Решение № 159 от 13.05.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Б.С., 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. А.-ПЕТРОВА при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. А.-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251410101144 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. В. Г., ЕГН ********** от с.П., ул.“С.“№3 и А. В. Д., ЕГН ********** от гр.Я.. ул.“П.“№102, чрез адв. Т. Н. от ВрАК против Г. А. Н., ЕГН ********** от с.Т., ул.“В.Т.“№13, с предявени кумулативно обективно съединени осъдителен петиторен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Г. А. Н., че Д. В. Г. и А. В. Д. са собственици на 2/3 ид.ч. от Дворно място с площ от 1330 кв.м., ведно с находящите се в него Масивна жилищна сграда, на дървен гредоред, със застроена площ от 50 кв.м., построена през 1936 г., Лятна кухня, построена през 1971 г., на дървен гредоред, със застроена площ от 46 кв.м., представляващо Поземлен имот, което е парцел XVI -651 , в квартал 27, по регулационния план на с.Т., общ. Б.С., одобрен със Заповед №112/29.07.1986 г., при граници: улица „В.Т.“, парцел XVII-650, парцел VI-парцел VII-658, парцел XV – 652 и за осъждане на Г. А. Н. да предаде на Д. В. Г. и А. В. Д. владението върху 2/3 ид. ч. от описания недвижим имот, както и осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000,00 лв., представляваща стойността на обогатяването на Г. А. Н. от ползването без правно основание в периода от 01.01.2021 г. до 11.08.2025 г. на същия имот, ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025 г., до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от процесния имот останал им в наследство от В.Д.Ж., починал на 07.01.2002 г., бивш жител на с.Т., общ. Б.С., ул. „В.Т.“№13, а именно: Дворно място с площ от 1330 кв.м., ведно с находящите се в него Масивна жилищна сграда, на дървен гредоред, със застроена площ от 50 кв.м., построена през 1936 г., Лятна кухня, построена през 1971 г., на дървен гредоред, със застроена площ от 46 кв.м., представляващо Поземлен имот, което е парцел X V I -651, в квартал 27, по регулационния план на с.Т., общ. Б.С., одобрен със Заповед №112/29.07.1986 г., при граници: улица „В.Т.“, парцел XVII-650, парцел VI-парцел VII-658, парцел XV – 652.

Поддържа се, че имотът е наследствен, като Д. Г. притежава 1/3 ид.ч., А. Д. притежава 1/3 ид.ч. и С. Г. Ж. притежавала 1/3 ид.ч. Ищците били предявили иск за делба на 1 имота против С. Ж., където е образувано гр.д.№157/2002 г. по описа на Районен съд – Б.С., по което е постановено решение от 04.12.2002 г., с което е допусната делбата. Сочи се, че ищците се снабдили с нотариален акт №193, том 1 от 08.03.2002 г., дело №66 от 06.03.2002 г. на нотариус 010 с район на действие РС – Б.С., като всяка от тях е собственик на 1/3 ид.ч. от имота.

Посочва се, че при посещение на процесния имот ищците установили, че в него живеели трети лица, а именно Г. Н., който имот й бил продаден от наследницата С. Ж..

Твърди се, че С. Ж. не е уведомила другите двама наследници за продажбата на трето лице.

Сочи се, че ответницата отказвала да напусне имота, а в същото време не е предприела действия да се снабди с нотариален акт за процесния имот.

Твърди се, че ответницата се е настанила в имота на ищците, като неправомерно е лишила същите от ползването му. Посочва се, че е изпратена покана до С. Ж. с молба за уреждане доброволно на спора с ответницата. Сочи се, че ищцата Д. Г. е подала жалба до РП – Б.С. и е налице проверка по същата.

Навеждат се доводи, че с действията ответницата е нарушила разпоредбите на чл.108 ЗС. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне това, което се е обогатил, до размера на обедняването.

Сочи се, че ищците са понесли имуществени вреди, в резултат на създадена от ответника невъзможност да упражнява правомощието си ползване, изключено от ползването на последния на имота, без да е носител на вещно или облигационно право по отношение на същия имот. Поддържа, че през времето, през което ответника е възпрепятствал ищеца да упражнява правата си му дължи обезщетение в размер на пазарната наемна цена на този вид имоти.

По тези съображения се иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. на процесния имот, като осъди ответницата да им предаде владението на същия, както и да осъди ответницата да заплати на ищците сумата от 2000,00 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 11.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищците, заявява, че поддържа предявения иск.

В производството са събрани писмени доказателства. В с.з. ищците, чрез пълномощника си молят съда да се произнесе с неприсъствено решение, с оглед обстоятелството, че ответницата не е подала отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, както и в следващите проведени такива.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се явява и не изпраща представител в първото заседание по делото, както и не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание /Разпореждане № 1203/16.09.2025 г. е връчено на ответницата – лично на 15.10.2025 г./.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са 2 вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото писмени доказателства.

По отношение на иска по чл.59 от ЗЗД за доказването му е приета по делото СОЕ за определяне на средния месечен пазарен дял за процесния имот за периода от 01.01.2021 г. до 11.08.2025 г., съгласно която е определен общ размер на 3921,00 евро. В проведеното с.з. пълномощника на ищците не е направил искане за изменение на размера на иска по чл.214 от ГПК съгласно приетата и неоспорена от страните експертиза. Поради което доколкото ищците претендират сумата в размер на 1022,58 евро (2000,00 лв.) и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес – чл.6 от ГПК, то предявеният иск, представляващ обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1022,58 евро /2000,00 лв./.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъдат осъдена да заплати направените от ищците разноски в производството съгласно претенция за присъждане и представяне на доказателства за направата на същите.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Г. А.

Н., ЕГН ********** от с.Т., ул.“В.Т.“№13, че Д. В. Г., ЕГН ********** от с.П., ул.“С.“№3 и А. В. Д., ЕГН ********** от гр.Я.. ул.“П.“№102 са собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ Дворно място с площ от 1330 кв.м., ведно с находящите се в него Масивна жилищна сграда, на дървен гредоред, със застроена площ от 50 кв.м., построена през 1936 г., Лятна кухня, построена през 1971 г., на дървен гредоред, със застроена площ от 46 кв.м., представляващо Поземлен имот, което е парцел X V I -651 , в квартал 27, по регулационния план на с.Т., общ. Б.С., одобрен със Заповед №112/29.07.1986 г., при граници: улица „В.Т.“, парцел XVII-650, парцел VI-парцел VII-658, парцел XV – 652.

ОСЪЖДА Г. А. Н., ЕГН ********** от с.Т., ул.“В.Т.“№13 ДА ПРЕДАДЕ на Д. В. Г., ЕГН ********** от с.П., ул.“С.“№3 и А. В. Д., ЕГН ********** от гр.Я.. ул.“П.“№102 владението върху 2/3 ид. ч. от Дворно място с площ от 1330 кв.м., ведно с находящите се в него Масивна жилищна сграда, на дървен гредоред, със застроена площ от 50 кв.м., построена през 1936 г., Лятна кухня, построена през 1971 г., на дървен гредоред, със застроена площ от 46 кв.м., представляващо Поземлен имот, което е парцел XVI -651 , в квартал 27, по регулационния план на с.Т., общ. Б.С., одобрен със Заповед №112/29.07.1986 г., при граници: улица „В.Т.“, парцел XVII-650, парцел VI-парцел VII-658, парцел XV – 652.

ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД Г. А. Н., ЕГН ********** от с.Т., ул.“В.Т.“№13 да заплати на Д. В. Г., ЕГН ********** от с.П., ул.“С.“№3 и А. В. Д., ЕГН ********** от гр.Я.. ул.“П.“№102 сумата от 1022,58 евро (2000,00 лв.), представляваща обезщетение за ползването на Дворно място с площ от 1330 кв.м., ведно с находящите се в него Масивна жилищна сграда, на дървен гредоред, със застроена площ от 50 кв.м., построена през 1936 г., Лятна кухня, построена през 1971 г., на дървен гредоред, със застроена площ от 46 кв.м., представляващо Поземлен имот, което е парцел XVI -651 , в квартал 27, по регулационния план на с.Т., общ. Б.С., одобрен със Заповед №112/29.07.1986 г., при граници: улица „В.Т.“, парцел XVII-650, парцел VI-парцел VII-658, парцел XV – 652, за периода от 01.01.2021 г. до 3

11.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г. А. Н., ЕГН ********** от с.Т., ул.“В.Т.“№13 ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Г., ЕГН ********** от с.П., ул.“С.“№3 и А. В. Д., ЕГН ********** от гр.Я.. ул.“П.“№102, сумата в размер на 752,88 евро, представляващи сторени от ищците деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението на основание чл.7, ал.2 от ГПК да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

4