Определение № 193 от 03.04.2026, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Свиленград, 03.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20265620100045 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен от ******************, със седалище и адрес на управление: гр.

**************, против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК:

115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1903,59 евро, представляваща допълнително начислена сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в ------------------, с ИТН: 4397807 и клиентски № 1010411548, за което е издадена фактура № 8332090904 от 03.04.2025 г.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е направил възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания съд, основано на разпоредбите на чл.105 от ГПК и чл.108, ал.1 от ГПК. Посочил е в отговора, че родово и местно компетентен да разгледа правния спор, предмет на делото, е Районен съд – Пловдив, в района на който е седалището и адреса на управление на ответното дружество, доколкото ищецът е ЮЛ и няма качеството на потребител по чл.113 от ГПК.

Съдът, като разгледа възражението за местна непосъдност на спора, предмет на делото, намери следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г./, уреждаща изборна местна подсъдност, исковете на и срещу 1 потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В случая, ищецът няма качеството потребител по смисъла на чл.113 ГПК и съответно не може да се ползва от изборната местна подсъдност по тази законова разпоредба.

Съгласно приложимата съдебна практика, на която се е позовал и ответникът в отговора на исковата молба, законодателят е ограничил разпоредбата на чл.113 от ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на §13, т. 1 ДР на ЗЗП.

/Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, ТК, II отд./.

Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът по делото е юридическо лице, поради което няма качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а оттук и подсъдността по чл.113 от ГПК е неприложима в случая, а следва да се съблюдават правилата за общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, както и подсъдността по чл.108, ал.1 от ГПК.

Безспорно ищецът, като ползвател на електроразпределителната мрежа на ответника за снабдяването му с ел. енергия, има качеството "потребител на енергийни услуги" по смисъла на §1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, но то има различно съдържание от понятието "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и това обстоятелство, че е "потребител на енергийни услуги" по смисъла на §1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, не го превръща в носител на право на изборна местна подсъдност по чл.113 от ГПК по собственото си седалище само на основание същия този факт. Това е така, защото посочената разпоредба определя понятието само и единствено за улеснение на тълкувателните цели и нужди на специалния Закон за енергетиката, без да съдържа в себе си специална процесуалноправна норма, предоставяща чрез препращане на търговците юридически лица правото по чл.113 от ГПК или собствено предоставяща им право на изборна местна подсъдност.

С оглед горното, съдът намира, че възражението за местна неподсъдност 2 на делото на Районен съд – Свиленград е своевременно направено от ответника, в отговора на исковата молба, в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК, поради което направеното искане за прекратяване на производството по делото и изпращането му на местно компетентния районен съд по чл.105 от ГПК, във връзка с чл.108 от ГПК /предвид седалището и адреса на управление на ответното дружество/, следва да бъде уважено.

Ето защо и на основание, чл.118, ал.2 от ГПК, производството по настоящото дело следва да се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на компетентния Районен съд - Пловдив.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 45/2026 г. по описа на Районен съд - Свиленград и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на компетентния Районен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 3