Решение № 5013 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5013 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20241110210794 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Д. Д., ЕГН **********, против наказателно постановление № 23-4332-026312/31.10.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата бланкетно са изложени претенции за отмяна на атакувания акт.

Жалбоподателят потвърждава, че действително е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява.

АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Постъпили са писмени бележки, с които е взето становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрк. възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна се установи:

Н а 20.10.2023 г. около 12.12 часа в гр. София, жалбоподателят Д. Д. управлявал лек автомобил марка „******“, модел „*****“, с рег. № **********, по ул. „Обелски могили“, с посока на движение от ул. „24“ към ул. „Сух герен“. До бл. 116 на ул. „Обелски могили“ жалбоподателя преминал, 1 с управлявания от него автомобил, покрай спрения служебен автомобил на свидетелите И. и Р. – полицейски патрул при 09 РУ – СДВР. Когато преминал покрай тях свидетелите П. и Р. възприели, че жалбоподателят управлява лекия автомобил без поставен обезопасителен колан. В тази връзка пред бл. 116 на ул. „Обелски могили“ автомобилът на жалбоподателя бил спрян от свидетелите П. и Р. за извършване на проверка . Отново полицейските служители възприели, че Д. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван и свид. П. му съставил АУАН Серия GA № 1051166/20.10.2023 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.

Квалифицирал го съобразно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП наложил на Д. глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършеното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите И. П. и Р. Р., и писмени - справка-картон на водач, заповед № 513з-4922/13.06.2022 г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;

Съдът намира показанията на разпитаните полицейски служители като добросъвестно депозирани, логични и обективни, като намира липсата на спомен в показанията на свидетеля Р. относно конкретната ситуация за нормално следствие от многобройността на случаите в ежедневната им практика и изминалия от момента на съставяне на АУАН до провеждане на разпитите им период от време. В същото време свидетелят П. има запазен спомен за конкретните събития и подробно разяснява както точно са възприети релевантните факти и извършената проверка и установеното нарушение, поради което показанията му следва да бъдат кредитирани в цялост. Оше повече, че самият жалбоподател в жалбата си потвърждава, че е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставянето на АУАН и издаването на НП следват по силата на заеманите длъжности, респективно правомощията, предоставени им съгласно заповед № 513з-4922/13.06.2022 г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

2

Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и в изискуемата от закона писмена форма и съдържание.

Обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, в това число времето и мястото на извършването му, са очертани с необходимата степен на конкретизация и пълнота, в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и е налице идентичност между фактическото описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация, поради което с ъ д ъ т намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Съдът намира, че в хода на производството безспорно се д оказа, че жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал цитирания по-горе лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван.

При извършването му е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението си при управление на МПС да постави обезопасителния колан, с какъвто автомобилът е оборудван, въпреки което не е съобразил поведението си с изискванията на закона.

Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената санкция. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., в какъвто е определена.

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, като с оглед фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде определено в минимален размер от 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 115 състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-4332026312/31.10.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна 3 полиция" СДВР, с което на Д. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.

4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4