Определение № 184 от 28.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Бургас, 28.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600181 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Образувано е по повод жалба от лишената от свобода Г. И. Т. против определение №247/04.07.2023 год., постановено по ЧНД №344/2023 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата на Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното й с присъда по НОХД № 851/2018г. по описа на РС Кюстендил, изменена с Решение № 260005/24.01.2022г. по ВНОХД № 414/2019г. по описа на ОС Кюстендил, наказание лишаване от свобода.

В жалбата се релевира оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на акта на първата инстанция. Поддържа се, че в преценката си относно наличие на законовите основания за условно предсрочно освобождаване съдът се е доверил на становището на затворническата администрация, без да извърши надлежна проверка за верността на съобщените данни, запознавайки се със съдържимите такива в личното й досие. Сочи, че е отчетено поведението й на лишена от свобода, проявено назад във времето, като не е съобразено, че процесът на превъзпитание изисква цялостно проследяване на промените, настъпили по време на престоя в затворническото заведение. Представяйки в подробен план епизоди от възникнали конфликтни ситуации в пенитенциарното заведение с личното й участие, осъдената твърди, че същите са били провокирани от конкурентното поведение на лишените от свобода, желаещи да заемат отговорна позиция в групата. Изтъква личните си постижения в организираните мероприятия, усилията, които е положила за промяна на нагласите си, както и активността да напише 50 произведения, които подготвя за издаване. Споделя личните си преживявания в затвора, трудностите, които среща в комуникацията си с останалите лишени от свобода, както и избора й на личен подход за адаптация в условията на средата, в която е поставена.

1

Изразява съжаление за извършените престъпни деяния, за които е осъдена, като заявява, че наказанието й е несправедливо. Сочи наличието на обективни показатели за постигнато поправяне и демонстрира готовност да се реализира в живота на свобода. Представя подробни данни за всеки от членовете на семейството си. Твърди, че времето й на престой в пенитенциарното заведение, е използвано от нея пълноценно за изява на творческите й нагласи, в потвърждение на което й представя няколко, написани от нея стихотворения. Моли за отмяна на определението, постановено от първостепенния съд и уважаване на молбата й за условно предсрочно освобождаване.

С допълнителна писмена молба осъдената представя: заповед, рег.№ТСРАД-05-131/10.08.2022г. за наложено й дисциплинарно наказание, Епикриза, издадена МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен във връзка с престой в лечебното заведение за времето от 25.07.2022г. до 01.08.2022г., Експертно решение №90551 от 16.03.2023г., които документи моли да бъдат съобразени при разглеждане на жалбата й.

Срещу депозираната жалба е постъпило писмено възражение от началника на Затвора – гр.Сливен, в което на основата на конкретно изведени от досието на осъдената данни, се поддържа позиция, че на етапа от изтърпяване на наложеното наказание, последната не е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Сочи се, че приложените корекционни дейности прямо Т. нямат за последица положителна промяна в показателите за риска от рецидив и вреди, а напротив същите сочат на завишаване от – от 56 т. на 64 т. и се запазват в стойностите на среден риск. Акцентира се върху многократните осъждания на Т. за престъпления по транспорта, във връзка с което се обосновава необходимост от продължаване на дейностите за възстановяване на личността й и приобщаването й към социално приемливи и законоустановени норми на поведение. Наведените от осъдената доводи за изпитвани трудности в затвора и обстоятелствата, свързани със семейството й, се изтъква, че нямат отношение към дължимата преценка за поправянето й.

С горните съображения се моли за потвърждаване на акта на първата инстанция.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не позволява извод за постигнато поправяне на осъдената Т., предпоставящо условното й предсрочно освобождаване. Акцентира се върху изведените като резултати от оценката на риска от вреди и рецидив високи стойности – завишени в сравнение с първоначално отчетените от 56 т. на 64 т. и оставащи в средни граници, както и върху констатациите в докладите на затворническата администрация за съществуващи проблемни зони при осъдената, с нужда от въздействие. Доводите в жалбата, свързани с личността на осъдената, нейното здравословно състояние и семейно положение, се 2 изтъква, че нямат отношение към преценката за условното й предсрочно освобождаване. Като неоснователни се преценяват и останалите възражения в жалбата, отнасящи се до оценката на съда на показателите „трудова дейност“, „мисловни умния и поведение“ и „нагласи“, като се изтъква, че същите не разкриват положителен аспект от личността на осъдената в процеса на поправянето й. С горните доводи прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на ОС-Сливен като обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишената от свобода Г. И. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното й с присъда по НОХД № 851/2018г. по описа на РС Кюстендил, изменена с Решение № 260005/24.01.2022г. по ВНОХД № 414/2019г. по описа на ОС Кюстендил, наказание от една година лишаване от свобода.

При осъществената въззивна проверка, БАС не установи да са налице пороци в дейността на първата инстанция по събиране, анализ и оценка на доказателствената съвкупност, които да са довели до неправилни изводи относно фактите и обстоятелства, включени в обхвата на чл.70, ал.1 от НК.

Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъдената Т. формално е придобила правото на условно предсрочно освобождаване.

Данните по делото сочат, че с присъда № 36/12.06.2019г. по НОХД № 851/2018г. по описа на РС Кюстендил, изменена с решение № 260005/24.01.2022г. по ВНОХД № 414/2019г. по описа на ОС Кюстендил, Г.

Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като при условията на чл.54 от НК на същата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 500 лева. С присъдата е приложен чл.68, ал.1 от НК, като е приведено в изпълнение наложеното на Т. с присъда по НОХД № 315/2017г. по описа на РС Кюстендил наказание от осем месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 24.01.2022г.

Наказанието от 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 315/2017г. по описа на РС Кюстендил Г. Т. е изтърпяла за времето от 25.01.2022г. до 09.11.2022г., с прекъсване от 1 месец и 15 дни.

Присъдата по НОХД № 851/2018г. по описа на РС Кюстендил, с наложено й наказание от една година лишаване от свобода, Т. е започнала да търпи от 09.11.2022г., като до датата на произнасяне от първата инстанция по искането й за условно предсрочно освобождаване – 04.07.2023г., съгласно 3 представената справка от Затвора-Сливен /спр. л.31 от ЧНД №344/23г. на СлОС/, Т. се установява да е изтърпяла 8 месеца и 4 дни, от които фактически – 7 месеца и 25 дни и от работа – 9 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 3 месеца и 26 дни. Горните констатации, до които е достигнал и първоинстанционният съд, ясно свидетелстват за това, че въведената в закона първа предпоставка за условно предсрочно освобождаване е налице.

Формирайки на следващо място изводите си относно степента на постигнато поправяне на лишената от свобода Т., в съответствие със задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., първостепенният съд е направил цялостна преценка на поведението и нагласите на последната по време на изтърпяване на наказанието. Отчел е в пълнота доказателствената наличност по делото, свидетелстваща за проведена на основата на първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди корекционна работа с лишената от свобода, степента на постигната промяна в очертаните проблеми области, както и демонстрираното от страна на Т. отношение към условията на затвора, трудовия процес, правилата в пенитенциарното заведение, провежданите възпитателни мероприятия, отношението й към администрацията и към останалите лишени от свобода, а също и мотивацията й към законосъобразен начин на живот. Обсъждайки в подробен план горните данни, ОС-Сливен е достигнал до правилен извод, че в комплексната си насоченост същите не способстват извода за наличие на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода Т..

При обсъждането на отразените в докладите за периодична атестация на лишената от свобода конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, съдът правилно е отбелязал, че постигнатата в хода на поправително въздействие промяна на стойностите от първоначалните 56 точки на 64 точки, с оглед на очертаните зони с нужда от въздействие, не свидетелстват за позитивно развитие на корекционния процес. Прегледът на оценката на профила на нуждите и направената преоценка в основния етап на изтърпяване от Т. на наложеното й наказание /м. февруари 2023г./, включително към датата на подаване от последната на молба за условно предсрочно освобождаване – м.юни 2023г., разкрива, че рискът от рецидив е запазен в границите на среден, но е регистрирано нарастване на стойностите в зоните „трудова заетост, „мисловни умения и поведение“, както и „нагласи“, като общата оценка е повишена на 64 т. Анализът на данните от представените доклади и становищата на ИСДВР сочи, че настъпилите в съответните раздели промените в негативен аспект, са следствие констатирани откази на Т. да се включи в предлагана й трудова дейност, регистрирани словесни конфликти на последната с други осъдени, както и неадекватна оценка от страна на Т. на ползите от пенитенциарното третиране – прояви на дискриминационни нагласи и подадени сигнали за отправени от същата закани и заплахи за здравето и живота спрямо служител на затвора – 4 инспектор СДВР в ЗООТ „Рамануша“, след неудовлетворяване на неоснователни искания. Касае се за прояви, показващи колебливото отношение на Т. към съпътстващите наказанието дейности, които препятстват ефективното протичане на корекционния процес при нея в търсения положителен аспект.

Коректно по-нататък на основата на наличните в досието на осъдената данни, съдът е отчел съществуващите такива за трудната й адаптация към отправените изисквания и правила, несъответстващи на личните й нагласи и убеждения. Изявите й в тази насока са оценени като затрудняващи двустранния процес на сътрудничество и водещи до задържане на промяната на личността й до нивото, с което е постъпила в пенитенциарното заведение.

По отношение на осъдената Т. е направено заключение, че в действителност същата търси реализиране на собствените си очаквания, като не е склонна на компромисно ориентирани подходи в процеса на оказаното й възпитателно въздействие. Като значими за обективната оценка на поведението на Т. съдът правилно е взел предвид също и отразените в докладите данни, свидетелстващи, че в болшинството от случаите на индивидуална работа, последната не е проявява готовност за промяна на собственото мнение и виждане, не е считала, че има проблеми, отказвала критичното осмисляне на поведението си и търсенето на лична вина. Отказът на Т. да признае виновно поведение, се сочи, че води до отричане на съществуващите при нея проблеми, свързани с престъпното поведение, както и до липса на готовност за поемане на отговорност за собствените действия. Показаното в горната насока поведение на осъдената в условията на контролирана среда, правилно е преценено от първата инстанция като липса на гаранции за осъзнатост от последната на нуждата от личностови промени и устойчива мотивация за промяна на начина й на живот.