Решение № 50 от 03.02.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 748/2025
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Перник, 03.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500748 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 848 от 19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 831/2025 г., Районен съд - Перник е признал за установено на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че В. М. В., ЕГН **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата от 572,70 /петстотин седемдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 09.02.2023 г. до 14.08.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.11.2024 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 52,82 /петдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 06.05.2023 г. до 23.10.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от В.
1
М. В., чрез адв. Н. Ц., с която се атакува в цялост решението на първоинстанционния съд. Твърди, че в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е посочено, че на втория етаж от къщата, който ответникът обитава няма монтиран водомер, а потреблението се изчислява по общия за целия имот монтиран в двора водомер, като се извадят показанията на двата водомера ползвани от А.М. – собственик на първия етаж на къщата. На следващо място сочи, че на двата водомера, ползвани от семейството на А. М. липсват възвратни клапи, които да пречат да се използва общия водомер за нерегламентирано разходване на студена вода и допълва, че експертът, изготвил заключението сочи, че нито може да се потвърди, нито да се отрече че такова потребление е възможно. По изложените доводи се моли съда за отмяна на постановеното от Районен съд – Перник решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, чрез адв. Т. Н., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в синхрон с материалния и процесуалния закон. Сочи за безспорно установено по делото, че ответника е титуляр на партида с абонатен номер № ***, както и че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по предоставяне на услуги през процесния период в претендирания размер. На следващо място за категорично установено по делото се сочи, че ответникът не е монтирал измервателно устройство на притежавания от него етаж, като с това е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия. Пояснява, че в процесния случай задължението на ответника се формира като от общия водомер се извадят показанията за потреблението отчетени от водомерите монтирани на първия етаж от къщата. Моли се съда въззивнта жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, именно адвокатски хонорар в размер на 480 лева. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждение за адвокат. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
2
Производството пред Районен съд – Перник е образувано въз основа на депозирана искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, чрез адв. Т. Н. срещу В. М. В. за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 572,70 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 09.02.2023 г. до 14.08.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.11.2024 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 52,82 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 06.05.2023 г. до 23.10.2024г.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, като ищцовото дружество е предоставяло В и К услуги за недвижим имот с адрес: ***. Твърди се, че съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида, а предоставянето на услугите се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. На следващо място е изложено, че в настоящия случай В.
М. В. е задължено лице и като такова е следвало да заплаща стойността на получаваната услуга.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът излага твърдения, че водомерът, който отчита разхода на вода, се намира в двора на къщата и обслужва и двата етажа от нея, като пояснява, че той и съпругата му ползват само втория етаж. Допълва, че поради влошени отношения със собствениците на първия етаж нямат достъп до водомера.
Предвид предявените установителни искове, първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца с проекта на доклад по чл. 146 от ГПК, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, че в доказатествена тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, като установи вземането си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер, както че през процесния период е извършвал доставка на ВиК услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на вода за имот, находящ се ***. Ищцът следва да докаже и че е извършвал реално и точно отчитане на доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на доставяните ВиК услуги. В тежест на ищеца е да установи падежа на задълженията и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е доказването на извършено плащане, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на 3
ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД - Перник.
Безспорно според настоящия състав ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр. Перник.
Независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне на В и К услуги, ответникът, по силата на закона и Наредба № 4/2004 г., като съсобственик на процесния имот има качеството на "потребител " на такива услуги с факта на придобиване собствеността върху 1/2 ид. част от имота – втори етаж от къщата. От този момент между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда вода до обекта на ответника, а последният се е задължил да заплаща стойността на ползваните услуги.
Предвид горното, правилно районният съд е приел, че ответникът е клиент на ВиК услуги за процесния имот /втори етаж на къща/ по силата на закона, като това негово качество произтича от притежаваното право на собственост.
В производството пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за процесния абонатен номер № *** за периода от 09.02.2023 г. до 14.08.2024 г. са отчетени общо 166 куб.м. доставена, отведена и пречистена питейна вода, на база показания на водомер.
Експертът е посочил, че стойността на отчетената питейна вода за процесния имот е 575,70 лева, 52,82 лева - лихва върху тази сума. Вещото лице сочи, че до момента на проверката по това задължение не са постъпили суми за неговото погасяване.
Назначена и изготвена в хода на първоинстанционното производство е и съдебно-техническа експертиза, от чието заключение става ясно, че по данни от 4 кадастралната карта, имотът и сградите в него са отразени като съсобствени, с частна собственост - първи етаж от къщата и 1/2 ид. част от общите части на сградата.
Вещото лице е установило при огледа, че липсва информация за монтиран индивидуален водомер за студена вода за отчитане на потреблението на втория етаж, собственост на ответника. Имотът, в който е разположена къщата, в която живее ответникът, се водоснабдява чрез сградно водопроводно отклонение до дворна шахта, в която има монтирани сферичен спирателен кран и приходен водомер 2,5 м3. В продължение експертът твърди, че няма монтирани възвратна клапа или друго подходящо устройство за защита от обратен поток съгласно БДС EN 1717 и спирателн кран с изпразнител. На следващо място е отбелязано, че приходният общ водомер във водомерната шахта се отчита по партида ***/*** със сериен № *** на името на ответника В. В., пломбиран, пломба № *** добра метрологична годност съгласно Приемо - предавателен протокол № *** По време на извършените проби при огледите и в присъствието на ответника, и на представител на собствениците на първия етаж от къщата, не се установили предпоставки - видими отклонения, приспособления или прибори за нерегламентирано използване на вода от трети лица, което да се отчита на водомера, по който се изчислява потреблението на ответника г - н В. М. В..