Решение № 1181 от 08.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. В., 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Г.ева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело №

20233110110607 по описа за 2023 година

Производството е образувано предявени обективно кумулативно съединени искови претенции от „Е. Ф. К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „М. Л.“ № **, ЕТ. ** срещу В. М. М., ЕГН **********, адрес: град Д. Ч., ул. „К.“ АПК, вх.**, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка със 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че В. М. М., ЕГН ********** дължи на „Е. Ф. К.“ ЕООД, ЕИК ******, сумите както следва:

374,92 лв., представляваща сбор от дължима и неизплатена главница за периода от 15.02.2020 г. до 14.06.2020 г. по следните договори, сключени между В. М. и „Б. т. к.” ЕАД, както следва: Договор за електронни съобщителни услуги от 12.08.2019г., с абонаментен план „*****”, в който са включени интернет услуги за абонаментен план „V****” и телевизионни услуги; Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 01.08.2019г. за абонаментен план „V****”, в който са включени телевизионни услуги за абонаментен план „V****”; Договор за електронни съобщителни услуги от 08.08.2019г. за абонаментен план „V****”, в който са включени телевизионни услуги, за която сума са издадени следните фактури, а именно: фактура № **********/15.02.2020г.; фактура № ******/15.03.2020г.; фактура № **********/15.04.2020г. и фактура № **********/15.05.2020г., вземанията по които са прехвърлени с Договор за цесия от 31.05.2021г. от „Б. т. к.” ЕАД на „И. ф.” ООД, което дружество от своя страна ги е прехвърлило на „Е. Ф. К.” ЕООД по силата на Договор от 05.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.

79 ЗЗД;

115.57 лв., представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху главница, считано от 05.03.2020 г. до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 26.05.2023г., на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД

1 като за горепосочените суми е налице издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № ****/****. по описа на Районен съд – град В.

В депозираната искова молба, ищецът излага следните фактически твърдения:

„Б.Т.К.“ ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги до своите абонати. На 01.08.2019г. между „Б.Т.К.“ ЕАД и В. М. бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги за абонаментен план „V****”, в който план били включени интернет услуги и за абонаментен план “V***”, в който били включени телевизионни услуги. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. На 08.08.2019г. между “Б.Т.К.“ ЕАД и В. М. бил сключен и Договор за електронни съобщителни услуги за абонаментен план V**** – телевизионни услуги за срок от 24 месеца. На 12.08.2019г. между страните бил сключен и Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер ******** с абонаментен план ***** и V****. Договорът е отново за срок от 24 месеца. С оглед на сключените договори били издадени фактури от 15.02.2020г., 15.03.2020г., 15.04.2020г. и 15.05.2020г. Всяка една фактура е на стойност 93,73 лв. Няма погасени суми по тези фактури. Върху всяка фактура се дължи и мораторна лихва за забава в размер на общо 115,57 лв. На 31.05.2021г. Б.Т.К. ЕАД е сключило договор за прехвърляне на вземания с „И. ф.“ ООД, ЕИК ******. Вземанията по изложените по – горе фактури също са част от този договор. На 05.01.2023г. вземанията спрямо ответника са прехвърлени на настоящия ищец отново с Договор за прехвърляне на вземания. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се твърдението, че ответникът дължи каквито и да било пари в полза на „Б.Т.К.“ ЕАД. Приложените по делото писмени документи не са фактури и не установяват вземане. При съставянето им не е спазен Законът за счетоводството. Посочените в исковата молба договори били развалени от ответника поради неизпълнение от страна на Б.Т.К. ЕАД чрез едностранно изявление, връчено лично на дружеството в края на м. януари 2020г. поради липса на услуга и лошото й качество, когато такава е налична, т.е. поради неизпълнение. Направено е и възражение за изтичане на погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 01.08.2019 г., сключен между „Б. т. к.“ ЕАД и В. М. М., от който се установява, че избраната услуга е „V****“ за предоставяне на интернет и телевизия с месечен абонаментен за 24 месеца 37,80 лева с ДДС. Видно е, че е налице предоставена и допълнителен пакет V*** с месечен абонамент 0,90 лева. Установява се, че адреса на предоставяне на услугата е град В., ул. „С. З.“ № **, ВХ. **, ЕТ.**, АП. ** От договор от 08.08.2019 г. е видно, че същият е сключен между „Б. т. к.“ ЕАД и В.

М. М. като избраната услуга е V****, за срок от 24 месеца, с месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лева с ДДС и активационна такса в размер на 10 лева с ДДС. Адресът за предоставена на услугата е град Д. Ч., фуражен цех.

Приет като писмено доказателство по делото е договор от 12.08.2019 г., сключен между „Б. т. к.“ ЕАД и В. М. М.. От него е видно, че избраните вече услуги са за интернет и телевизия като се включват и допълнителни услуги. Израните услуги са „V****“ и ***** като дължимите абонаментни месечни такси с ДДС са както следва – 21.80 лева; 24,99 лева.

Като писмени доказателства са приети и четири фактури, издадени от „Б. т. к.“ ЕАД, с получател В. М.. От първата, издадена на 15.02.2020 г., със срок за плащане 04.03.2020 г. е 2 видно, че дължимата сума за услугата интернет възлиза на 22,17 лева без ДДС, за телевизия – 55,94 лева без ДДС. От втората фактура, издадена на 15.03.2020 г., със срок за плащане 01.04.2020 г. е видно, че дължимата сума за услугата интернет възлиза на 22,17 лева без ДДС, за телевизия – 55,94 лева без ДДС. От третата фактура, издадена на 15.04.2020 г., със срок за плащане 04.05.2020 е видно, че дължимата сума за услугата интернет възлиза на 22,17 лева без ДДС, за телевизия – 55,94 лева без ДДС. От четвъртата фактура, издадена на 15.05.2020 г., със срок за плащане 01.06.2020 г. е видно, че дължимата сума за услугата интернет възлиза на 22,17 лева, за телевизия – 55,94 лева.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2021 г., сключен между „Б. т. к.“ ЕАД и „И. ф.“ ООД, от които се установява, че вземанията на „Б. т. к.“ ЕАД спрямо В. М. М., в размер на 1503,68 лева, са прехвърлени на „И. ф.“ ООД. Установява се, че „Б. т. к.“ ЕАД е упълномощила „И. ф.“ ООД да я представлява във връзка с уведомяването на длъжниците относно извършеното прехвърляне на вземанията. От уведомително писмо от страна на „И. ф.“ ООД като пълномощник на „Б. т. к.“ ЕАД е видно, че същото е адресирано до В. М. като му се съобщава за прехвърленото вземане от страна на „Б. т. к.“ ЕАД в полза на „И. ф.“ ООД.

Приет по делото е договор за прехвърляне на вземания, сключен между „И. ф.“ ООД и „Е. Ф. К.“ ООД, сключен на 05.01.2023 г., от който се установява, че вземанията спрямо В.

М. М. в размер на 374,92 лева, представляваща сбор от дължима и неизплатена главница за периода от 15.02.2019г. до 14.06.2019г. по следните договори, сключени между В. М. и „Б. т. к.” ЕАД, както следва: Договор за електронни съобщителни услуги от 12.08.2019г. за мобилен телефонен номер ********, с абонаментен план „*****”, в който са включени интернет услуги за абонаментен план „V****” и телевизионни услуги; Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 01.08.2019г. за абонаментен план „V****”, в който са включени телевизионни услуги за абонаментен план „V****”; Договор за електронни съобщителни услуги от 08.08.2019г. за абонаментен план „V****”, в който са включени телевизионни услуги, са прехвърлени на „Е. Ф. К.“ ООД .

Налице е адресирано до В. М. уведомление за извършената цесия от страна на „И. ф.“ ООД.

Прието като писмено доказателство по делото е молба от 06.03.2024 г., изходяща от юрисконсулт Велика Томова, пълномощник на „В. Б.“ ЕАД, от което се установява, че в дружеството не са постъпвали изявления от М. по отношение на цитираните договори, в това число жалби, молби и заявления. Заявява, че представя справка, от която е видно, че услугите са закрити, поради неплащане от страна на клиента на месечните задължения.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи :

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № ****/****. по описа на Районен съд, град В., е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника като същият в срока по чл. 414 ГПК е възразил относно дължимостта на сумите, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл.

415, ал. 1 ГПК.

Безспорно по делото от съвкупния анализ на представените договори, неоспорени от ответника се установява, че между „Б. т. к.“ ЕАД и В. М. за периода от 01.08.2019 г. до 12.08.2019 г. са сключени три договора относно предоставяне на интернет услуги и телевизионни услуги. Същите са срочни и валидни за срок от 24 месеца, съгласно 3 посоченото във всеки от сключените договора. В този смисъл за претендирания от ищеца период от 15.02.2020 г. до 14.06.2020 г., отразен във фактурите, страните са били обвързани от облигационни правоотношения, въз връзка със сключените между тях договори.

Представените данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСчет., даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от „Б. т. к.“ ЕАД не с оглед нуждите на процеса и с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им. По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава, след датата посочена за плащане на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост. Не се установява по делото по реда на пълно и главно доказване, че ответникът е прекратил договорните си отношения с „Б. т. к.“, както твърди, доколкото видно, от представената нарочна молба от 06.03.2024 г., подписана от упълномощен процесуален представител на „Б. т. к.“ се установява, че договорите са прекратени поради неплащане. Съдът не основава изводите си, на представеното извлечение, а на декларираното обстоятелство от третото неучастващо по спора лице, в молбата от 06.03.2024 г. За яснота, следва да се посочи, че е нелогично да се твърди прекратяване на договорните отношения, без да е налице документ, запазен от ответника, от който да се установява извършеното действие по прекратяване на договорите. Освен това следва да се посочи, че дължимите по всяка от процесните фактури суми са само за дължимите месечни абонаментни такси, съгласно избраните в договорите услуги, без да е начислявано друго потребление, видно от приложенията към всяка от фактурите, поради което и възражението, че фактурите са с дата преди отчетния период, се явява неоснователно, доколкото и дължимостта на всяка една абонаментна месечна такса се установява и от сключението между страните договори, които не са оспорени от страна на ответника.