Решение № 165 от 08.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Кюстендил, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500046 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба с вх. № 12940/02.12.2024 г. подадена от ответниците в първоинстанционното производство В.

С. Г. и М. Й. Г., чрез процесуалния им представител адв. А. Р. от АК - Кюстендил, насочена срещу Решение № 550 от 30.10.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.

№ 217/2024 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за установено по отношение на В. С. Г. и М. Й. Г., че А. А. Щ., С. Г. В. и Е. Г. П. са собственици на основание наследство от П. П. Щ., починал на **.**.**** г., на ½ ид. част от: 1/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Р., община С. баня, област К., одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Р., местност „********“, площ:

1001,00 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 034033, при съседи на поземления имот: ***; ***;

***; ***; ***; ***; 2/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Р., община С. б., област К., одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Р., местност „******“, площ: 1400,00 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 038042, при съседи на поземления имот: ***; ***; ***; ***;

*** и 3/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Р., 1 община С. б., област К., одобрени със Заповед РД[1]18-272/07.10.2020 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Р., местност „*********“, площ: 967,00 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 027002, при съседи на поземления имот: ***; ***; ***; ***. Прекратил е производството по искането за отмяна изцяло на Нотариален акт № 27, том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г. и Нотариален акт № 62,том I, рег.№ 0808, дело № 58 от 2023 г. като недопустимо. Отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 62, том I, рег. № 0808, дело № 58 от 2023 г., с който на 20.03.2023 г. В. С. Г. е признат за собственик на основание давност на ПИ с идентификатор ***. за размер от ½ ид. част, както и Нотариален акт № 27, том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г., с който на 21.12.2013 г. В. С. Г. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на имот № 038042 /понастоящем ПИ с идентификатор ***/ и имот № 034033 /понастоящем ПИ с идентификатор ***/ за размер от ½ ид. част.

Въззивниците релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Поддържат, че районният съд е кредитирал неправилно показанията на посочените от ищците свидетели, които определят като неистински и злонамерени. Оспорват като неправилен извода на решаващия състав, че ответниците не са манифестирали по надлежния начин намерението си да своят идеалните части на ищците. Изтъкват, че става въпрос за неформално разделение на имоти между брат и сестра, във връзка с което приживе им не са били налице каквито и да било конфликти и оспорвания, а претенции относно имотите били заявени едва след смъртта на Г. Щ. от сина му Е.. Възразяват срещу извода на съда, че правото на иск не е погасено по давност. Поддържат, че са собственици на процесните имоти въз основа на изтекла придобивна давност и наследство.

Искат отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни А. А. Щ., С. Г. В. и Е. Г. П. чрез пълномощника адв. Е. Я., в който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба и оспорват изложените в нея твърдения по подробно изложени съображения. Искат оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на атакуваното решение. Претендират присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А. А. Щ., С. Г.

2

В. и Е. Г. П. срещу В. С. Г. и М. Й. Г. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 ГПК за признаване за установено по отношение ответниците правото на собственост на ищците върху ½ ид. част от: ПИ *** по КККР на село Р., община С. б., област К., одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Р., местност „*************“, площ: 1001,00 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива; ПИ 6252038.42 по КККР на село Р., община С. б., област К., одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Р., местност „******“, площ: 1400,00 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива и ПИ *** по КККР на село Р., община С. б., област К., одобрени със Заповед РД-18-272/07.10.2020 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: село Р., местност „*********“, площ: 967,00 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива. Поискано е на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъдат отменени изцяло, при условия на евентуалност – за размер от ½ ид. част Нотариален акт № 27, том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г. на нотариус С. М. и Нотариален акт № 62, том I, рег.№ 0808, дело № 58 от 2023 г. на нотариус С. М.

С обжалваното решение районен съд е уважил исковете, приемайки, че в полза на ответниците по отношение на процесните недвижими имоти не е изтекла придобивната давност по чл. 79, ал.1 от ЗС, поради което ищците по силата на наследяване са съсобственици на ½ ид.ч. от тях.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Основните доводи във въззивната жалба са свързани с това дали е налице хипотезата на чл.79 от ЗС, като се твърди, че е неправилен изводът на районен съд, относно кредитиране на показанията на разпитаните свидетели, както и относно манифестиране по надлежния начин намерението на ответниците да своят идеалните части на ищците. В тази връзка следва да се посочи следното:

Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време и е уреден в чл.79 от ЗС. Фактическият състав на посочената норма включва: изтичането на определен в закона период от време и владение. Два са елементите на фактическия състав на чл.68, ал.1 от ЗС: обективен- на упражнявана фактическа власт и субективния- вещта да се държи като своя.

Според презумпцията на чл.69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Според ТР № № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК тази презумпция се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.

Според същото тълкувателно решение независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.

В настоящия случай ищците обосновават правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесните имоти на основание наследяване от общия наследодател П. П. Щ.

(поч. на 27.03.1998 г.), доколкото то е преминало след неговата смърт по силата на наследствено правоприемство в собственост на техния наследодател Г. П. Щ. (поч. на 06.12.2017 г.), който му е син, а след това на тях. Ответникът В. С. Г.ците е също наследник на общия наследодател П. П. Щ.- син на дъщеря му Й. П. Г. (поч. на **.**.**** г.), но обосновава собствеността си върху целите наследствени имоти с 3 придобиването им на основание давностно владение, което обстоятелство е обективирано в Нотариален акт № 27, том II, рег.№ 3453, дело № 209 от 2013 г. и в Нотариален акт е № 62, том I, рег. № 0808, дело № 58 от 20.03.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Като елемент от придобивната давност владението трябва да бъде явно и несъмнено, да се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че ответникът упражнява фактическата власт за себе си. В случая по делото няма спор, че процесните имоти са принадлежали на общия наследодател П. П. Щ. От горното следва, че ищците и ответникът В. Г. са съсобственици на същите по силата на наследяване. Позовавайки се на придобиване на имотите по давност, ответниците е следвало да докажат в процеса, че за период повече от 10 години са осъществявали явно, трайно и непрекъснато владение, както и че са демонстрирали пред ищците превръщането на държането на техните части във владение за себе си и че са отблъснали претенциите им за владение. В настоящия случай тези обстоятелства не се установяват от събраните по делото гласни доказателства. По отношение на имота, находящ се в м. ***********“ свид. Р. Д. сочи, че имотът пустее и се е самозалесил, не се обработва и е в това състояние повече от 10 години. Свид. С. К. твърди, че не е виждал В., съпругата му или майка му да работят имота. Свид. С. Й. заявява, че е виждал В. и баща му да косят и да поливат в имота. В този смисъл са и показанията на свид. И. Д. По отношение на имота в м. „*********“ свид. Р. Д. сочи, че една- две години са се опитвали Е. и майка му да стопанисват този имот, но са се отказали, както и че не е виждала други хора да го стопанисват. Свид. С. К. твърди, че имотът е обработван от бащата на Е., а след това е запустял. Свид. С. Й. сочи, че този имот се е обработвал от бащата и майката на В.. По отношение на имота в м. „******“ свид. К. сочи, че в тази местност от години имотите не се обработват. В този смисъл са и показанията на свид. Й. Следователно по отношение на този имот безспорно се установява, че ответниците не са упражнявали фактическа власт От показанията на разпитаните пред районен съд свидетели не се установява по никакъв начин и останалите имоти да са били обработвани от някоя от страните. Вярно е, че свид. Й. и Д. твърдят, че ответникът В. Г. и неговите родители са обработвали имотите в м.