Протокол № 1406 от 29.09.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1406 гр. Варна, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100501254 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:48 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНОТО ДРУЖЕСТВО „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , редовно призовано, не се представлява.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Т. А. В. , редовно призован, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 22889/25.09.2023 г., подадена от процесуалния представител на въззивната страна, юрисконсулт Г.Г., в която е посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Сочи се, че се поддържа въззивната жалба, както и че е запозната с доклада по делото и няма възражения по същия.

Изразено е и становище по същество на спора, като се претендират разноски за двете съдебни инстанции, за което списък на разноските по чл. 80 ГПК е приложен към молбата.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 18354/21.07.2023 г., подадена от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат М. М., в която е посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на делото в 1 негово отсъствие.

Посочено е, че се поддържа изцяло депозирания отговор на въззивната жалба, както и че е запознат с доклада по делото и няма възражения по същия.

Изразено е и становище по същество на спора. Отправено е искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, за което към молбата е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 2685 от 10.07.2023 година:

Постъпила е въззивна жалба вх. № 24441/31.03.2023г. , подадена от „Фератум България“ ЕООД срещу Решение № 851/15.03.2023г., постановено по гр.д. № 10180/2022г. на ВРС, 33-ти състав, с което е уважен предявеният от Т. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, съдебен адрес:

******, иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане на установено, че по отношение на ответника „Фератум България“ ЕООД ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, сключеният между страните договор за паричен заем Договор №1073406 от 09.10.2021г. за предоставяне на потребителски кредит, е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. А. В. чрез адв. М. М., с който оспорва жалбата и намира постановеното решение от РС Варна за правилно и законосъобразно.

На първо място, намира, че правилно ВРС е обявил за нищожен Договор за 2 предоставяне на потребителски кредит, тъй като той не отговаря на всички изисквания на чл. 22 от ЗПК. Причината за това изтъква неспазването на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и съответно липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита. За неясен се посочва начинът, по който е получен размерът на ГПР, кои са неговите компоненти, както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Отделно от това, договорът за потребителски кредит се определя за недействителен и на основание чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като липсвал погасителен план, отговарящ на изискванията на посочената разпоредба. Въззиваемата страна счита, че доколкото в Договора за предоставяне на потребителски кредит и Договора за гаранция, са предвидени заплащането на договорна лихва и на такса поръчителство, то същите е следвало да бъдат индивидуализирани и подробно посочени с оглед тяхната периодичност, което не било сторено, а само била упомената общата дължима сума. На следващо място, Договорът за предоставяне на потребителски кредит се счита за недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, с оглед неправилно приложен ГПР и надвишаване на максимално определения процент на ГПР, което е довело до нищожност на целия договор, тъй като съгласно чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК ГПР е част от задължителното съдържание на всеки един Договор за кредит, а съгласно чл.

22 от ЗПК нарушението неизпълнението на тази разпоредба води до нищожност на цялото договорно правоотношение. Невключването на таксата за гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП се приема за заобикаляне на нормите на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като задължението по нея се счита за услуга, част от дейността по управление на кредита. По този начин с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство въззиваемата страна намира за нарушено изискването ГПР бъде в размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. С това се счита, че е допуснато несъответствие между посочения в Договора ГПР и действително прилагания. В подкрепа на становището си, въззиваемата страна се мотивира и с разпоредбата на § 1. Точка 1 от ЗПК, с който е дадена дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя".

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните въззиваемата страна определя като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от 3

Закона за защита на потребителите. Позовава се на преюдициално заключение по дело С-453/10 относно използването на заблуждаващи търговски практики. Въззиваемата страна счита, че чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е неприложим към настоящия случай, тъй като нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, както и с оглед обстоятелството, че договорът за потребителски кредит не би бил сключен и ако в него е била включена клаузата, определяща ГПР в пълен размер. Обобщавайки спорните моменти, въззиваемата страна посочва, че основен е въпросът, дали процесният договор за кредит е в колизия с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и в частност, дали при изчисляване на годишния процент на разходите, е следвало да се включи и възнаграждението, дължимо на "Фератум Банк", като одобрен от кредитора гарант за това, че е обезпечил погасяване на задължението с поръчителство. Поради изложеното, счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а направените разноски в двете производства да бъдат присъдени в тежест на насрещната страна.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.

Разглежданото дело приключи в 13:49 часа.

Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4