Решение № 647 от 09.11.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. В., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20231420101496 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от К. И. Т., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ж.к. „С.“ **, срещу ОД на МВР – В., БУЛСТАТ: **, с адрес: гр.

В., ул. „П.К.Б.“ № 10.

В исковата молба се твърди, че за периода от 15.06.2020 г. до настоящия момент без прекъсване ищецът заема длъжност за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейски инспектор в сектор „ОП“ – РУ – АЕЦ – К. – ОДМВР – В..

Твърди се, че съгласно т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на полицаите, участващи пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „К.“, се изплащат допълнителни възнаграждения, чийто размер е определен в колона 5 от Приложение 4 „Ценово предложение“ към действащите към процесния период договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на АЕЦ „К.“, сключени между „АЕЦ - К.“ ЕАД и ОДМВР - В., а именно Договор № ** и Договор № ** Тези възнаграждения се изплащат ежемесечно на служителите, пряко ангажирани в охраната на АЕЦ „К.“, като размерът им е определен в абсолютни числа, които съответстват на процент от минималната работна заплата според заеманата длъжност.

Твърди се, че като полицейски инспектор на ищеца е била дължима сума, съответстваща на 100 % от минималната работна заплата, като с допълнителни споразумения от 2019 г. и 2020 г. между страните по договора размерът на тези допълнителни възнаграждения е съответно увеличаван при увеличаване на минималната работна заплата за страната. Поддържа се, че през целия процесен период ищецът е участвал пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „К.“ и има необходимия личен принос към охраната на атомната електроцентрала, но за този период е получавал само част от дължимата му сума, определена в посочените по-горе приложения, а именно в размер на 60 % от дължимото му възнаграждение.

Поддържа се, че за целия процесен период не е била определяна съвместна работна група от директора на ОДМВР-В. и от изпълнителния директор на „АЕЦ - К.“ ЕАД, която да оценява личния принос на полицаите към охраната на електроцентралата, съответно при 1 липса на такава съвместна група не са били налице съобразени с договора документи, които да обосновават намаляване на размера на дължимото на ищеца възнаграждение. Твърди се, че на ищеца не е вменявано неизпълнение на задълженията му, което да засяга прякото му участие в охраната на АЕЦ „К.“ и личния му принос към тази охрана, поради което ответникът е следвало да изплати допълнителното възнаграждение в пълен размер.

Твърди се, че тези допълнителни месечни възнаграждения са дължими на ищеца от ОДМВР - В., а не от АЕЦ - К., тъй като имат характера на заплащане за положен труд но правоотношение между работодателя ОДМВР - В. и ищеца - служител, съответно според ищеца, пасивно легитимирана страна и ответник по иск за незаплатени суми в тази връзка може да бъде единствено ОДМВР - В., но не и „АЕЦ К.“ ЕАД.

Сочи се, че ответникът не е заплатил на ищеца полученото допълнително възнаграждение за януари 2023 г., като вероятната причина е недоказано по установения в глава осма от ЗМВР ред нарушение на изпълнението на служебните задължения.

Поддържа се, че общата сума, която ищецът е следвало да получи във връзка с т. 6, б.

„г“ от Решение № 282/1993 г. на МС за процесния период от 15.06.2020 г. до 05.06.2023 г., е 24 660,00 лв., а е получил само 14 328,00 лв., т. е. му се дължи разликата в размер на 10 332,00 лв. - неизплатени допълнителни възнаграждения по т. 6, б. „г“ от Решение № 282/1993 г. на МС. Поддържа се, че допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, каквито са тези по т. 6, б. „г“ на РМС № 282/1993 г., не могат да бъдат договаряни ежемесечно от основната структура на МВР по чл. 37 от ЗМВР - ОДМВР - В. и от заинтересованото лице по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР - „АЕЦ - К.“ ЕАД.

Твърди се, че служебното положение и статутът на държавните служители по чл. 92, ал. 8 ЗМВР, назначени във връзка със сключени договори но чл. 92, ал. 1 ЗМВР, се урежда единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни източници.

Твърди се, че по процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т. 6, б. „г” от РМС № 282/1993 г. в абсолютен размер. Поддържа се, че въвеждането на работна група, която да извършва помощна дейност по договорите, по никакъв начин не променя първоначално договореното, тъй като в Ценовата таблица Приложение 4 към процесиите договори се касае за договорено между страните възнаграждение в абсолютна стойност, а в чл. 4.1.7. от договорите се касае за предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, т.е. нито едно от посочените ограничения в чл. 4.1.7. не преодолява договореното в Ценовата таблица, защото касае възможностите на работата група, а не правомощията на директора на ОДМВР - В..

Никъде не било посочено, че директорът на ОДМВР - В. е длъжен да приеме каквито и да било ограничения, предложени от работна група.

Твърди се, че директорът на ОДМВР - В. е обвързан с договореното в колона 5 на Приложение 4 - Ценова таблица към процесиите договори, като тези клаузи са публично известни с оглед сключените договори по ЗОП, публикувани в Интернет, като ищецът е запознат с тези клаузи и е очаквал в резултат на добросъвестно отработеното от него време да получава съответния максимален размер на това допълнително възнаграждение. Твърди се, че ищецът не е запознат с Вътрешните правила на „АЕЦ К.“ АД, нито е имал възможност да разбере до завеждане на настоящото дело на какво се дължи намаляването на базовия размер на това допълнително възнаграждение с 10 процента.

Поддържа се, че за законосъобразното сключване на договори по чл. 92, ал. 1 ЗМВР, съгласно чл. 92, ал. 4 ЗМВР се изисква разрешение на министъра на вътрешните работи.

Същото изискване по аргумент от по-силното основание (per argumentum a fortiori) стояло и пред изменението на договорите, включително и на договорените размери на възнагражденията по тези договори. Сочи, че не са представени доказателства, че министърът на вътрешните работи е разрешил по реда на чл. 92, ал. 4 ЗМВР изменение на 2 договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5 от Приложение 4 - Ценова таблица към договорите, поради което счита, че намаляването на размера на допълнителното възнаграждение на ищеца с Вътрешни правила, приети едностранно от заинтересованото лице по чл. 92, ал. 1 ЗМВР, противоречи на закона и същите не могат да бъдат прилагани при определяне и изплащане на това възнаграждение.

Посочва се, че липсва съвместна работна група по т. 4.1.7. от процесните договори между ОДМВР – В. и „АЕЦ К.“ ЕАД, следователно не е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на процесните допълнителни възнаграждения на ищеца, като за процесния период нито един служител на ОДМВР – В. не е участвал в работна група с право на глас, нито е бил определен за участник в такава група със заповед на директора на ОДМВР – В..

Твърди се, че възложителят по договора не може едностранно да променя и да намалява цената на договорите, като определя по-нисък процент на допълнително възнаграждение по колона 5 от приложение 4, свързано с т.6, б. „г” от РМС № 282/1993 г.

Сочи се, че вътрешните правила на възложителя представляват едностранно изменение на цената на договора от страна на Възложителя по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП, като в т.

2 от процесните договори са посочени клаузите за цена, плащане и изменение на цените.

Поддържа се, че това може да се случи само и единствено след изменение на Таблицата за средномесечна цена на услуга или на минималната работна заплата. Твърди се, че в нито един случай намаляването на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г. не е било обвързано с Таблицата или с MP3, а е едностранно, произволно и немотивирано определено от Възложителя, с което се нарушават клаузите по договора. Поддържа се, че от това едностранно нарушаване на клаузите на договора не може да произтече право или задължение за директора на ОДМВР - В. също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г. и директорът на ОДМВР - В. не може да се позове на правомерно изпълнение на клауза по договорите при изплащане на намален размер на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г., тъй като е налице очевидното им нарушение.

Твърди се, че вътрешните правила, издадени от ответника ОДМВР - В., касаят приложението на предходен договор, визират текстове и точки, които не съществуват в приложението по делото Вътрешни правила на „АЕЦ К.“ ЕАД.

Сочи се, че първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г. съдържат изричното изискване в т.2.2. работната група да предлага на изпълнителния директор на „АЕЦ К.“ ЕАД да изплаща процесните допълнителни възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на „АЕЦ - К.“ ЕАД, съответно няма никакви отношения с това юридическо лице и не може да получава възнаграждения от него. Твърди се, че т. 1.3.3. от вътрешни правила изисква мотивиран доклад от началника на РУ - АЕЦ К., както и в т. 4.5.1. изложени мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите, включително и на ищеца, като в нито един от докладите на началника на РУ АЕЦ К. не са налице такива мотиви. Твърди се, че директорът на ОДМВР-В. не е бил запознат с процесните вътрешни правила на възложителя и те на са достигнали до него.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът ОДМВР - В. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 10 332,00 лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет за положен труд по охрана на АЕЦ - К. за периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.06.2023 г., до нейното пълно погасяване, както и сумата от 2 571,52 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.07.2020 г. до 15.06.2023 г.

Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

3

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Не се оспорва, че ищецът през посочения от него период е бил служител на РУ АЕЦ К. при ОДМВР - В. с работно време на сменен режим на работа - 24 часа.

Твърди се, че между ОДМВР - В. и АЕЦ - К. е сключен договор за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ К.“ ЕАД, осъществяващ се на основание чл. 92, ал.1, т.1 ЗМВР чрез охрана на стратегически обект от значение за националната сигурност и чл. 92, ал. 3 ЗМВР охрана при съпровождане на товари. Твърди се, че договорът е сключен след проведена обществена поръчка. Предметът на договора се изразява в това, че възложителят възлага и заплаща, а изпълнителят приема да изпълни услугата охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ К.” ЕАД, осъществяваща се чрез действия по охрана на стратегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари. Сочи се, че съгласно т. 4.1.5 от договора, възложителят следва да поощрява служители на изпълнителя по реда на Решение № 282/1993 г. на Министерския съвет. Съгласно т. 4.1.6, резултатите от охранителната дейност по договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните по договора, за което се изготвя протокол. Протоколът на работната група се утвърждава от Директора на ОД на МВР-В. и от Изпълнителния Директор на „АЕЦ К.” ЕАД. Твърди се, че съгласно т.