Решение № 36 от 21.02.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. П., 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101291 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът Д. М. М., с адрес в гр. С., ул. „П. П.“, № 2, ет. 2, ап. 9, ЕГН **********, твърди, че с ответника (като работодател) са се намирали в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор с № 3 от 29.01.2021 г., по силата на който той е заемал и надлежно е изпълнявал длъжността „заместник-управител“. Изтъква, че от 20.04.2021 г. трудовоправната връзка е била прекратена. Заявява, че след прекратяването на трудовия договор работодателят му дължи сумата от 363,64 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни, полагащи се за 2021 г. Посочва, че визираното вземане попада в обхвата на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1082/21 г. на Районен съд – гр. П., срещу която ответната страна е депозирала възражение. Иска постановяване на неприсъствено решение, с което съществуването на вземането да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2021 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът „К.Т.И.“ ООД , със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.

„Ц.Б. III“ № 11 А, ЕИК ***, не е взел становище по ищцовата претенция.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 1

4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

На първо място, конкретният казус, който има трудовоправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.

На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното по делото открито заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие в откритото заседание (нито чрез законен, нито чрез процесуален представител), не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че тя се явява вероятно основателна по смисъла на чл. 239, ал.

1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

2. По съдебните разноски:

Предвид този изход от делото, ищецът има право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.

В ползва на ищеца не могат да бъдат присъдени търсените съдебно-деловодни разходи за заповедната процедура (350 лв. – за адвокатско възнаграждение), тъй като в рамките на същата не са били представени надлежни доказателства, установяващи реалното им извършване. Заради това те не са и включени в заповедта за изпълнение.

По-късното депозиране на такива доказателства не е меродавно (по аргумент от чл. 81 ГПК).

Няма как да се присъдят на ищцовата страна и разноските, които претендира във връзка с реализиране на обезпечението на предявения иск, допуснато по настоящото дело, доколкото не са ангажирани доказателства, установяващи образуването на твърдяното изпълнително производство. Депозираният в тази връзка договор за правна защита и съдействие, ведно с разписка към него, сами по себе си не са достатъчни за пълното констатиране на обсъждания факт.

За исковия процес на ищеца се полагат съдебни разноски от 350 лв. – за заплатен адвокатски хонорар, удостоверен с нарочен договор за правна защита и съдействие и разписка.

Предвид обстоятелството, че вземането, предмет на съдебното производство, произтича от трудово правоотношение, ищецът е освободен от заплащането на държавна такса, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. По тази причина и на основание чл.

78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимите такси за заповедната и за исковата процедури, чиито общ размер е 50 лв.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „К.Т.И.“ ООД , със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 11 А, ЕИК ***, дължи на Д. М. М., с адрес в гр. С., ул. „П. П.“ № 2, ет. 2, ап. 9, ЕГН **********, следната сума, включена в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 250 от 26.07.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1082/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:

363,64 лв. (триста шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни, полагащи се за 2021 г., в рамките на съществувалото между тях трудово правоотношение за длъжността „заместник-управител“, възникнало от сключен помежду им трудов договор № 3 от 29.01.2021 г., който е бил прекратен на 20.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2021 г. до погасяването.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К.Т.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 11 А, ЕИК ***, да заплати на Д. М. М., с адрес в гр. С., ул. „П. П.“ № 2, ет. 2, ап. 9, ЕГН **********, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща съдебни разноски за исковото производство (гр. д. № 1291/21 г. на Районен съд – гр. П.).

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Т.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 11 А, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 50 лв.

(петдесет лева), представляваща държавната такса, дължима за заповедното и за исковото производство (ч. гр. д. № 1082/21 г. и гр. д. № 1291/2021 г. – и двете по описа на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се изпрати за прилагане по заповедното производство.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3