Решение № 13 от 01.03.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр. Червен бряг, 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20254440200010 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Е. Д. К., с ЕГН **********0 от ....... подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № 24-0374-001030/17.12.2024 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал. 1, т.3, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание – „ГЛОБА“ в размер на 100.00 /сто/ лв., за това, че на 06.12.2024 г. около 22:03 ч. на ул. „Бузлуджа“ № 1, местността „Полигона“ в гр. Червен бряг, на път отворен за обществено ползване, като упълномощен да управлява лек автомобил – ......., собственост на Д. Х. К., с ЕГН **********, предоставя автомобила на ......., с ЕГН **********, който не притежава СУМПС (неправоспособен), с което виновно е нарушил чл. 102, т.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че атакуваното НП е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание, не се явява лично. За него адв. ....... от АК Плевен. Поддържа жалбата. Счита, че подзащитния му не е извършил вмененото му нарушение. Сочи изрично хипотезата на чл. 2, ал. 3 от ЗДвП, доколкото твърдяното от АНО нарушение е извършено в частен имот, който не представлява „път отворен за обществено ползване“ по смисъла на закона. Представя Скица на АГКК – Плевен, снимка от интернет сайта на МЗГ и 2 бр. нотариални акта установяващи собствеността и вида на поземления имот, в който е установен жалбоподателя. Позовава се на представените писмени доказателства.

1

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В писмо придружаващо административно-наказателната преписка релевира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № 240374-001030/17.12.2024 г. на Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг е получено от жалбоподателя на 06.01.2025 г. Жалбата, видно от печата върху нея е подадена на 13.01.2025 г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.

АУАН обосновал образуването на настоящето производство е съставен на основание чл.36, ал.1 от ЗАНН. Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

По делото са събрани писмени доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна: на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН е съставен АУАН с-я GA с бл.

№ 1005485 от 06.12.2024 г., затова, че на същата дата около 22.03 ч. В. Д. Д. – командир отделение при РУ-Червен бряг, ОДМВР – Плевен, в присъствието на полицейските служители П. С. Д. и Г. В. Т. и в изпълнение на служебните си задължения, извършвали със служебен автомобил обход по улиците на гр. Червен бряг. Забелязали в бившия полигон за изпитване на кандидати за шофьори лек автомобил и решили да му извършат проверка.

Заварили движещ се лек автомобил – ....... и го спрели за проверка. Констатирали, че водач е ......., с ЕГН **********, който не притежава СУМПС (неправоспособен). До него в автомобила бил жалбоподателя, който бил ползвател на същия, собственост на баща му - Д.

Х. К., с ЕГН **********. Приел, че е извършено нарушение по смисъла на чл.102, т.1 от ЗДвП и съставил АУАН на жалбоподателя.

На 17.12.2024 г. въз основа на съставения акт е било издадено и атакуваното НП, видно от съдържанието на което била възприета описаната от актосъставителя фактическа обстановка. Като място на нарушението АНО визирал в НП, че е било извършено "на път отворен за обществено ползване" – ул. „Бузлуджа“ № 1.

За извършеното от въззивника, на основание чл.177, ал. 1, т.3, б. „а“ от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените по делото писмени доказателства и събраните такива в о.с.з., чрез изслушване на 2 свидетелите полицейските служители П. С. Д. и Г. В. Т..

При така установената фактическа обстановка Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От правна страна: За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че във фазата на отпочване на административно наказателното производство посредством съставяне на акт за установяване на административно нарушение, както и във фазата на финализиране на производството по административно наказателната преписка посредством съставяне на наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на чл. 42, ал.

1 т. 3 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, които не могат да бъдат отстранени с решението на въззивният съд.

Видно от съдържанието на АУАН е, че като местоизвършване на нарушението е посочено, че е на път отворен за обществено ползване" – ул. „Бузлуджа“ № 1, като няма посочена посока на движение.

Актосъставителят е посочил, че това е улица и е път отворен за обществено ползване.

Същевременно при издаване на обжалваното НП АНО изрично като място на нарушението е визирал в НП, че също то е било извършено път отворен за обществено ползване" – ул. „Бузлуджа“ № 1, като няма посочена посока на движение.

При изслушването на свидетелите на установяване на нарушението в о.с.з. се установи, че всъщност мястото, на което са спрели водача е „Полигона“. Видно от представените от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства: Скица на АГКК – Плевен, снимка от интернет сайта на МЗГ и 2 бр. нотариални акта установяващи собствеността и вида на поземления имот, е че мястото е частен имот, с достъп тупик – път без изход, през който се стига до ул. „Бузлуджа“, което указва на съвсем друго място. При възникване на тези нови обстоятелства е следвало да бъде извършена и допълнителна проверка относно обстоятелството след като нарушението е извършено на място, което не е „път“ и, който не е част от общинската или републиканската пътна мрежа, то дали същият е бил отворен за обществено ползване.

Изясняването по категоричен начин на това обстоятелство е от съществено значение касаещо компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 3, изр.2 от ЗДП "Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване".

Въз основа на така събраните гласни и писмени доказателства не може да се сформира извод за съставомерност, както от обективна така и от субективна страна на деянието по чл.

102, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е установена по категоричен начин компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган.

При липсата на конкретика по отношение на местонарушението, както и при наведените изрични възражения в тази насока, за наказващия орган е възникнала необходимост да проведе допълнително разследване, като събере доказателства дали в действителност 3 нарушенията са били извършени в частен имот или „път“ отворен за обществено ползване.

Като не е сторил това, наказващият орган е издал необосновано и незаконосъобразно наказателно постановление, с изложена неясна фактология по отношение на реквизитите от ЗАНН, визирани по- горе и в този смисъл НП следва да бъде отменено.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 102, т.

1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последния пред настоящата инстанция не претендира такива и съда не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-0374-001030/17.12.2024 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал. 1, т.3, б. „а“ от ЗДвП на Е. Д. К., с ЕГН **********0 от ....... е наложено административно наказание – „ГЛОБА“ в размер на 100.00 /сто/ лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4