Решение № 327 от 18.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Перник, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20241700100620 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 6627/28.10.2024 г., подадена от С.

Е. М. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Г. Й. от САК срещу „Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с ЕИК:121265113, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: 1) сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***; 2) лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждането на доброволната претенция пред ответното дружество по чл. 380 КЗ 22.01.2024 г., до окончателното плащане на дължимата сума; 3) сумата от 395 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на ***.; 4) лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на завеждането на доброволната претенция пред ответното дружество по чл. 380 КЗ - 22.01.2024 г., до окончателното плащане на дължимата сума; както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на***, около 14:00 ч., в *** ищецът С. Е. М. пострадал при пътен инцидент. Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, видно от който, пътният инцидент настъпил при следните обстоятелства: на ***, около 14:00 ч., в ***, МПС „Хонда ЦРВ“, с peг. № ***, управлявано от С. К. С., се движело по ул. „***“, когато на кръстовището с ул. „***“, при движение „направо“, поради невнимание към уязвимите участници, осъществява удар с пресичащия по пешеходна пътека ищец и 1 реализира ПТП с пострадали лица. По случая било образувано ДП № 658/2023 г., по описа на l-во РУ Перник, съответно пр. пр. 4142/2023 г., по описа на РП Перник.

Непосредствено след пътния инцидент ищецът бил откаран с екип на ЦСМП в МБАЛ „***“ АД, ***, където му била извършена рентгенография на лява предмишница - лицева и профилна проекция и поставена диагноза „контузия на друга и неуточнена част на предмишницата“. На ***, ищецът извършил медицински преглед в амбулаторни или домашни условия (89.03) при д-р Х. И.В., поради силни болки в областта на ляво рамо и ляв лакът, както и органичен обем на движения на целия горен ляв крайник. След проведени ренгенографии на раменна става и на лакетна става, ищецът бил деагностициран с основна диагноза „контузия на лакътя и придружаващи заболявания и усложнения; контузия на раменния пояс и мишницата“. На 11.12.2023 г. ищецът постъпил в МЦ „***“ ООД, ***, с палпаторна болезненост в раменна става, ограничен обем на движенията, оток и намалена мускулна сила и хватателна способност. Оплаквал се, че болките му се усилвали при натоварване. След проведени физиотерапия и терапия с нестероидни противовъзпалителни средства, на ищеца му била поставена основна диагноза „контузия на раменния пояс и мишницата и придружаващи заболявания и усложнения контузия на лакътя“. В МБАЛ „***“ – ***“ АД на ищеца му била извършена магнитно-резонансса томография – мускулно скелетна система (стави, кости) без контрастна материя, за което извършил разходи в размер на 300 лв. На 21.12.2023 г. ищецът посетил МЦ „***“ ООД, ***, където постъпил с оплаквания за силни болки в дясна ръка и рамо, както и затруднени движения при повдигане на ръката и мускулна слабост и където му били проведени ЯМР, руптура на ротаторен маншон, както и терапия НСПВС, с мнение за оперативно възстановяване на ротаторен маншон на дясно рамо. Констатирана била намалена мускулна абдукция до 30%. На ищеца била поставена основна диагноза „спонтанна руптура (разкъсване) на други сухожилия и придружаващи заболявания и усложнения; синдром на ротаторния маншон на рамото“. От получената травма в областта на рамото при ищеца се наблюдавало нарушаване на анатомичната и функционална цялост на мускулното сухожилие. За период от три месеца ищецът изпитвал изключително силно изразени болки в дясното рамо, с невъзможност за раменно натоварване. Тези болки довели ищеца до невъзможност да работи и да извършва какъвто и да било физически труд.

Пътният инцидент преобърнал цялото ежедневие на ищеца, тъй като го ограничил в голяма степен при извършване на битовите му дейности. По начало за него полагали грижи близките му, които приготвяли храната му, помагали му да се храни, да приготвя тоалета си и при извършаването на хигиенна грижа. Тези обстоятелства продължили три месеца след настъпването на ПТП-то, което породило у него чувство на зависимост и голяма тежест за околните. Това било необичайно за него, тъй като преди инцидента, той бил деен и активен и самият той се грижил за семейството си. Получената травма била изключително сложна и изисквала значителен период от време, за да можело болките от разкъсаното сухожилие да преминат изцяло. Травматичните увреждания, които получил вследствие на пътния инцидент, попречили на ищеца да извършва трудовата си дейност. Това го тревожило, тъй 2 като доходите му спаднали, а разходите покрай възстановяването му били големи.

Вследствие на преживяното той често бил нервен, унил и се случвало да изпада в депресивни състояния, което не било обичайно за личността му. Болките и неприятните усещания били толкова силни и непоносими, че дори и силни обезболяващи медикаменти на моменти не могли да ги притъпят. Интензитетът им се засилвал вечер, което лишавало ищеца от сън. При опитите си да заспи, той не спирал да възпроизвежда случилото се, което водело до безсъние и силно го смущавало. Липсата на пълноценен сън се отразявало на настроението му през деня, като той трудно овладявал емоциите си, чувствал се сприхав, раздразнителен и често изпитвал силно главоболие. Ограниченията на движенията в горните крайници възпрепятствали ищеца от каквато и да било дейност. Около три месеца болката и ограниченията били част от неговото ежедневие. Той следвало да лежи и да пази засегнатите области до пълно възстановяване, което го тревожило и довело до скованост и промяна в мускулатурата. Предвид гореизложеното, инцидентът дал отражение и над психиката на ищеца. Внезапността на преживяното ПТП го карало да изпитва страх от пътната обстановка и той се чувствал несигурен дори при пресичането на пътното платно по обособените за това места. Не вярвал, че някога отново ще бъде същият, а споменът за произшествието го връхлитал ежедневно. Към настоящия момент, при натоварване на рамото, болките при ищеца персистирали, което му пречело да работи, тъй като работата му била свързана с физическа сила и активност.

Претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди била надлежно заведена на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 22.01.2024 г. с молба с вх. № РКО14758/22.01.2024 г. Въпреки че предвиденият тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника изтекъл, към настоящия момент не било отправено официално предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, търпени от ищеца.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователно дружество Евроинс” АД чрез юрисконсулт Х. А. е подал отговор с вх. № 1468/06.03.2025 г.

Счита исковата молба за нередовна, тъй като ищецът не бил посочил банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг начин на плащане.

Счита, че така предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ***, сключен между С. К. С. и „Застрахователно дружество Евроинс” АД за МПС марка „Honda”, модел “CR-V”, с рег. № *** с период на застрахователно покритие от 30.03.2023 г. до 29.03.2024 г.

Не оспорва, че пред него била подадено молба от ищеца за образуване на претенция и изплащане на застрахователно обезщетение като била образувана претенция под номер *** от ***, но навежда доводи, че същата не била надлежно заведена и в противоречие с разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, тъй като не били предоставени пълни и точни данни за 3 банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.

Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП, който не намирал опора в приложените от ищеца документи, а и не се установявала цялостната фактическа обстановка, при която възникнал процесният инцидент.

Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил – С. К. С., при което, след като не се установявала неговата деликтна отговорност, то не можело да се ангажира и функционално обусловената такава на застрахователя му.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице С. Е. М., който в качеството си на пешеходец нарушил императивни правилата на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като при пресичане на платното за движение не се съобразил с приближаващите се пътни превозни средства, преди да навлезе на платното за движение, каквото било изискването на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, навлязъл внезапно на платното за движение в разрез с разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗДвП, като с това свое действие допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в размер на поне 50%.

Оспорва наличието на твърдените от ищеца увреждания и поставената диагноза, а именно „спонтанна руптура на други сухожилия (М66.4 Ruptura tendinum aliorum spontanea) и синдром на ротаторния маншон на рамото (М75.1 Syndroma armillae rotatoriae)“.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен.

Моли иска за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждането на претенцията по чл. 380 КЗ - 22.01.2024 г., до окончателно плащане на дължимата сума, да бъде отхвърлен като неоснователен, в случай, че ищецът не докаже основния си иск

Прави възражение за забава на кредитора по отношение на плащането на основание чл. 380, ал. 3 КЗ. Претенцията била образувана пред застрахователното дружество на *** и до момента не била предоставена банкова сметка, както и документ, от който е видно, че лицето било пострадало от ПТП на ***. Поради неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, кредиторът изпаднал в забава, с което препятствал изпълнението на задължението на застрахователя, поради което застрахователното дружество не дължало лихва за забава върху определеното застрахователно обезщетение.

В случай че съдът счете, че не било налице забава на кредитора и лихва за забава била дължима, то моли да приеме, че не следвало да се присъжда лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на изпращане до застрахователя на извънсъдебната претенция, тъй като началният момент на забавата, в хипотезата, в която такава бъде доказана по делото, била изрично регламентирана в нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, а именно с изтичането на три месеца от предявяване на претенцията.

Относно иска за имуществени вреди в резултат на ПТП, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ 4 счита, че претендираните суми в размер на 395 лв. за причинените имуществени вреди на ищеца били недължими, поради липса на пряка и причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносното събитие и направените разходи.

Относно законната лихва върху обезщетението за претърпени имуществени вреди прави възражение за забава на кредитора по отношение на плащането, поради непредоставяне на банкова сметка от лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ вр. чл. 409 КЗ и поради това застрахователят не дължал законна лихва върху обезщетението за претърпени имуществени вреди.

Оспорва искането на ищеца за присъждането на законна лихва върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди, във връзка с неимуществените. Ищцовата страна не била представила всички изискани от застрахователя документи необходими за установяването на основателността и размера на застрахователната му претенция, поради което ответното дружество не отговаряло за изплащането на законната лихва. С оглед на извънсъдебното поведение на ищеца, счита, че била налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, като не следвало да се присъжда лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на изпращане до застрахователя на извънсъдебна претенция. Началният момент на забавата, в хипотезата, в която такава бъдела доказана по делото, бил изрично регламентиран в горепосочената разпоредба от КЗ.

Разпечатката съдържа 28 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6254b1a-41d2-42c7-ad95-1460a048ff5a