Определение № 3816 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3096/2020
- Вид
- Определение № 3816
- Подписан
- 18.11.2020
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Лазар Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 58, ал.1 · Закон за кооперациите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 3816
Окръжен съд – Варна
18.11.2020 г.
Град Варна
II състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно гражданско дело № 20203100503096 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на В. М. Н. срещу Определение №261239/24.09.2020г., постановено по гр. дело №11925/2020г. по описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно поради което моли да бъде отменено. Твърди, че с исковата молба от 23.09.2020 г. е предявен иск с правно основание и наведени твърдения за нищожност на приети решения на ОС на земеделска кооперация "СлънчевоПрипек-94". Излага, че давността се прекъсва с предявяването на иск поради което счита, че давността по настоящото дело е прекъсната с дело /иск по гр. дело №7153/20/18 с-в ВРС.
Счита, че има спиране на давността и срокът за който решаващият съд е приел, че е изтекъл е престанал да тече докато определението за прекратеното дело гр. д. № 7153/20/18 с-в ВРС е влязло в сила. С допълнителна молба моли съдът да направи служебна справка за движението на гр. дело № 7153/20г. по описа на ВРС. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото –върнато на ВРС за продължаване на съдопроизоводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Във връзка с изложеното в частната жалба, и законосъобразността на обжалвания акт, настоящият състав установи следното:
Производството по гр. дело №11925/20г. по описа на ВРС е образувано по иск с правно основание чл. 58 ЗК, предявен на 23.09.2020г. от В. М. Н. , ЕГН **********, срещу Земеделска кооперация „Слънчево-Припек-1994 г.“, ЕИК 103096875, със седалище в **********, за отмяна на решение от 23.05.2020г. на Общото събрание на Земеделска кооперация „Слънчево-Припек-1994 г.“ за изключване на ищеца като член-кооператор.
1
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството на осн. чл. 130 ГПК, след като е съобразил, че искът е предявен след изтичането на 14 дневния преклузивен срок, започнал да тече на 19.06.2020 г., и съответно изтекъл на 03.07.2020 г., която дата предхожда сезирането на съда с исковата молба от 23.09.2020 г.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и приложимия закон, намира същата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1 от Закона за кооперациите, решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището в двуседмичен срок от деня на решението, а ако член –кооператорът не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му. В разпоредбата на ал. 5 е посочено, че във всеки отделен случай искът може да се предяви не по-късно от 3 месеца от приемане на решението или от извършване на действието.
Следва да се отбележи, че така посочените срокове – двуседмичен и тримесечен са преклузивни, а не давостни.
Характерно за преклузивните срокове е, че започват да текат от възникване на субективното право и правното им действие се състои в прекъсване на субективното право и на съответстващото му правно задължение и настъпва автоматически с изтичането на срока.
Преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване и се прилагат служебно от държавните органи.
Доколкото установеният в чл. 58, ал.2 ЗК срок за предявяване на иска, т.е. за упражняване на субективното право да се иска отмяна на решение на кооперацията е преклузивен, то той се прилага служебно от съда. В тази връзка ВРС правилно е съобразил, че при наведени от ищеца твърдения, че е узнал за обжалваното решение на 19.06.2020г., то възможността да иска неговата отмяна изтекла 2 седмици по-късно, а именно на 03.07.2020г., предвид което и след тази дата това негово право се е преклудирало по силата на закона, с изтичането на определения срок.
Във връзка с изложеното в частната жалба следва да бъде отбелязано, че искът за отмяна на решение на кооперация е специален, уреден в чл. 58 от ЗК, и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 26 ЗЗД, която касае нищожност на сделките, но не и на решенията на колективния орган на Кооперацията.
На следващо място доколкото срокът е преклузивен, а не давностен, то установените в закона правила досежно спирането и прекъсването на давностните срокове са неприложими в случая.
След извършена служебна справка в ел. папка чрез дистанционния достъп между съдилищата, настоящият състав се запозна с гр. дело № 7153/2020г. по описа на ВРС, при 2 което установи, че делото е било образувано по идентичен иск, но производството е било прекратено поради неотстраняване на нередовности в исковата молба съгласно чл.129, ал.3 ГПК. Образуването и висящността на дело, производството по което е било прекратено по никакъв начин не може да има за последици спиране или прекратяване течението на сроковете било то давностни или преклузивни.
На последно място следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 5 на чл. 58 ЗК е посочен и друг абсолютен срок, а именно 3 месеца от приемане на решението. Доколкото този срок, считано от 23.05.2020г. също е изтекъл на 23.08.2020т., т.е. преди датата на депозиране на исковата молба / 23.09.2020/., то правото на ищеца да иска отмяна на това решение се е преклудирано. Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. Не намира приложение, тъй като атакуваното решението на кооперацията, е прието след неговата отмяна.
По изложените съображения съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение –потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261239/24.09.2020г., постановено по гр. дело №11925/2020г. по описа на ВРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3