/01.08.2021г. (за времето от 01.08.2021г. до 31.08.2021г.), граждански договор № 90/01.09.2021г. (за времето от 01.09.2021г. до 30.09.2021г.), граждански договор № 101/01.10.2021г. (за времето от 01.10.2021г. до 31.10.2021г.), граждански договор № 112/01.11.2021г. (за времето от 01.11.2021г. до 30.11.2021г.) и граждански договор № 123/01.12.2021г. (за времето от 01.12.2021г. до 31.12.2021г.). В приложение № 1 към договорите С.Н. декларирала, че е осигурявана като личен асистент.

В период от две-три години преди декември 2021г. С.Н. работила в „***“ ЕООД като обслужващ персонал – чистач. Заедно с това Н. работила и като личен асистент. В периода 01.06.2020г. – 10.08.2022г. С. имала трудов договор с район „Кремиковци“ - ж.к. Ботунец, гр. София.

В периода от месец януари 2021г. до месец февруари 2022г. С. била осигурявано лице от район „Кремиковци“ - ж.к. Ботунец, гр. София. Същевременно в периода януари – юли 2021г. и септември – декември 2021г. С. била осигурявано лице и от „***“ ЕООД.

В „***“ ЕООД лицето работило по график, на 12-часови или 24-часови смени.

Уговорката била на Н. да се плаща 30 лева за 12-часова смяна, като при повече от 14-15 човека в хосписа – възнаграждението ставало 35 лева за 12-часова смяна. На 15-то число на месеца Н. получавала възнаграждението си за предходния месец на ръка от управителя на „***“ ЕООД. Всеки път в хосписа Н. извършвала една и съща дейност – сутрин хранила болните, правила им тоалет, след това им чистила шкафовете, извеждала ги навън /когато времето е топло/ или ги карала с количка до столовата /когато времето не е топло/, или ги изправяла по леглата седнали /когато болните не можели да се движат/. Въпреки, че отношенията между С.Н. и „***“ ЕООД не били уредени като трудовоправни, Н. не е подавала сигнал за това.

На 12.12.2021г. докато чистела коридора на хосписа С.Н. паднала и си счупила крака.

3

Била извикана линейка и С.Н. била откарана в УМБАЛ „Софиямед“, където била хоспитализирана за оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Н. била в болницата от 12.12.2021г. до 19.12.2021г., след което й била издадена Епикриза към ИЗ № 39476/2021г. Във връзка с този случай Н. подала жалба с вх. № 22002606/13.01.2022г., по повод на която започнала проверка от служители на ДИТ – София в „***“ ЕООД. В хода на проверката С.Н. и Галина Андонова – управител на „***“ ЕООД дали писмени обяснения за случая. В хода на проверката от НАП предоставили информация, че като осигурител „***“ ЕООД е подал осигурителна информация в НАП за С.Н. за месец юли 2019г., месец юли 2020г. и за периода от месец ноември 2020г. до месец декември 2021г.

По повод сигнала на С.Н. свидетелите Е.С. и Д. Т. (служители на Дирекция „Инспекция по труда” - София) извършили проверка на „***“ ЕООД. Проверката била извършена на място на 18.01.2022г. в обекта на контрол и на 01.03.2022г. по документи в ДИТ – София. В хоспис „Парадайз“, находящ се в гр. София, ул. „Клисура“ № 20, стопанисван от „***“ ЕООД и при преглед на представените документи относно трудово-правните отношения на Дружеството със С.Н., било установено, че между С. и „***“ ЕООД има сключени граждански договори (цитираните по-горе), но не и трудов договор.

Свидетелите Стоянова и Т. приели, че на 12.12.2021г. работодателят „***“ ЕООД не е уредил като трудово правоотношение отношенията при предоставянето на работна сила от С. като не е сключил трудов договор в писмена форма с нея в нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Тези и други резултати от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2201674 от 01.03.2022г., екземпляр от който бил връчен на управителя на „***“ ЕООД на 01.03.2022г. срещу подпис. Освен това св. Е.С. (в присъствието на Д. Т. и С.Л.) съставила срещу „***“ ЕООД /в качеството му на работодател/ Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2200100 от 01.03.2022г. за това, че работодателят не е уредил като трудово правоотношение отношенията при предоставянето на работна сила от С., като не е сключил трудов договор в писмена форма с нея, с което на 12.12.2021г. е нарушил чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Актът е връчен срещу подпис на управителя на „***“ ЕООД на 01.03.2022г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него, срещу Дружеството – жалбоподател е издадено Наказателно постановление № 22- 2200100 от 31.05.2022г., с което В.Ц.В., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е наложила на „***“ ЕООД (в качеството на работодател) административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Наказателното постановление е получено на 13.06.2022г. от управителя на „***“ ЕООД и е обжалвано с жалба от 27.06.2022г.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства :

4

Показанията на свидетелката С.Н. са относими, информативни, подробни и звучат житейски достоверно и непредубедено. Те намира опора в приложените по делото граждански договори, жалба с вх. № 22002606/13.01.2022г., молба с вх.№ 22013310/16.02.2022г., Фиш за спешна медицинска помощ от 12.12.2021г., Лист за преглед на пациент, Епикриза, Протокол за извършена проверка и АУАН. Поради това съдът се доверява на тези показания.

Настоящият съдебен състав дава вяра и на думите на свидетелите Е.С. и Д. Т., тъй като те са еднопосочни, достоверни, непротиворечиви и намират опора не само помежду си, но и в показанията на св. Н., както и в приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, Протокол за извършена проверка и гражданските договори.