Определение № 236 от 25.08.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Търговище, 24.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500193 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 1459, от 31.07. 2023 г., по ч.гр.д. № 984/ 2023 г. на РС – Търговище, съдът е отхвърлил заявлението на „Профи кредит България” ЕООД гр. София, за издаване на заповед за изпълнение против Р. Ж. Н. от гр.

Т., в частта за сумата от 72,93 лв. – договорна лихва за периода 05123. 2022 г. – 05.07. 2023 г., 84,52 лв. – законна лихва за забава от 06.09. 2022 г. до 05.07. 2023 г., 7,35 лв. – законна лихва за забава от 05.07. 2023 г. до 27.07.

2023 г., 165,74 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, дължима до 05.07. 2023 г. 261,81 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ за периода до 05.07. 2023 г., 30 лв. – непогасени такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и за разноските за ю.к. възнаграждение над размера от 50 лв., като неоснователно.

Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, чрез ю.к. Г. Ст.. Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на постановения акт по отношение генералния извод на съда, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни. Посочва се, че съдът не може да се произнася на този етап по валидността на договора за ПК. Иска се отмяна на разпореждането, както и да се постанови издаване на заповед за изпълнение и в тази част на заявлението.

Съдът намира, че разпореждането е валидно и процесуално допустимо.

По същество е правилно. Въззивният съд подкрепя изводите на РС – Търговище по отношение вероятната неравноправност в клаузите на 1 конкретния договор за кредит.

Какво се установява от доказателствата по делото: между страните има сключен договор за потребителски кредит № ********* без дата, като на ответника е предоставена сума от 600 лв., със срок на погасяване от 11 месеца. Лихвата е 40,9%, а ГПР е 47,13%. Общо дължима сума от 729,54 лв.

Избран пакет от допълнителни услуги на стойност „Фаст“ – 240 лв. и „Флекси“ – 320 лв.

Посочено е общо задължение по кредита в размер на 1329,54 лв. с всички услуги. С тях месечната вноска става 120,87 лв. Има погасителен план, в който са посочени поотделно вноските по кредита за главница и възнаградителна лихва, както и вноските за допълнителни услуги.

Главницата е непостоянно число в размер от 45,87 лв. до 64,15 лв., лихвата от 20,45 до 2,19 лв., общо по 66,32 лв. Вноската по допълнителните услуги е 54,55 лв. месечно.

В чл. 5.1 и 5.2 са описани условията и допусканията по договора: валутата на договора и нейната равностойност, посочено е, че се прилагат общите положения на Приложение № 1 по ЗПК, касаещи изчисляването на ГПР, началната дата, договорът е валиден за посочения в него срок, задълженията се изпълняват коректно и други.

Районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност някои от клаузите на договора за кредит да са неравноправни. Посочил е освен това, че не е ясно как точно е сформиран ГПР, кои са включените в него компоненти.

Счита, че е налице заобикаляне на закона и нарушаване на императивни негови разпоредби. Прието е, че договорът е нищожен, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и затова се дължи връщане само на главницата, на основание чл. 22 от ЗПК.

От съдържанието на договора е видно, че пакетът допълнителни услуги „Фаст“ дава възможност за приоритетно разглеждане на молбата за кредит, като след одобряване на искането сумата се нарежда до 24 часа.

Допълнителната услуга „Флекси“ дава право на клиента да променя погасителния си план, при спазване на определени изисквания. Свързани със срока на кредита, като за такъв от 24 месеца, следва да е заплатил поне три месечни вноски.

При така установените факти, въззивният съд намира, че действително, по така предоставения пакет за допълнителни услуги, е налице неравноправно положение на потребителя, по отношение на кредитора. Съдът счита, че така направената уговорка за допълнителни услуги не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията между потребителя и търговеца. В случая съдът намира, че потребителят е заставен веднага да започне да изпълнява задълженията си за плащане, без изобщо да е ясно дали ще се възползва от 2 така предоставените услуги, като е невъзможно да бъдат преценени икономическите ползи и последици за него от сключването на едно такова споразумение. С това се нарушават пряко изискванията на чл. 143, ал. 1 и ал.

2, т. 15 и т. 19 от ЗЗП.

Отделно от това законът не е изброил изчерпателно хипотезите на неравноправност, като посочва, че те могат да бъдат подобни на изчерпателно изброените – чл. 143, ал. 2, т. 20. Не е маловажна и сумата по така договорените услуги – тя е 100% от стойността на главницата. Очевидно е от друга страна, че както ЗЗД, така и ТЗ, не забраняват на страните по сделките да променят условията на договора и на практика договорените срещу допълнително заплащане права на потребителя са такива, с които той разполага поначало, стига да се постигне съгласие. Още повече, че чл. 10а, ал.

2 от ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни, които са свързани с усвояването и управлението на кредита.

Но най-показателно за неравноправността е това, че потребителят започва да заплаща веднага за нещо, без да е гарантирано и изпълнено насрещно задължение, без да е ясно защо му се налага допълнителна икономическа тежест и без да има икономически обосновано остойностяване на всяка една от евентуалните услуги. Яно е, че ако потребителят имаше избор, той не би поел подобно заробващо задължение, много по-голямо от задължението за заплащане на възнаградителна лихва и равно на стойността на самия кредит. Потребителят винаги е по-слабата страна в подобни договорни отношения по кредита и подобни клаузи са абсолютно неравноправни.

Видно е освен това, че договореният ГПР не включва допълнителните такси и надхвърля значително допустимия от 50%. Видно е, че договорът като цяло въвежда в заблуждение потребителя, като кредиторът използва посилното си положение и налага изключително неравноправни условия и действа в противоречие със закона.

Въззивният съд обаче не споделя доводите на РС – Търговище по отношение на това, че има нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както от съдържанието на договора, така и от общите условия е видно, че има посочен ГПР, както и какви са допусканията, при които се изчислява.

Неяснотите, за които говори районният съд, не са налице. Напротив, пределно ясно е, че лихвата е изчислена върху главницата, без допълнителните услуги – това се вижда от погасителния план. Отделно в него е посочен размер на вноската за допълнителните услуги. Но както вече беше посочено, заемателят, в разрез със задълженията си за добросъвестност, не е включил тези разходи при изчислението на ГПР, като създава впечатление за привидно спазване на императивната норма на ЗПК, относно максимално допустимия размер от 50%. Но надвишаването му не води до недействителност на договора, а само до намаляване до законно допустимата граница на разходите.

3

В допълнение към това следва да се посочи, че на жалбоподателя е наложена и санкция от КЗП, която му е забранила да прилага подобни агресивни търговски практики: заповед № 1020 от 17.11. 2017 г. на председателя на КЗП, потвърдена от ВАС, с окончателно решение по адм.д.

№13144/ 2018 г. от 08.07. 2019 г. Въпреки това неправомерното поведение на кредитната институция продължава и това няма как да бъде толерирано от съда.

Всички тези съображения и поведението на кредитната институция дават основание на съда да приеме, че в договора има не само отделни клаузи, които противоречат на императивни правни норми и са неравноправни, а това касае едно последователно и целенасочено поведение при сключването на договори за кредит, което е в разрез с общоприетите правила за морал и добросъвестност.

Съдът счита, че както банките, така и всички кредитни институции са задължени, съобразно действащото европейско право, да правят надлежно проучване на своите клиенти и ако преценят, че има риск да не изпълняват задълженията си за погасяване, да искат надлежно обезпечение. То следва да е предоставено предварително и едва тогава да се сключва съответния договор, а не да се търсят начини, чрез неравноправни клаузи да се създава необосновано голяма икономическа тежест за масовия потребител. В случая, след като се налага да се взема кредит от 600 лв., то е ясно, че този потребител е и изключително затруднен икономически.

С оглед на това, съдът намира, че договорът противоречи на морала и би бил недействителен. Това води и до санкцията, кредитодателят да може да иска само връщане на това, което е дал, без да получи и съответното възнаграждение. Това действително не е лека санкция, но тя е оправдана.

С оглед на това, въззивният съд намира, че на заявителя правилно е отказано издаването на заповед за изпълнение за всички суми, освен за главницата и разноските от 50 лв.

Крайният извод на РС – Търговище е правилен и разпореждането следва да се потвърди.

На въззивника не се дължат разноски, предвид изхода от делото.

Изложените в жалбата доводи са неоснователни по съображенията, посочени от въззивния съд.

С оглед на това, жалбата е неоснователна изцяло и следва да се остави без уважение.

Разноски, предвид изхода от делото, не следва да се присъждат на жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Профи кредит България” ЕООД гр. София, против разпореждане № 1459, от 31.07. 2023 г., по ч.гр.д. № 984/ 2023 г. на РС – Търговище, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5