Решение № 6417 от 14.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6417 гр. С., 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100110340 по описа за 2022 година иск с пр.осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ:

Ищецът – Д. А. И., твърди, че на 19.04.2022г. пострадал при ПТП, случило се в гр. С., кв. „Суходол“ на ***. Делинквентът бил неизвестен. Получил фрактура на дясната ключица. Изпитвал силни болки.

Моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди (щета № 22210091/28.06.2022г.), ведно със законната лихва, считано от 01.07.2022г.

Ответникът - Г. Ф., оспорва исковете:

- исковата молба била нередовна – не била посочена банкова сметка;

- не било доказано наличието на ПТП;

- имало съпричиняване;

- навежда и други доводи, един от които е датата, от която се претендира лихва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол от 19.04.2022г., в който е посочено, че неустановен водач на л.а. е предизвикал инцидента, описан в исковата молба. Ищецът е бил настанен в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, като диагнозата тогава е била „Фрактура на дясното рамо“.

Ответникът следваше да установи нещо различно (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, 1 т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д.

№ 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

Решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/2013г., I т.о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова, наистина приема нещо различно, но този състав не го споделя.

То по-скоро е изолирано: Решение № 34 от 3.01.2019г. на ВАС по адм. д. № 4558/2018г., I о., докладчик съдията С.А. и Решение № 2820 от 19.10.2022г. на СГС по гр.д. № 2244/2022г.

Обикновено законодателят предвижда хипотезите, които се представят по-често в живота, а за редките той не говори - Lex statuit de eo quod plerumque fit, quod raro evenit, praetereunt legislatores – в това решение е прието точно обратното.

Местопроизшествието е посетено от представител на КАТ, който очевидно участвал в настаняването на детето в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“.

Не се спори, че извънсъдебно е предявена претенция, като по нея има отказ – от 01.07.2022г. Според съда, именно по тази причина е поискана лихва от тази дата.

Една от причините за отказа е, че непосочена банкова сметка (л. 9). Писмото е представено (л. 38). В него се сочи:

- не било образувано досъдебно производство, съответно и данни от него – в това число и съобрани доказателства;

- медицинска документация;

- банкова сметка.

Депозирани са няколко заключения на СЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на второто в.л.-е в о.с.з. от 05.12.2023г. се установява, че:

1. СТЕ: произшествието е станало в района на спирка на СМТГ 1181 “Околовръстен път“. В протокола за оглед не е описано наличието в района на пешеходни пътеки, не е определян ориентир. Няма данни по делото от които да може да се определи мястото на удара по широчина и дължина на платното за движение.

Пешеходецът се е движил отляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Поради невъзможност да се определи точно мястото на удара, не е възможно еднозначно да се определи, къде точно е предприето пресичането, но може да се направи извод, че не той не енавлязъл внезапно на платното за движение.

Пешеходецът движейки се от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила е имал възможност да го възприеме, да преустанови движението си около осевата линия, да пропусне пред себе си автомобила, след което да продължи движението си.

При движението си в района на спирката, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходецът е изминал разстояние от около 7,50 метра преди да 2 започне да навлиза в лентата за движение на автомобила. Видно от сателитното изображение произшествието е станало в района кръстовището на ул. „Бъдеще,, и ул. „ Софийски околовръстен път “. Пътният участък е прав. Събитието е станало пред светлата част на денонощието. По делото няма данни за наличие на препятствия влияещи на видимостта на водача (а и на пешеходеца), като същият е имал възможност да възприеме своевременно пешеходеца.

Неизвестният лек автомобил се движил по ул. „Бъдеще“ от ул. „Софийски околовръстен път“ към ул. „Люлинска“. Няма данни, от които да може да се определи скоростта на автомобила към момента на удара и в района на произшествието.

2. СМЕ: По първа задача: Ищецът е получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се като фрактура на дясна ключица. Имал е силна болка, оток и крепитации в същата област.

Тези увреди трудно могат да се получат при падане от колело, сбиване, бутане и т.н.

Типично са за последица от ПТП.

Имал е силна болка, оток и крепитации в същата област.

Изпитвал е интензивни болки и негативни изживявания свързани със силна уплаха, стрес, както и цялостно емоционално и физиологично сътресение. Възможно е спорадично да се проявява болков синдром в засегнатата област на счупването при промяна на метеорологичните и атмосферни условия, интензивно физическо натоварване.

Била е поставена имобилизация на дясна ключица - ортеза тип „осморка“ за 40 дни. В домашни условия, е помощта на кинезитерапевт, е провеждал постепенно и активно раздвижване на рамото до възстановяване на пълния обем на поносимост.

Исторически, фрактурите на ключицата са лекуват най-добре неоперативно, с добри резултати. За лечението се включва използването на осморка или превръзка тип „Дезо”. Поголямата част от тези фрактури оздравяват с различно количество козметична деформация.

Неоперативното лечение може да бъдат разделени в две категории: - обездвижване с митела (превръзка) или т.н. „осморка“ за 6 седмици. Тези възможности за лечение са приложими за почти всички счупвания в средна трета на ключицата, с изключение на тези, които са силно изместени или скъсени. След 6 седмици, пациентът започва движения на рамото и прогресиращи до активния обем на движение в зависимост от поносимостта.

Не е възможно пълното възстановяване на счупванията. Последващи усложнения могат да бъдат провокирани от промяна на метеорологичните и атмосферни условия, интензивно физическо натоварване. Възможно е спорадично да се проявява болков синдром в засегнатата област на счупването.

Предвид характера и степента на полученото травматично увреждане, е възможно в бъдеще да бъдат отключени и провокирани дегенеративни заболявания в засегнатата област.

След прегледа на ищеца, вещото лице е установило, че при ротация на дясната ръка не се чуват крепитации в засегнатия участък. Изпитва лека болезненост и дискомфорт при упражнен натиск с дясната раменна става.

3

Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Д. и св. Ал. И. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е баща на пострадалия). От тях се установява, че:

- св. Д.: запознал се с ищеца на мястото на ПТП. Свидетелят бил на автобусна спирка, на която спират автобуси № 56 и № 107. Автомобилът бил пътнически бус. Той дошъл от посоката на светофара, от ляво на г-н Д. (от ул. „Суходолска“). Бил на около 50 метра от околовръстния път. Преминали две деца от дясно и бусът ударил едното от тях.

Леко се движел. Децата ходели нормално. Шофьорът не се опитал да удари спирачки.

Детето паднало и докато хората отивали към него, само се изправило и казало, че го боли рамото и усеща болка. Шофьорът на буса дошъл и започнал да се кара на момчето, че било пресичало неправилно. Децата бяха две тринадесетгодишни момчета;

- Ал. И.: Детето имало счупена дясната ключица и натъртвания в тази област. В „Пирогов“ го прегледали и го шинирали. Счупването на ключицата било неприятна травма доста време не можал да си движи ръката, повече от два месеца, Храненето било трудно.

Ищецът си служел с дясната ръка и била счупена дясна ключица. Шината се стягала на периоди за да бъде изпъната ключицата. За синът му бил добре, но не бил много подвижен.

Съдът кредитира показанията на свидетелите. от правна страна:

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за:

1. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство) (чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ).

При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре (чл. 65 от ЗДП).

Съобразно данните по делото, водачът на буса (делинквентът) е нарушил тази норма.

При непроявена достатъчна грижа от страна на водача, въобще не може да се разсъждава за случайно събитие.

На пешеходците е забранено да пресичат само при ограничена видимост (чл. 113-114, т. 2 от ЗДП / чл. 116 от ППЗДП), като нормата на чл. 108 от закона, в случая не е приложимо право. Ищецът е преминал на другата страна на улицата, в зона на спирка, бавно, за да може да бъде виждан и да не изненада никого, но не и в хипотезата на чл. 113, ал. 1, т. 2). На това място на улицата няма пешеходна пътека. Пресичането е позволено – арг. за обратното от чл. 165, т. 1 от ППЗДП.

Или, съобразно установеното данни по делото, ищецът не е допуснал каквото и да е нарушение на правилата за движение и по-точно за пресичане на улици.

Момчето е било на 14 години към момента на инцидента. На тази възраст е нормално децата да се пускат, за да пресичат сами, стига преди това (в доста отдалечен във времето 4 момент, родителите да са ги уведомили как следва да се случва това / по нищо не личи такова обучение да не е било проведено).

Доводът, че ответникът не бил застраховател е странен. Той замества делинквета по силата на закона. Обезщетението, дължимо от делинквент, застраховател или ГФ е еднакво.

Така, не се установява никаква хипотеза на съпричиняване.

Разпечатката съдържа 60 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e62883ac-31c5-43b9-b61e-28d7d32734f4