Решение № 152 от 27.04.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 69/2022
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 27.04.2022
- В сила
- 27.04.2022
- Състав
- Дора Димитрова Михайлова, Росина Николаева Дончева, Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203 · Закон за водите
- § 1, ал. 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 152 гр. С., 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дора Д. Михайлова
Членове:
Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20221800500069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 102 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 388/2020 г. по описа на РС - гр. Пирдоп е признато за установено, че М. С. Д. от гр. П. не дължи на „В. и к.“ ЕООД гр. С. сумата от 3465,67 лева, по Протокол без номер от ................., по Протокол № .......... от ................. и Уведомително писмо изх. № ......./........., за обект намиращ се на адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № ... Дружеството е осъдено да заплати на М. С. Д. направените по делото разноски в размер на 441,13 лева.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „В. и к.“ ЕООД гр. С., чрез юрк. Т. Б. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Излага, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, в следствие на което е направил неправилни правни изводи. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна М. С. Д. не е депозирал отговор.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното.
Предявен е за разглеждане от М. С. Д. срещу „В. и к.“ ЕООД гр.
С., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че същият не дължи на ответника сумата от 3465,67 лева за доставка на ВиК услуги, за обект намиращ се на адрес: гр. П., ул.
„И. В.“ № ...
Ответникът „В. и к.“ ЕООД гр. С. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор и спорил иска по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за доставени ВиК услуги от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
За да отхвърли иска РС-Пирдоп е приел, че ищецът не е 2 собственик, нито абонат-потребител на „ВиК“ ЕООД на този адрес.
Ищецът имал затруднения със слуха и допуснал проверяващите в чужд имот – на сина му и на брат му, а собствениците на имота не били уведомени и не присъствали на проверката.
Настоящият състав намира, че решението на РС-Пирдоп е правилно.
По подадена бланкова въззивна жалба /както е в случая/, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд – така решение № 172/10.04.2017 г., постановено по т.д. № 2312/2015 г. по описа на ВКС.
В случая по делото не е установено, че ищецът е собственик или ползвател на недвижим имот находящ се в гр. П., ул. „И. В.“ № ...
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 3
14.09.2004 г. Визираните норми, преценени в съвкупност с установения пред първата инстанция факт, че М.Д. не е собственик на процесния имот, нито пък ползвател водят до извод, че между страните не е възникнало действително облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на В и К услуги.
Само формалното вписване на ищеца като титуляр по партидата за процесния обект на потребление, не е достатъчно да се приеме, че той е реалният консуматор на доставяните водоснабдителни и канализационни услуги за този обект, ангажиращо и отговорността му като платец по доставката.
С оглед изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По разноските:
На въззиваемата страна М. С. Д. следва да се присъдят разноски в размер на 300, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 388/2020 г. по описа на РС - гр. Пирдоп.
ОСЪЖДА „В. и к.“ ЕООД с ЕИК ........, адрес : гр. С., бул. „Р.“ № .. да заплати на М. С. Д. с ЕГН: ********** от гр. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. /триста/ лева.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5